Да се разработи визия за бъдеща стратегия за реформа в здравеопазването, призова омбудсманът Диана Ковачева по време на форум „Здравеопазване и право“, който се проведе в зала „МаксиМ“ в БТА. Омбудсманът посочи, че жалбите, които постъпват в институцията са както от пациенти, така и от медици. Ковачева очерта проблемите, пред които се изправят пациентите - затруднен достъп до медицинска помощ, особено на живеещите в отдалечени планински райони, липсата на уведомяване на пациентите за прекратена лекарска практика, лимити за издаване на направления за специалист, липса на адекватни палиативни грижи за болни в терминален стадий, липса на възможност за долекуване поради изчерпване на времевия срок, указан в клиничната пътека и др.
Въпреки многобройните нормативни промени и увеличаването на средствата за здравеопазване, все още значително подобрение на достъпа на пациентите като цяло не се наблюдава, каза още Ковачева. По думите ѝ здравната система има нужда от много дълбоко реформиране, управлението трябва да е ефективно и насочено към пациента, както и да има баланс, за да са защитени правата и на работещите в сектора. Оказва се, че разходването на средствата за здравеопазване може да се определи като недостатъчно ефективно, каза още тя.
Ковачева се спря и на въведеното електронно изписване на антибиотици и медикаменти за лечение на диабет, което е в сила от 16 октомври 2023 г. и което породи спорове между лекари, фармацевти и пациенти заради начина на въвеждане на електронната рецепта и появили се затруднения при изписването и отпускането на лекарства. Ковачева изрази подкрепата си за електронно здравеопазване, но отбеляза, че когато системата не е готова, рязкото въвеждане на е-рецепта я блокира. Препоръката на омбудсмана отново беше да се остави възможността за изписване на хартиена рецепта като алтернатива на е-рецептата, за де не остават пациенти без лечение. Освен липсата на техническа готовност на системата, има разминаване в това, че лекарите работят с регистрираните в страната лекарства, а аптеките работят със складовите наличности, добави Ковачева. Ако имаше връзка между регистрирани и складови наличности, нямаше да се налагат замените на лекарства, допълни тя.
Ковачева обърна внимание и на състоянието на психиатричните болници в страната, посочвайки, че условията в тях са окаяни, а средствата, които се отпускат за тези болници, не са адекватни на реалностите. Докато Министерството на здравеопазването не направи анализ кои болници трябва да бъдат закрити и към кои да се насочат средствата, няма да може да се направи реформа, допълни Ковачева.