Допълващата и алтернативна комуникация е едно движение, което възниква, когато започват да се развиват технологиите през 1983 г., в което идеята е цялата технология, всичко, което се знае, да позволи на хората, които не могат да говорят, да говорят с алтернативни и допълващи средства, обясни проф. д-р Морис Гринберг - изследовател, председател на УС на фондация „АСИСТ – помагащи технологии“. Той представи темата за допълващата и алтернативна комуникация в превенцията на насилието спрямо деца с комуникативни нарушения.  
Проф. Гринберг добави, че това са най-различни набори от такива средства, които са с основна цел да заменят, допълнят, подпомогнат експресивната реч.
Той уточни, че децата, които са с нарушен слух, в много случаи не могат да говорят поради нарушения слух, попадат в тази категория. Тази общност предпочита понякога да използва жестомимични езици, но когато става дума за комуникация с хора, които не разбират тези езици, тези средства също могат да се използват, отбеляза експертът.
Проф. Гринберг поясни, че има ниско-, средно- и високотехнологични средства.
Той отбеляза и важността на синтезираната реч, като уточни, че преди години в България е имало само един глас с не много добри ударения, а сега вече има нови гласове.
В рамките на събитието бе споделен и чуждестранен опит при прилагане на системи за допълваща и алтернативна комуникация – предизвикателства и перспективи.
След кръглата маса пред медии Даниела Александрова - заместник-председател, ръководител на Трето гражданско отделение, Софийски районен съд, отбеляза, че децата с увреждания, които не им позволяват да се изразяват, са по-често жертва на престъпления и насилие. Най-големият проблем е да се стигне до съда, защото, без да са налице специалисти или системи, чрез които да може да излезе наяве някакво престъпление или нарушение, няма как той да бъде сезиран, посочи още тя.