Войната в Украйна е твърде вероятно да е повлияла и върху бозайниците в морето, каза за БТА д-р Николай Недялков, заместник-ръководител на екипа, изпълнил проекта за проучване и картиране на типовете природни местообитания и определяне състоянието на популациите на някои от видовете в морските пространства на България.
Ученият уточни, че са изследвани китоподобните от вида афала, муткур и обикновен делфин. Те са много чувствителни и улавят звука много отдалеч, обясни Недялков. По думите му звуци като сонари или взривове е твърде вероятно да са ги прогонили на юг, за да търсят убежище, храна и тишина.
Недялков допълни, че при проучването в българското морско пространство са установени около 250 срещи с китоподобни. Изследванията са правени по вода и по въздух. Учените, направили проучванията, обсъждат възможността да се определи някаква зона в защита на делфините в по-дълбоководната част от българската акватория. Тя няма да пречи на риболова, обясни Недялков. Засега обаче сме предпазливи да даваме категорично мнение на база само на това едногодишно проучване, допълни експертът. Според него събраните данни за наличие на толкова много бозайници може да не са реални и, ако след приключването на военните действия, те се завърнат на север, може изобщо да не се налага да се определя нови защитени територии за тях в наши води.
Според предварителните данни от направените изследвания по проекта запасите от карагьоз и харип в българската акватория са с добра численост, посочи още Недялков. По думите му популациите от харип са по-плътни по Южното Черноморие, а от карагьоз - по Северното.
Пещерите в наши води също са в добро състояние, допълни д-р Николай Недялков. Проучвани са подводни и частично подводни пещери. В някои от тях, които не са залети изцяло от водата, са регистрирани замърсявания с битови отпадъци. Пещери има по цялото крайбрежие, но най-много са в защитена зона „Калиакра“ и около Маслен нос, уточни експертът. След направените проучвания учените сега препоръчват обособяване на два нови подтипа местообитания въз основа на скалния тип – карстови и андезитни пещери.
В рамките на проекта екипите са изследвали 17 защитени зони за местообитания, които се простират на около 2500 квадратни километра. Освен това са направени проучвания на шелфа и изключителната икономическа зона – още близо 35 хиляди квадратни километра. Недялков уточни, че за защитените зони предстои да бъдат определени мерки за опазването им, като ангажиментът е на министерството на околната среда. На база събраните данни по проекта ще бъде взето решение за мерките за защита и за управление на зоните, посочи той.