- Господин Василев, как се чувствате в навечерието на такъв внушителен празник, каквато е 100-годишнината на Професионалната гимназия по промишлени технологии „Атанас Цонев Буров“?
- В момента кипят последни приготовления и все още е доста високо напрежението покрай репетициите, оглеждането на всички детайли, уточняването на подробности, множество телефонни разговори и още много други неща. Гостите са поканени, програмата за всички събития в празничния 6 ноември е ясна. Иска ни се да покажем с какво се гордеем - с нашите талантливи деца, с прекрасно оборудваните специализирани кабинети в училище, с физкултурния салон, който разполага и с фитнес уреди, с ремонтираното общежитие, в което учениците се чувстват като в много добър съвременен хотел и разполагат с всички необходими удобства. 
- Вие сте директор от 2018 година. А как попаднахте в тази русенска гимназия? 
- Завършил съм изчислителна техника с програмиране в Русенския университет. След това добавих към дипломата си още една - на учител по информатика и информационни технологии от Техническия университет в Габрово.
А първата ми работа беше... във вестник! 
- Да, вие бяхте част от дизайнерския екип на вестник „Утро“...
- Това беше третото ми работно място. Първото беше във вестник „Гледища“ в Разград, където започнахме работа с един мой приятел и състудент, макар че нямах представа от вестникарство. След около година се върнах в Русе и започнах работа в печатница „Дунав“. Вестници, списания, календари, всякаква книжнина - постепенно навлязох в тайните на това производство. А през 1995 г. постъпих на работа във вестник „Утро“. Вестникът ми даде много - най-вече ме научи да бъда отговорен. Мога да отида по-късно на работа - не е нужно още от сутринта да съм в редакцията, но знам, че каквото и да се случи, колкото и късно да е събитието, аз трябва да направя страниците и да ги пратя в печатницата. Всяка друга работа може да се отложи - за после, за утре. Но вестникът да не е излязъл - това е немислимо! Да, има стрес, но си струва. 
- Вестникарството и преподаването в училище са доста различни дейности. Вие как се вписахте в учителстването?
- Когато през 2003 г. дойдох в ПГПТ „Атанас Ц. Буров“, не познавах никого, влизах в съвършено различна среда, за първи път реално (след обучението в Габрово) поемах ролята на преподавател. Но се оказа, че работата с учениците много ми допада. Много ми беше хубаво да дам част от моите познания на децата, особено когато виждах, че те проявяват интерес и че попиват това, което преподавам. 
Учителският труд е колкото тежък, толкова и благодарен, виждаш смисъла на това, което правиш
Сега времената са такива, че често родителите са заминали на работа в чужбина, децата се отглеждат от баби, лели, роднини. А точно в гимназията тези момичета и момчета имат нужда не толкова от парите, които родителите изпращат, а от това да поговорят с възрастен човек, да обсъдят това, което ги вълнува и тревожи, да потърсят съвет или просто да разкажат нещо. Затова много е важно децата да се чувстват в училище добре, а учителите, когато и доколкото е възможно - да запълват тези техни дефицити. И аз по всякакъв начин се опитвам да дам на учениците не само знания, а да помагам за възпитанието им. Защото можеш да имаш куп дипломи, но те са безполезни, ако си пропуснал да усвоиш някои ценности и правила. 
- Как стигнахте до директорския кабинет? 
- Преди да се пенсионира предишната директорка на гимназията Анета Христова, тя ме повика в кабинета. Не се изненадах - бях свикнал да ме търсят за проблеми с компютрите, с програмите, с попълването на прословутия Образец 1 и друга документация. Оказа се, че госпожа Христова ми предлага да заема нейната позиция до провеждането на конкурс. 
Да кажа, че бях шокиран, значи да не кажа нищо
Изобщо не бях мислил за подобно нещо, нямах такива амбиции. И не ми беше лесно да приема. 
- Кое е най-трудното за вас като директор? 
- ...Осигуряването на присъствието на учениците. Ето, само за някакви си двайсет години децата отпреди и сега се различават толкова много... Сега не само че децата в Русе са далеч по-малко, но и е доста трудно да приковеш вниманието им и да ги мотивираш в часовете. Затова правя всичко възможно учениците да присъстват и да бъдат заинтригувани от това, което се случва в класната стая. Ето, от миналата година купихме три различни 3D принтери за пластмаса. Мой състудент от РУ подготви наши преподаватели и сега с тези принтери учениците печатат великденски яйца, поставки за телефон, забавни фигурки, дори купи, които се връчват за различни постижения. Това много увлече децата. А ние в учебния план вкарахме нови специалности: 3D принт технологи и 3D чертане и моделиране. 
За кратко време учениците изминават пътя от възникването на замисъла до момента, в който излиза реален продукт
В нашата гимназия техническо чертане се учи от всички специалности и идеята ни е то да премине изцяло към 3D чертане, имаме идея да въведем техническо чертане на компютър. Търся всякакви начини да задържим учениците в училище и се радвам, когато виждам, че интересът им расте. 
- А звънецът бие с песен на Крисия... 
- И с други популярни и харесвани мелодии също. Искам училището да им е уютно, да си го харесват. А на мен самия ми става приятно, когато виждам как малко по малко нашите усилия преобразяват децата. По времето на госпожа Христова училището многократно печелеше проекти по програма „Леонардо да Винчи“ и ученици и учители пътуваха до Германия, Франция и други страни в Европа. В последните две учебни години спечелихме два проекта по програма „Еразъм“ и благодарение на това наши ученици пътуваха през 2022 г. до град Римини в Италия, а тази година до Малага в Испания. 
Имаше деца, които никога не бяха ходили на море - а в Римини се озоваха на вълшебна плажна пясъчна ивица, дълга десетки километри
Разходихме се във Венеция, видяха с очите си старини отпреди две хилядолетия и какво означава надписът „Всички пътища водят към Рим“. А тази година в Испания се снимаха на пейка „до Пикасо“ - Малага е неговият роден град, видяха апартамента на Антонио Бандерас, а накрая стигнахме чак до Гибралтар (на британска територия!). Пробват своя английски, трупат впечатления. Да не говорим, че почти всички за първи път летяха със самолет... 
- Една от отличителните черти на гимназията е дуалното обучение. 
- Ние сме едно от трите училища в България, които през 2016 г. започват дуалното обучение. Другите две са гимназия „Хенри Форд“ в София и Техническата гимназия в Ямбол. Сега имаме сключени договори с повече от 25 фирми, по една паралелка от всеки випуск от 8 до 12 клас е с дуално обучение, като учениците от 11 и 12 клас съответно по 2 и 3 дни в седмицата работят във фирмите и получават заплата. От една от компаниите наскоро ми казаха: 
„Най-добрият ни заварчик е ваш ученик. Той не заварява - той рисува“
И фактът, че фирмите сами ни търсят за дуално обучение, говори красноречиво.  
- По колко часа прекарвате самият вие в училище? 
- Ами... идвам в осем и често не си тръгвам преди шест вечерта. Имаме три обекта на три различни места в града. В основната сграда се провеждат учебните занятия и заниманията по промишлена естетика и дизайн - рисуване и моделиране. Общежитието, което ремонтирахме с 1 300 000 лева по проект, спечелен в Министерството на образованието, е на бул.“Липник“, там живеят 163 средношколци. А учебните практики са на ул. „Розова долина“ в работилниците по заваряване, газова техника, мехатроника, с машини с цифрово-програмно управление. 
- Мехатроника, газова техника, 3D чертане... Допускал ли е някой през 1923 г., че първото в България Чирашко училище, обучавало сиренари, сарачи, бръснари, ковачи, бъчвари, ще влезе във второто си столетие с такива немислими специалности... Как ви се иска да изглежда гимназията след 10, след 20 години?
- Децата намаляват - не само в Русе, а и в цялата страна. Когато аз започнах работа в ПГПТ, тук учеха повече от 600 деца, сега са почти 200. Иска ми се
училището да продължи да съществува и да се развива, като пази приемствеността
- приноса и опита на учители и директори, които са оставили частица от себе си в историята на гимназията и в сърцата на своите ученици. Самите те са сърцати хора - какъвто е бил и патронът на училището Атанас Цонев Буров, прозорливият предприемач от Буровия род, който е създал нашето учебно заведение. Пожелавам на всички, свързани с ПГПТ, да са здрави и да намират смисъл и удовлетворение във всичко, което правят.

Първото Чирашко училище в страната навършва сто достолепни години

Чевръсти калфи и сръчни чираци ще показват на русенци тайните на стари занаяти и майсторлъка на сарачи, ковачи, бъчвари. Това ще стане на влизане в Доходното здание в понеделник малко преди пет и половина следобед. Така ученици от Професионалната гимназия по промишлени технологии „Атанас Цонев Буров“ ще припомнят началото на своето училище - създадено точно преди 100 години от предприемача от Буровия род, тогава председател на русенската Търговско-индустриална камара. 
Първото чирашко училище в България е открито „въ неделя на 4 ноемврий, 10 часа предъ пладне в салона на Камарата, а редовните занаятия започватъ отъ 5 ноемврий 1923 г. в стара турска сграда на ул.“Царъ Калоянъ“ № 11“. Решението на Камарата се базира на две основателни причини: „В Русе има най-много занаятчии, поради което се чувства най-голяма нужда от просвета за модерните занаяти; в Русе като седалищен град на Камарата ще може да се следят и видят най-добре резултатите от първото Чирашко училище и се направи опит с прокарването на това обучение“. 
През 1948 г. училището е преобразувано, като отново е първо по рода си - то става първото фабрично-заводско училище. Междувременно след 9 септември 1944 г. е отнето името на неговия патрон - видния общественик, банкер и родолюбец Атанас Ц. Буров. Това име е възстановено през 1997 година, когато училището отново сменя определението си и от СПТУ става професионална гимназия. 
Днес тук момичета и момчета усвояват специалностите мехатроника (МЕХАника, елекТРОНИка и информатиКА), топлотехника, промишлена естетика и дизайн, измервателна и организационна техника, машини и съоръжения с цифрово-програмно управление и машини и съоръжения за заваряване. ПГПТ е сред първите три средни училища в страната, които въвеждат дуалното обучение, усъвършенстващо подготовката на младежите и осигуряващо работа веднага след дипломирането. Светогледът на учениците се разширява допълнително и от работата по международни проекти, които срещат русенчета с техни връстници в Кемниц и Лайпциг в Германия, Портсмут в Англия, Ренде и Римини в Италия и Малага в Испания. 
Повече от 25 русенски фирми добре познават запазената марка на училището и търсят партньорство, което им обещава интелигентни и добре подготвени кадри в близко бъдеще. Потвърждение на нивото на подготовка са и множеството призови места, спечелени от ученици от ПГПТ в състезания. Само тази година те безапелационно завоюваха първото място в националния конкурс „Най-добър млад инсталатор“ със своя колектор с присъединителни връзки към газов котел. И добавиха към това и трето място в състезанието „Най-добър млад изследовател“ с макет на къща и улично осветление от панели с възобновяеми източници на енергия. 
За всичко това ще разкажат и ще го покажат в понеделник учениците и учителите на гимназията на своите многобройни гости. Сред тях ще бъдат и пенсионирани преподаватели, които винаги са добре дошли в стогодишното училище. Тържеството с богата артистична програма започва в 17.30 ч в Голямата зала в Доходното здание.