На тържествена церемония, проведена на 20 юни т.г., директорът на русенската МГ „Баба Тонка“ връчва дипломите за завършено средно образование на зрелостниците. В част от презентацията, свързана с постиженията на випуска, директорът съобщава на учениците и присъстващите техни роднини и приятели, че постигнатият среден успех от дипломите за средно образование е 5.68, а средната оценка от държавните зрелостни изпити (ДЗИ) на училището се равнява на 4.98.
Основната цел на събитието, естествено, е абитуриентите да отбележат подобаващо успехите си и да се сбогуват с преподавателите си. Това определено не е най-подходящият момент за неудобни въпроси относно общото ниво на постигнатите резултати. Те, обаче, са изключително важни за училищните директори, учителите и особено за родителите на учениците от по-ниските класове в цялата община, които ще размишляват доста над това, коя е „най-елитната“ гимназия за техните деца.
Дългосрочно наблюдение/анализ на общото разпределение
След като училищата разполагат с данните за всеки випуск, най-лесната задача за един директор е да направи анализ на резултатите на училището в дългосрочен план. А цифрите за последните десет години показват следното:
а) наблюдава се постепенно повишаване на средната оценка в дипломата за средно образование,
б) но същевременно има отстъпление в резултатите от ДЗИ.
Неизбежно тези тенденции пораждат въпроси за точността и надеждността на процеса на оценяване.
Точността на оценяване е схващането, че то измерва именно това, което е заложено да мери. Вдигането на средния успех в дипломата предизвиква съмнение относно надеждността му.
Надеждността на оценяване има за цел да определи дали данните, събрани чрез дадения способ, водят до верни резултати. Понижаването на оценките от ДЗИ буди подозрение относно точността му.
Същината на тези две понятия „точност“ и „надеждност“ и тяхното практическо значение в оценяването стават още по-важни, когато човек погледне резултатите по различните предмети. Наистина ли средната оценка от ДЗИ по математика е с почти цяла единица по-ниска от тази по английски език?
Сравнителен анализ на собственото училище
Резултатите, които бяха оповестени на церемонията по дипломиране, са следните - учениците са постигнали среден успех 5.68 в дипломата за средно образование и 4.98 на положените ДЗИ. Същите, обаче, ясно показват, че при 82 завършващи с общ успех 5.50 и по-висок, само 22 зрелостници имат средна оценка от ДЗИ 5.50 и повече. Освен вече разгледаните точност и надеждност, тази подчертана разлика в разпределението на резултатите води до редица съществени проблеми и неизвестни.
1. Измерват ли дипломата за средно образование и ДЗИ съвършено различни неща? Оценяват ли се по време на обучението обемът и разностранността на овладения материал, но не и дълбочината и същността му, докато ДЗИ правят обратното - проверяват само част от заложеното в програмата, но много по-подробно?
2. Прекалено занижени ли са критериите на оценяване, прилагани от учителите? Твърде лесно ли е, например, ученик да получи обща оценка 6.00 в дипломата?
3. Отделно, след като толкова голям брой зрелостници (повече от 30%) имат средна оценка в дипломата от 5.90 и нагоре, в състояние ли е въобще системата да различава добрите от (истински) отличните ученици?
Подробен преглед на резултатите по предмети разкрива, че въпреки липсата на съществени разлики в оценките от дипломата, същото не може да се каже за показаното на ДЗИ. Да вземем за пример постиженията по математика - средната оценка от матурата се равнява на 4.47, докато същият випуск има средна оценка по този предмет в дипломата 5.36. Същевременно, в контраст на показаното на ДЗИ по математика, средният успех на випуска от ДЗИ по английски е 5.36.
Оценките по различните предмети пораждат още редица значителни проблеми.
1. Защо оценките по БЕЛ в дипломите (5.81) са толкова високи, докато тези по математика са чувствително по-ниски (5.56)?
2. Защо има толкова малка разлика между оценката от дипломата и тази на ДЗИ по английски (0.33), а разликата по математика скача драстично (1.09)?
3. Защо само трима ученици са избрали „Информатика“ като втори задължителен ДЗИ, при положение, че училището има две профилирани паралелки в това направление?
Сравнителен междуучилищен анализ
Това, че Министерството на образованието и науката не публикува редовно годишни отчети от резултатите на учениците, неимоверно утежнява задачата на училищните директори да направят сравнителен анализ на различните училища.
Наскоро Регионалното управление по образование обяви оценките от тазгодишния ДЗИ по БЕЛ на всяко едно училище в община Русе. Средната оценка по училища варира между 3.25 и 5.34. Базирано на това, тази година директорът може да е напълно сигурен, че неговите ученици са се представили най-добре в цялата община. Тук, обаче, има съществен недостатък, който ще бъде разгледан по-подробно в следващата част. А именно, че училището вече е събрало учениците с най-добри предишни резултати (от НВО след 7. клас). Имайки предвид това, и, приемайки че всички други условия са изравнени, училището логично трябва да е с най-високи резултати от ДЗИ.
В една от предходните години МОН също публикува средната оценка от ДЗИ по математика на всички математически гимназии в страната. Отново директорът може да е убеден, че випускът, за който говорим тук, е сред първенците и в тази класация. Зад това, обаче, пак се крие вече споменатата проблематика. Математическите гимназии подбират най-добрите ученици от цялата община, но учебните заведения са различно големи в общините със сериозна разлика в общия брой на учениците. Ето защо остава неясно каква част от най-надарените деца едно училище може да привлече. От своя страна, това повдига въпроса доколко даденото училище постига един от най-високите средни резултати по математика в страната.
Ипсативен анализ - оценка на развитието на учениците или още приноса на училището за ученика
Предишните части не вземат под внимание нито социално-икономическото положение на всеки ученик, нито неговите предходни постижения. Последните, обаче, са много важни и чрез тях може да бъде отчетен напредъкът на зрелостника през годините на гимназиално обучение и колко наистина е допринесло училището.
Математическата гимназия осъществява прием на кандидат-гимназистите на базата на формула, която изчислява т.нар. състезателен бал (или резултат) и се формира по следния начин:
- утроените точки от НВО по математика след 7. клас;
- точките от НВО по БЕЛ след 7. клас;
- оценката по предмет от дипломата за 7. клас, който съответства на желания профил;
- оценката по БЕЛ от дипломата за 7. клас.
Приемният бал на учениците от випуск 2023 е варирал между 398.50 и 481.75, в диапазон от 83.25 единици със средна стойност 427.30.
Ако резултатите от ДЗИ по БЕЛ на същия випуск бъдат разгледани в контекста на получения бал при кандидатстване след 7. клас, то тогава ясно се вижда връзката между по-ранните постижения и тези на зрелостния изпит. Същата закономерност важи и за оценката от втория задължителен ДЗИ.
При този анализ, категорията „оценка от втори ДЗИ“ е образувана от оценките на всички положени ДЗИ без този по БЕЛ. Ако вземем предметите поотделно, възниква интригуващ момент във връзка с предмета „Математика“ - оформят се поне две силно изразени групи ученици:
- такива, които са били приети в гимназията с високи резултати и също така са се представили много добре на ДЗИ по математика;
- и такива, които са влезли с осезаемо по-ниски оценки и са показали посредствени резултати на ДЗИ по математика.
Трябва да се отбележи също, че учениците положили втори задължителен ДЗИ по математика имат:
- най-големи разлики в оценките за кандидатстване след 7. клас, като съществена част от тях попадат в ниските нива на скалата;
- най-силна взаимовръзка между постигнатото на кандидат-гимназиалните и зрелостните изпити.
Вместо моментално да повдигне въпроси относно качеството на преподаване в учебното заведение, гореизложеното насочва вниманието към критериите, по които зрелостниците си избират втория задължителен ДЗИ. Само дванадесет ученици от паралелката със засилено изучаване на математика, където са събрани най-добрите ученици според оценките от НВО след 7. клас, са решили да положат втори ДЗИ по математика, т.е. по-малко от половината клас. Същевременно тези дванадесет зрелостници съставляват по-малко от 40% от всички явили се на ДЗИ по математика от училището. Следните факти допълнително подкрепят тезата:
- дванадесетте ученици от математическата паралелка имат среден бал от НВО 446.92 и средна оценка от ДЗИ по математика 5.29;
- десетте ученици от едната паралелка със засилено изучаване на информатика са събрали среден бал от НВО 418.75 и получават средна оценка 3.85 на ДЗИ по математика;
- деветте зрелостници от другата профилирана паралелка по информатика са със среден бал от НВО 412.03 и са изкарали средно 4.35 на ДЗИ по математика.
Разбира се, че учениците имат пълното право свободно да си избират втория ДЗИ, но преди да направят своя избор, имат право да бъдат осведомени, че за да се представят добре на матурата по математика, е нужно да са имали бал около 440 пет години по-рано. Просто казано, за да има успех на ДЗИ по математика, зрелостникът трябва да е показал много добри резултати в 7. клас.
Сравнителен междуучилищен анализ - преразгледано
По-горе бе подробно онагледено колко важни са наистина предишните постижения на ученика за определяне на представянето му на предстоящите ДЗИ. В опит да бъде преразгледана частта „Сравнителен междуучилищен анализ“, тук ще бъде проследено възможното влияние на предходните резултати на учениците в цялата община.
Две неща са очевидни:
1. математическата гимназия приема изключително висок дял (почти 45%) от кандидат-гимназистите с най-високи точки от НВО по БЕЛ, но същевременно;
2. над 250 ученици в община Русе (малко под 17%) не са издържали НВО по БЕЛ.
Нека да погледнем и ситуацията с НВО по математика. Отново на преден план излизат две обстоятелства:
1. математическата гимназия очаквано събира дори по-висока част (над 75%) от най-добре положилите изпита ученици, но
2. почти 450 кандидат-гимназисти в общината (почти 27%) са получили слаба оценка.
По-нагоре беше обяснено, че математическата гимназия извършва приема по критерии, базирани на резултатите от НВО и от дипломата за 7. клас. Ако балът, който е бил нужен на ученика, за да влезе в математическата гимназия, се приложи за всички кандидати, две аналогични следствия стават ясни:
1. математическата гимназия е приела 104 ученици (над 45%) от всички с най-висок бал
2.  почти 250 ученици (15%) едва успяват да формират какъвто и да е състезателен бал (при неиздържан изпит бал не се изчислява)
Те представляват сериозна опасност за грешно тълкуване на информацията за относителното представяне на ДЗИ в цялата община. Абсолютно ясно е, че зрелостниците от математическата гимназия са имали най-високата средна оценка от НВО по БЕЛ след 7. клас. Обаче, предвид току-що разгледаните данни за резултатите от гимназиалното кандидатстване, надхвърлило ли е наистина развитието на учениците в гимназията предварителните прогнози или е трябвало да бъде по-голямо в действителност?
Следващите стъпки
За да можем да вникнем по-дълбоко в горепосочената проблематика, първо е нужно да се определи „Единна оценка на кандидат-гимназиалните резултати“, за които МОН има всички нужни данни.
Предназначението й би се различавало от това на сега използвания състезателен бал от математическите гимназии и начинът й на образуване трябва да е еднакъв за всички ученици и всички гимназии. Например:
- удвоените точки от НВО по математика след 7. клас;
- удвоените точки от НВО по БЕЛ след 7. клас;
- оценката по математика от дипломата за 7. клас;
- оценката по БЕЛ от дипломата за 7. клас.
След като единната оценка бъде приета, МОН ще трябва да утвърди и скала към нея с ясни категории за измерване на успеха. Например: по-малко от 100, 100-132, 133-165 ... 366-399, 400-432, 433-465, повече или равно на 466.
Всяка година, МОН ще изчислява средната оценка от всеки предмет от НВО след 7. клас, по който е възможно да се положи ДЗИ, на базата на вече съществуващата скала (примерно 366-399, 400-432, 433-465, повече или равно на 466), като взема предвид само положителните оценки (т.е. среден 3.00 и нагоре). МОН ще е длъжно да изготвя и най-важното - публикува цялостната информацията за успеха от НВО по всички предмети, които са в списъка на ДЗИ, и от самите ДЗИ. Единствено по този начин училищните директори ще могат да сравняват развитието на учениците в тяхното училище със средното такова на учениците от цялата страна, които са показали подобни резултати.
Разполагайки с пълните национални данни, директорът ще може да определи дали:
1. резултатите от ДЗИ по БЕЛ на учениците с по-слаб успех след 7. клас са в рамките на средното равнище за страната, но
2. оценките на тези ученици с по-високи постижения след 7. клас са по-ниски от средния национален успех.
В същото време, директорът ще има възможност да провери дали:
1. успехът на ДЗИ по математика на зрелостниците с предишни силни резултати съответства на средния в държавата и
2. въпреки че резултатите на учениците с по-ниски оценки при гимназиалното кандидатстване са доста по-слаби от тези на зрелостниците със силни постижения в 7. клас, те, все пак, са по-високи от средните национални на ученици със сходни предишни успехи.
Ако резултатите от цялата страна бяха достъпни, училищните директори биха могли, най-накрая, съвсем безпристрастно да посочат силните и слабите страни на поверените им учебни заведения. Само и единственото тогава всеки от тях „ще знае колко високо в действителност е нивото в неговото училище“.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ