Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Клетвата принадлежи към интересните словесни феномени. Тя е устно пожелание, което има за цел да доведе някаква беда или вреда на тогова, когото проклинат. Образната реч, присъстваща в клетвата, според традиционните вярвания прави излишни всякакви други действия.
Един от незабравимите епизоди в нашата белетристика, съдържащ проклятия, се намира в гл. VII („Двете батареи“) на Вазовата повест „Чичовци“. Клетвите са изречени съответно от булка Варлаамица и булка Селямсъзка. Ето някои кратки наблюдения върху тези клетви (при цитирането ще посочвам коя от героините изрича съответната клетва, като означавам имената им със съкращенията Вр и Сл). 
Началните две клетви са изградени еднотипно. Те съдържат обръщение и пожелание за смърт: „Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш!“ (Вр) и „Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш!“ (Сл). Заслужава отбелязване, че двете булки са се качили нависоко (Варлаамица се е покатерила на крушата, а Селямсъзка е на покрива до комина) – очевидно, с цел да бъдат чути по-добре. Обръщението и в двете реплики съдържа описание. Селямсъзка е наречена „гърнясала сланина“ заради „жълтите петна по изтъртуфения ѝ образ“, а Варлаамица е назована „дървеница“ и „кръвопийка“, понеже „беше дребна и кръвосмукателна“. (Нека да напомня, че два месеца преди свадата Варлаамица е ухапала Селямсъзка „малко по-горе от лакътя“, а Селямсъзка я е ударила с бухалката за пране по гърба).
Всяка от двете героини участва в диалога със седем реплики. Първата реплика и на Варлаамица, и на Селямсъзка въвежда пожеланието за смърт: съседките се мразят толкова силно, щото всяка от тях желае именно смъртта на другата.
Следващите две проклятия продължават да пожелават смърт: „Да те порази Господ! (Вр) и „Да те убий чумата!“ (Сл); „Да те прокъсне!“ (Вр) и „Да се вампирясаш!“ (Сл). Явно е, че всяка от съседките пожелава възможно най-тежкото наказание за другата.
Проклятията разширяват обхвата си и към близките. Варлаамица кълне многодетната Селямсъзка: „Огън да изгори тебе и децата ти!“, а отговорът е: „Живеница да ви изяде и двама ви!“ И тук е налице мотивът за унищожението, но не само на враждебната съседка, а и на поколението ѝ (resp. на Варлаам, понеже това семейство е бездетно).
Следва неодобрение относно способността на жената да роди или да не роди: „Гиди, свиньо, дванайсеткиньо!“ (Вр) и „Гиди, ялова кукувица!“ (Сл). Селямсъзка е родила 14 деца, а Варлаамица е омъжена от 12 години и все още няма дете. Многолюдното семейство и в Библията, и у нас се смята за Божие благословение, но в този случай Варлаамица подигравателно именува съседката си „свиня“ (свинята при едно опрасване ражда обикновено по 10-12 прасенца). Отговорът на Селямсъзка е точно противоположен по смисъл: Варлаамица е наречена „ялова кукувица“, защото не е родила. 
Следващите проклятия са свързани със съпрузите: „На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!“ (Вр) и „На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!“ (Сл). Тези клетви пожелават не какъв да е край на живота, а позорна и мъчителна смърт. Обесването е позорно от религиозна гледна точка, защото тялото на обесения виси между земята (мястото, където живеят хората) и небето (то е обитавано от ангелите). Въздухът е мястото, обитавано от демоните. Библията посочва: „проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво)“ (Второзак. 21: 23). Но обесването е опозоряващо и поради причина от материално естество: известно е какви са физиологичните реакции, съпътстващи този вид смърт. Булка Селямсъзка, от своя страна, не пропуска да пожелае дори още по-мъчителна смърт на Варлаам, която да бъде съпроводена и с присъствие на зли духове (самодиви).
Диалогът завършва с пожелание за смърт. Варлаамица отново иска смъртта на Селямсъза, а Селямсъзка кълне и съседката си, и съпруга ѝ: „Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!“ (Вр) и „Дано гръбнакът, дето го окачихте на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!“ 
И така, 14-те реплики са разпределени поравно между героините и съдържат само пожелания за смърт. Затова не е случайно избрано и заглавието „Двете батареи“. Съседките метафорично са наречени „батареи“, защото проклятията им са свързани със смъртта.

Иво БРАТАНОВ