И тъй, вече е ясно - БФС ще представи днес старши треньора на „Черно море“ Илиян Илиев като новия селекционер на националния отбор. Другого също е ясно - на говорилнята в „Бояна“ ще има розови балони, заявки, планове и клетви, че съюзът ще стои твърдо и неотклонно зад варненския специалист, че никой, ама абсолютно никой няма да му подсказва грубо на каква селекция да залага. Така както БФС „стоеше“ зад цял отбор, че и с резерви, на употребени вече бивши селекционери. Последният „джентълменски“ стоеж бе до уволнения брутално сърбин Младен Кръстаич, когото Георги Иванов-Гонзо прославяше с йерихонска тръба като възродител на българския футбол.  
Илиев със сигурност си дава сметка, че поема риска да нагази в минно поле, по което ще се наложи да върви сам. В началото ще има до себе си позитивно настроени на думи началници и потупване по рамото, но  още при първата загуба медът ще свърши ще изпита жилото им. Все ще му намерят нещо - че залага на много млади, или на прекалено възрастни футболисти, че балансът с повиквателните му бяга, че синът му не става за държавния тим, че националният отбор не е „Черно море“ и т.н. 
Играта с подводните камъни не е от вчера, а вълноломът едва ли ще издържи срещу критикари като Лечков и Костадинов, а напоследък и като всезнаещия Гонзо. Те ще бъдат първите, които ще се отметнат от поредния си избор по модела „Заложихме патриотично на нашенското, ама не стана“. 
Може би по тази причина Илиев пожела и да работи паралелно и като старши треньор на клубния си тим. Може би иска да се застрахова от шефове, чието настроение от сутринта преди даден мач търпи коренна промяна след последния съдийски сигнал вечерта.
55-годишният Илиев е умен човек. Той знае прекрасно, че не разполага с класна основа за добър национален отбор. В „Черно море“ е по-лесно - ключовите му играчи са чужденци и вършат сносна работа. Твърде пресилено е, ако се каже, че този тим играе извънземен футбол, но за нашите стандарти се справя прилично. 
И, да, националният отбор наистина не е „Черно море“, но когато съдбата предлага шанс за селекционерски пост, всеки би се изкушил да опита. Това е заложено в ДНК-то на всеки човек с амбиции и Илиев не бива да бъде обвиняван, че поема щафетата след куп предишни екзекуции на звездни имена. Той със сигурност има едно наум с бойното поле и падналите в жертви на БФС Лотар Матеус, Станимир Стоилов, Димитър Димитров, Красимир Балъков, Христо Стоичков, Георги Дерменджиев, Ивайло Петев, Петър Хубчев, Любослав Пенев, Младен Кръстаич...
Реалистично погледнато, шансовете му да възроди националния отбор са илюзорни. Първо, няма да му дадат много време, ако серията със загуби продължи. Освен това „матр`ялът“ липсва, но главното е, че БФС отчаяно и отдавна се нуждае от смяна на чиповете. След дългогодишно аналогово управление резултатите няма как да станат по-добри от днес за утре в рамките на няколко месеца.
Но колцина специалисти работят днес за българските елитни отбори - Илиев, Любослав Пенев, Христо Янев, Станислав Генчев, Георги Дерменджиев /трето завръщане в „Лудогорец“/, Николай Костов, Александър Тунчев, Николай Панайотов, Светослав Петров, Александър Томаш, Иво Тренчев.
Като брой не са малко, а като качество добрите отзиви са ограничени с работата на Пенев, Тунчев, Томаш, Костов, за оценки на третия разградски период на Дерменджиев още е много рано. Ето, един от тях спокойно може да загрява отсега като наследник на Илиян Илиев, защото статистиката казва, че средният аганжимент на селекционерите е малко повече от 6 месеца. 
Този омагьосан кръг ще се върти до 2026 година, тъй като БФС обяви и повтори на висок глас, че ще управлява поне дотогава. Тогава ще се навършат и 20 юбилейни сезона от стъпването на власт на величавото и печално футболно ръководство.
Апропо, успех на Илиян Илиев във футбола под национален флаг! И дано не изгори бързо, за да не свети на хората, които събориха толкова съдби и пратиха футбола ни на дъното.