Доклад за актуалната ситуация в страната по отношение на децата с увреждания и децата с комплексни комуникативни потребности (с нарушена или липсваща функционална реч) представи главният секретар на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Камелия Николова.
Тя участва в кръгла маса, организирана от ДАЗД, на тема „Превенция на насилието и злоупотребата с деца с комуникативни нарушения“.
Николова отбеляза, че през изминала година тече дълъг процес по разработване на Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца - четиригодишен стратегически документ, в който са изведени основните приоритети на държавата по отношение на превенцията на различните форми на насилие, подкрепата на децата, работата със семействата и с професионалистите. Беше разработен и двугодишен план за изпълнението за първите две години от прилагането на националната програма, план за действие 2023 – 2024 г., добави тя.
Тя посочи, че работната група „Превенция на насилието и злоупотребата с деца“ към Националния съвет за закрила на детето се е сблъскала с липса на данни за децата с увреждания, които са жертви или извършители на насилие.
Николова обясни, че е била свикана експертна среща с участие на експерти от ДАЗД, някои министерства, агенции, Националното сдружение на общините в Република България и с партньорството на фондация „АСИСТ – помагащи технологии“. Целта е била да дискутират какви са основните трудности и предизвикателства, пред които се изправяни тези деца с увреждания, защо не се събират данните, каква информация се събира, какво още може да бъде предприето.
От ДАЗД се обърнали към всички общини в България, които са доставчици на социалната услуга "Център за настаняване от семеен тип" в нейните различни видове.
Николова отбеляза, че работна група има за цел разработване на адекватни, сравними индикатори, за насилието в различните системи и сфери, така че да могат да се планират политики, които са на достоверни и сравними данни.
Тя поясни, че децата с комплексни комуникативни потребности основно може да ги разделим в три целеви групи.
Николова посочи, че е било стигнато до извод, че по-ниско технологичните системи, които са за допълваща и алтернативна комуникация, могат да се използват и за деца, които търсят международна закрила. Изследвахме нагласите на доставчиците на социални услуги за причините, поради които трудно се стига до настаняване на деца, получили международна закрила, в социалните услуги, обясни Николова. Тя посочи, че една от трудностите е езиковата бариера и каза, че съвместно с Държавната агенция за бежанците превеждат нискотехнологични системи за допълваща и алтернативна комуникация на редките езици в страната.
Николова представи получена от различни институции информация.
Данните на  МОН сочат, че  децата с езиково-говорни нарушения са 2837 в яслите и детски градини в страната, а децата с езиково-говорни нарушения, които се обучават в училища, включително изнесените паралелки в центровете за специална образователна подкрепа, са 3935 деца. В тези образователни институции използваните високотехнологични системи за допълваща и алтернативна комуникация за работа с деца и ученици с комплексни комуникативни потребности са 259.
От Министерството на здравеопазването предоставили данни, че от Националната експертна лекарска комисия справката е за издадени експертни решения във връзка с оценката на вид и степен на увреждане за общо 13 339 деца с експертни решения, от тях 2245 са с нарушена или липсваща функционална реч.
Според информация на Агенцията за хора с увреждания броят на децата с увреждания е 25 402. Николова уточни, че не се поддържа база с данни колко процента от тях имат нарушения във функционалната реч.
Тя припомни, че през 2022 г. териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане е изготвена индивидуална оценка на потребностите с установена потребност от лична помощ на общо 4901 деца, като от тях с нарушена функционална реч са 1601, а с липсваща функционална реч – 886 деца.
По данни на МВР потърпевшите лица с увреждания през изминалата година са 11, а децата с увреждания, извършители на различни престъпни посегателства, са 20 на брой.
От общините, доставчици на различните видове услуги центрове за настаняване от семеен тип, 87 от 92 са върнали информация. Децата с увреждания с нарушена или липсваща реч, които са ползватели на социалните услуги, са 815, а на децата с увреждания, които са с нарушена или липсваща реч със съхранен интелект – 105 . Деца без увреждания, но с нарушена или липсваща реч, са 259, информира Николова.
По думите ѝ 7 % от тези общини ползват високотехнологични средства са допълваща и алтернативна комуникация, а 43 % - типични нискотехнологични системи. Почти една четвърт от общините не използват системи за допълваща и алтернативна комуникация, като в тях има 216 деца с липсваща или нарушена реч, от които 204 с увреждания, а от тях 16 са със съхранен интелект, 12 са здрави без други увреждания, посочи Николова.
Тя обясни, че е била направена планова проверка във всички центрове за специална образователна подкрепа. По думите ѝ преобладаващата част от тях прилагат системи за алтернативна комуникация с ниско- и среднотехнологични средства. Николова каза, че 35 от всички 42 центъра разполагат с такива устройства. В пет от тях има, но не ги използват, а седем от центровете не разполагат със системи за допълваща и алтернативна комуникация.