„Смятате ли, че зад Омир се крие жена?“
„Мислите ли, че една поема, зад която стоят исторически личности, може да е ключът към откриването на загадката за феномена Шекспир?“
„Колко голям пръст има властта в смъртта на Пушкин?“
„Водел ли е двойствен живот Пушкин?“
„Какъв е смисълът да се ровим в миналото и да съдим писатели, вече признати за национални стълбове на литературата?“
„Какъв е трагичният край на Яна Язова?“.
Това бяха въпросите за дискусия на семинара на тема „Мистификации и литературни конспирации“ в Русенския университет. Той бе организиран от студентите от IV курс на специалност „Български език и история“ към катедра „Български език, литература, история и изкуство“ (БЕЛИИ) Стефка Йорданова и Михаела Георгиева. 
Ръководители на семинара бяха доц. д-р Мира Душкова - ръководител на катедра БЕЛИИ и дългогодишен преподавател по литературоведски дисциплини в университета и Биляна Аспарухова - старши учител по български език и литература в АЕГ „Гео Милев“, носител на поощрителна награда на международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ в конкурса за отличието „Проф. д-р Петер Фишер - Апелт“ за високи постижения в хуманитарната област. Семинарът беше посветен на Деня на народните будители, който студентите искаха да отбележат едновременно по традиционен и иновативен начен.
Семинарът бе плануван като сътрудничество между академичната и училищната среда. Той бе тържествено открит от доц. д-р Мира Душкова, която бе изключително щастлива от факта, че пред себе си вижда пълна зала - преподаватели, сегашни и бивши възпитаници на специалността, ученици от АЕГ „Гео Милев“, ученици от Молдова, които са на езиково обучение в Русенския университет, както и любители на литературата. За студентите е много важно да поемат инициативата, като организират различни събития. По този начин те се научават да планират добре събитието откъм време, ресурси и от гледна точка на това да го адресират към правилната публика, подчерта доц. Душкова.
В началото на събитието студентите Мартин Димитров, Стефка Йорданова и Михаела Георгиева, споделиха личните си възгледите по отношение на това какво са научили от от обучението си в специалността в хода на изминалите няколко академични години. Тримата говориха съответно за дисциплините история, български език и литература, към които имат ясно изразен афинитет. Изложенията им бяха едновременно емоционални и насочени към запознаване с дейностите на специалността.
Според Мартин Димитров, 
за да се запали любовта към историята у учениците и за да осъзнаят нейната значимост, изключително важен фактор е учителят
по история. Именно той е човекът, който трябва да им внуши чувството за национална гордост и родолюбие. Той допълва: „На учебника по история не трябва да се гледа като на обикновено четиво, пълно с дати и години. Младите трябва да гледат на уроците като на една приказка, като на един интересен разказ. Когато успеят да запомнят основното, тогава трябва да се опитат да надградят наученото с дати и години“. Младежът е осъзнал и че историята не е просто „наука за миналото“, а помага за развиването на критическото мислене и много други качества, „спомагащи човешката мисъл“. 
Есенцията на гледната точка на Стефка Йорданова по отношение на българския език се състои в следните думи: 
„Българският език е ключът към българската култура, към чувството ни за общност и принадлежност
към националната ни гордост и националното ни самочувствие“. Тя благодаря на доц. д-р Мира Душкова от името на всички студенти за дадените възможности за изява и за насърчаването в почти всяко начинание. Стефка смята, че всеки има нужда от такъв Учител, който да го крепи по тежкия път към израстването му. Също така, тя споделя, че от една страна доц. д-р Душкова винаги е вярвала в тях, но от друга - те също не искат да я разочароват и изпипват нещата до последния детайл.
Михаела Георгиева призна публично, че от ранна възраст има подчертан интерес към литературата, така че продължаването по този път и в университетска среда е бил повече от естествен избор. Тя обясни и мотивацията си да стане учител по следния начин: 
„На този етап от живота си съм решила да се пробвам като прашинка в образователната система
а дали ще успея да бъда част от красивата изработка на някое изящно стъкло или ще ме отвее вятърът, времето ще покаже...“. Нейното представяне беше и изключително емоционално наситено и от друга гледна точка - тя е възпитаничка на госпожа Биляна Аспарухова, а сега върви по стъпките на учител по български език и литература. 
Първата тема на семинара - „Омировият въпрос - гледни точки“ - бе представена от студентката Кристина Ангелова от III курс. По думите й, за нея винаги „Илиада“ и „Одисея“ са представлявали интерес, въпреки че са написани преди хилядолетия. За нея е било любопитно да прочете и да преосмисли различните становища по т.нар. Омиров въпрос, тъй като в него е открила голяма дълбочина. На семинара се повдигнаха въпросите 
дали зад името му стои жена, дали двете му най-известни творби са негово дело
дали този поет реално е съществувал или това е псевдоним - все неразгадани от човечеството загадки...
Следващата презентация, изготвена от Мюрхан Мухаремов и Михаела Георгиева, съответно от III и IV курс, бе създадена на основата на изключително сериозния и рядък труд на Иля Гилилов „Играта Уилиам Шекспир или Тайната на Великия Феникс“. Това определено не е поредната сензационна книга за Шекспир, а плод на 40-годишен научен труд от страна на човек, който е бил научен секретар на Шекспировата комисия при Руската академия на науките. Основната идея в нея се корени в това, че Великият спор за Великия Бард се корени в поемата „Гълъбът и Феникса“. Гилилов успява да докаже, че 
зад алегоричните Гълъб и Феникс, стоят действителни съпрузи с платонически отношения
Това са Роджър Манърс, 5-ти граф Рътланд и съпругата му Елизабет, дъщеря на английския поет Филип Сидни. В книгата се застъпва идеята, че Рътланд, с участието на цялата плеяда Шекспирови съвременници, прибягва до най-ревностно пазената мистификация в литературната история на човечеството. Художествена му маска се сдобива с биография - тази на нискообразования човек Уилиам Шакспер от Стратфорд. 
Мартин Димитров и Стефка Йорданова разглеждаха последователно две теми за Пушкин. Темата на Мартин - за смъртта на изтъкнатия руски поет - бе представена с известна доза театралност, която получи одобрителни отзиви в залата. Презентацията на Стефка бе вдъхновена от легендата, че бащата на съвременния руски език не е умрял от раните си, получени по време на известния му дуел с французина Жорж Дантес, а е 
инсценирал смъртта си и е избягал във Франция, където пише романи под името Александър Дюма
Владимир Великов имаше нелеката задача да провери и след това да опровергае твърденията, че авторът на „Диви разкази“ Николай Хайтов е плагиат. Той призна, че мотивацията му да се разрови повече по темата, е фактът, че това е една от любимите му книги в българската литература. За него този писател заслужено е заел мястото си до Елин Пелин и Йордан Йовков. Неговата позиция е твърда - след прочита на специализирани статии в списанията „Отечество“ и „Тракия“, „Диви разкази“ в българската литературна критика“ и др.  не е доказано, че Хайтов е плагиат. Той добавя: „Именно заради това смятам, че 
ние, читателите, не трябва да вземаме ролята на съдници, а да се гордеем с оставеното ни литературно наследство“
Неговата тема определено създаде напрежение в залата, като по този начин се осъществи една от целите на семинара - публиката да се активизира и да поспори (в здравословните граници) по определени литературно-обществени въпроси, които имат отражение и днес.
Учениците от АЕГ „Гео Милев“, които се изявяваха в лицето на Мария Георгиева, Борислав Ленинов и Боян Иванов, участваха с презентация на тема „Съдбата на Яна Язова“. Те, под ръководството на госпожа Биляна Аспарухова, бяха избрали тази тема, тъй като 
Яна Язова е едно от потъналите в прах мъниста в българската литература
Публиката беше впечатлена не само от добре подбраните факти по темата, но и от различния начин на презентиране. Борислав бе пръв, като се придържаше повече към чисто академичния и фактологичния стил. Следваща бе Мария, която веднага спечели гостите със своята сърцатост, харизма и поднасяне на информацията като един добре написан разказ. Последен бе Боян, който впечатли със своята театрална изтънченост и със своите ораторски умения.
Тази вечер на хуманитаристите завърши с изпълнение на китара от страна на третокурсника Емре Сами. Той бе избрал песента на Plain White T`s „Hey There Delilah“. Чрез изпълнението той доказа, че музиката определено има място в подобен тип семинари. По неговото мнение, от една страна чрез нея могат да се изразят всякакъв вид чувства, за които думите не достигат. От друга пък - атмосферата, която тя създава, може да промени изцяло обстановката и да видоизмени завършека на вечерта по един „по-особен“ начин.
Колегите му бяха във възторг от неговото изпълнение
и го насърчиха да продължава развитието си в тази област и да продължава с публичните си изяви.
Вечерта приключи с множество общи снимки и с раздаване на грамотите за участие от доц. д-р Мира Душкова. Тя говори и за увереността си в необходимостта от пълноценен обмен между различните нива в образованието. За нея и за цялата катедра е важно днешните студенти и бъдещи учители да познават възможностите, очакванията, нагласите на своите бъдещи възпитаници. С оглед на бъдещия им педагогически опит от съществено значение е още от студентските си години да са в съприкосновение със съвременните ученици и техните учители.

Михаела ГЕОРГИЕВА