Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В послеслова към „История славеноболгарская“ Паисий Хилендарски между другото пише: „не учи́х се нѝ грамати́ка ни полити́ка ни́како, но про̀стимь бо́лгаромь про́сто и напи́сахь“ („не бях учил нито граматика, нито пък някаква наука, но за простите българи просто и написах“; прев. д-р Димитър Пеев). В следващите редове накратко ще се спра на смисъла на словосъчетанието „простимь болгаромь“ в цитираното изречение.
Това значение вече е било разгледано от чл.-кор. проф. д-р Любомир Андрейчин (вж. Л. Андрейчин. Какво значи изразът „простим болгаром просто и написах“ в Паисиевата история. – сп. „Български език“, год. XIII (1963 г.), кн. 1, с. 41 – 43). Бележитият учен е обосновал извода, че „простимь болгаромь“ означава обикновени, неучени хора, т.е. Хилендарския монах пише за обикновените българи. По-долу ще подкрепя заключението на проф. Л. Андрейчин с още доводи. 
Един от най-важните конфликти в българската възрожденска литература е свързан с противопоставянето между нашето (селското, природното) и чуждото (градското, цивилизованото). Той се открива още в предговора към Паисиевата «История славеноболгарская», където е представен чрез контраст между «простите» българи и «учените» гърци. Контрастът е въведен чрез въпрос към гръкоманите, а след това е посочена и тяхната аргументация: «Но поради що, ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците.» Следва опровержението на доказателствата, които гръкоманите привеждат. Паисий Хилендарски особено изтъква следния факт, свързан с поведението на българите и на гърците: „По-добра е българската простота и незлобливост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостиня на ония, които просят от тях. А мъдрите и културни (гърци) никак не правят това, но и отнемат от простите и грабят несправедливо и повече грях, а не полза ще получат от своята мъдрост и култура.“
Паисий предвижда и друго основание на своите опоненти: „Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии?“ Отговорът в този случай е твърде интересен: той е свързан с посочване на примери от Библията: „Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф годеник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.“
За да разберем убедителността на това възражение, приведено от Паисий Хилендарски против позицията на гръкоманите, трябва да вземем предвид и следните факти: 1. Авторът е монах и е силно вярващ християнин, а за всеки християнин Библията е абсолютен авторитет, тъй като е боговдъхновена книга; 2. Източниците, които Отец Паисий е използвал за написването на своята книга, също така представят религиозната гледна точка към историята (тук на първо място трябва да посочим историческите трудове на двама католически духовници – „Царството на славяните“ на дон Мавро Орбини и многотомната история „Църковни анали“ на кардинал Цезар Бароний). 3. Обществото, за което Паисий Хилендарски е предназначил своята „История…“, също така е силно религиозно.
И така, определението «прости» в съчетанието «про̀стимь бо́лгаромь“ означава обикновени, неучени хора, т.е. Хилендарския монах пише за обикновените българи. В миналото такива са хората от по-долните обществени слоеве, от широките народни маси.

Иво БРАТАНОВ