В брой 181 на „Утро“ от 18 септември съобщихме, че при работа на строителни екипи по проекта за Водния цикъл на града в района на паркинга на хотел „Дунав“, в частта, където започва пешеходната зона до закусвалня „Тирол“, бяха намерени останки от зидове на основи. След направена кратка справка в историческите извори се оказа, че това са основите на някогашната джамия, известна под името „Джами-и Джедит“, намирала се източния край на старата градска градина в едноименната махала.
Данните сочат, че „Дмами-и Джедит“ е построена през 18 век. В близост до постройката е имало гробове на по-заможни и високопоставени мюсюлмански духовници и неголямо гробище.
По време на Руско-турската война от 1806-1812 година джамията е разрушена. Преди войната в Русчук  има 45 мюсюлмански храма - 37 джамии и 8 месджида. По късно, през 20-те години на 19 век, е построена наново, като е разширена и оградена със солидна каменна ограда. 
След Освобождението на България първото кадастрално регулиране /заснемане/ на Русе се прави от руски военен инженер, чиито чертежи са взаимствани от инж. Ожно, инж. Копитски и арх. Едуард Винтер при следващите разработки на градоустройствени планове. През 1895 година инж. Х.Дивиш прави 
нов регулационен план на града
който е приет и утвърден три години по-късно, през 1898 година. Може да се каже, че оттогава до ден днешен Русе се „реди“ по регулацията на инж. Дивиш.
Всяко от регулационните решения на градското пространство води до премахване на редици стари сгради, които „не са на мястото си“ според новите линии на улиците... Така още през 1886 година повечето джамии в града са съборени. Джамията „Джами-и Джедит“ обаче съществува до 1904 година. Виждаме я и на картата на Русе, съставена от инж. Тодор Тонев от 1896 година.
Почти двадесетгодишното й оцеляване се дължи на недотам цялостната първоначална концепция за Градската градина, чието реално оформяне започва през 1890 година. Тогава започва изграждането на днешния площад „Свобода“ (някога площад „Княз Борис“). Там е разположена градината - върху 15 декара площ (собственост на големия русенски фабрикант Андрея Тюрийо) и има трапецовидна форма. На следващата 1891 година със залесяването на градината се захваща Фердинанд Халубар. Рихард Нойвирт, известният паркостроител, 
придава екзотичен вид на новия оазис в центъра на града 
чрез засаждането на невиждани до тогава растения - палми, бананови храсти и др. Градината е оградена с каменна ограда с железни орнаменти, а вратите й вечер са заключвани. В оградата са вложени част от камъните от джамийските оградни зидове. За поддръжката на градината е назначен специално обучен персонал. При поредната регулация на градското пространство - прокарването на улица „Нова Църковна“ и разширяването на Градската градина през 1904 година, джамията е съборена. 
Около 1910 година по-голяма част от камъните са използвани за строежа на друга емблематична за онова време русенска сграда - Градското (Общинското) казино -почти в същото петно, което е заемала молитвената постройка.
При поредното оформление на градския площад през тридесетте години на ХХ век сградата на казиното е съборена, 
градината е видоизменена до неузнаваемост
оградата й е преместена (за да се използва за ограда на училище „Отец Паисий“) и на нейно място е построена друг знаков русенски символ - спирката-павилион Стъклената будка. Тогава днешната улица „Александровска“ е била част от трасето на градския транспорт и това налага поставянето на спирката.
През 70-те години урбанистичната концепция за центъра на града отново се променя - този път в полза на пешеходците. На площада се дава името „Ленин“, спирката е премахната и на нейно място е построен днешния кръгъл шадраван. Мястото става известно сред зевзеците на Русе като Аврамови поляни - по името на кмета Аврамов. Оформя се нова пешеходна зона. При поредния ремонт на това място през 1989 година са разкрити кости от множество гробове. И така до ден днешен, когато земята отново ни изненада с тайните си...

Турските махали в Русчук

През 19 век мюсюлманската общност в Русчук е населявала следните махали:
- махала „Джами-и Джедит“ - разпростирала се от площад „Свобода“ до началото на площад „Александър Батенберг“;
- махала „Хаджи Муса“ - обхващала площта на днешните улици „19-ти февруари“ и „Света гора“;
- махала „Баджанак“ - около районите на улиците „Цар Самуил“, „Николай Здравков“ и „Цар Шишман“;
- махала „Арък Рамазан“ - на площта между улиците „Стефан Стамболов“ и „Николаевска“;
- махала „Кара Мустафа“ - обемала високите брегове на река Русенски Лом и цялата речна тераса;
- махала „Джами-и Атик“ - заемала северната част на ул. „19-ти февруари“;
- махала „Махмуд“ - разположена на речния скат на някогашното търговско пристанище;
- махала „Армен махлеси“ - заемала днешните регулации на улиците „Лом“, „Братя Миладинови“, „София“ и „Екзарх Йосиф“;
- махалите „Батин чифлик“ и „Кара Али“ - в района на улиците „Цар Петър“, „Панайот Хитов“, „Мария Луиза“ и „Оборище“;
- махалите „Хаджи Бекир“ и „Хаджи Мемиш“ - в периферията на града.

Наименования на някои от по важните улици в някогашния Русчук:

- „Узун чаршъ“ с продължението и „Ун мегданъ“ - ул. „Николаевска“;
- „Джамии Джеди““ - ул. „Александровска“ с продължението в посока Силистра до ЛВЗ;
- „Теке“ - ул. „Света гора“;
- „Люледжи“ - ул. „Стефан Стамболов“;
- „Люледжийска“ - ул. „Сан Стефано“ до речна гара;
- „Чауш заде сокак“ - бул. „Скобелев“;
- „Джаде и тешкиве“ - ул. „Княжеска“;
- „Кара Али“ - ул. „Оборище“;
- „Байраклъ джамиси“ - ул. „19-ти февруари“;
- „Ески джамиси“ - ул. „Червен“;
- „Лом скелеси“ - ул. „Лом“;
- „Ченгел“ - в пределите на махала „Хаджи Муса“;
- „Капала капу“ - в махала „Кара Али“.

Стоян Стоянов-КОМИТСКИ