Снимка от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ осветлява имена, образи и събитие, които са свързани с историята на Русе. Тази прелюбопитна фотография се съхранява в сбирката „Портрети и снимки“ на Български исторически архив към библиотеката.
В националното ни книгохранилище под заглавие „Ветерани“ могат да бъдат видяни група известни личности от Априлското въстание, снимани пред новата къща на Никола Обретенов на Дунавския бряг.
Русенският поборник строи своя дом в периода 1906-1908 г. в част от имота на Обретенови. Къщата на Баба Тонка е съборена в края на XIX век. След смъртта на легендарната русенка на няколко пъти русенската община взема решения за благоустрояването на терена около реката и оформянето на крайбрежния булевард. По запазени снимки от 20-те години се вижда, че „булевардът“ е все още черен път, а вместо чугунената ограда на кея от 30-те години на ХХ век има телена ограда.
Датата е изписана с молив долу вляво на изображението - 11 август 1909 г. Част от надпис на снимката гласи „...в Русе по освещаванието на Опълченския паметник в Русе“. Ясно е, че 
присъстващите на фотографията са пристигнали в града за тържествата по освещаването на паметника
Опълченският паметник е готов за откриване още през предходната година, когато се чества 30 годишнината от Освобождението на България. Оттогава (1908 г.) е и най-популярната снимка с дата 11 август, чиято анотация обаче е подвеждаща - написано е, че е от „освещаването“ на паметника: „Спомен по случай освещаването на памятника, 11 август 1908 год. Русенско поборническо-опълченско дружество“. Русенският изследовател Хачик Лебикян подробно проследява неяснотите около снимките и освещаването на паметника символ на Русе. Добре познатата ни фотография на местните поборници е по време на традиционното честване на боевете от 9, 10 и 11 август на Шипченските височини. Ветераните са решили, че това е тяхното освещаване, поради факта, че заетият с подготовката на обявяването на независимостта на България княз Фердинанд не взема никакво отношение по откриването на готовия паметник. Князът е обявен за почетен председател на русенското опълченско дружество и присъства на неговата първа копка през 1890 г.
Официалното откриване се случва през август 1909 г.
Русенските вестници разказват за това събитие
чиято цел е да се „отдаде заслужена чест, уважение на виновниците на това тържество, нашите стари борци ветерани, героите на Шипка“. Още на 9 август в града пристигат с влака от Плевен първите 150 души. Следващите дни идват още много поборници от различни градове, а влаковете им се посрещнат с музика. Всички са настанени в казармите на Пети пехотен Дунавски полк. В пресата специално е споменато пристигането на група опълченци „начело с Райна Княгиня, оная жена, която е вземала живо участие във въстанията, вдъхвала е любов и кураж на въстаналия роб за свобода“. Отбелязано е, че тя е „носеща на гърдите си един медал“, а друг вестник съобщава, че сред опълченците се съзират фигурите на две жени, едната от които е Райна Княгиня. Предположението е, че втората жена е Петрана Обретенова. 
Фотографията, която представяме тук потвърждава това. Записът на гърба й обяснява, че ветераните на снимката са: от ляво на дясно седнали - Райна Попгеоргиева (Футекова) Дипчева (1856Ц1917), Петрана Обретенова (1845Ц1932); прави - Иваница Данчев (1850Ц1912), Сава Пенев (1851Ц1916), Христо Благоев (1855Ц1918), Йордан Недев-Инджето (1845Ц1918), Димитър Тодоров-Димитрото (1855Ц1940), Никола Обретенов (1849Ц1939). 
Мъжете (според надписа) са участници в Ботевата чета. Така неправилно би могло да се твърди, че Христо Благоев е Ботев четник. Такъв в списъчния състав на четата няма. Но пък Христо Благоев (Благов) от Самоков е бил учител в Клисура и е участвал като стотник в Априлското въстание. Заловен, съден от турската власт по всяка вероятност той е заточен в Акия подобно на други участници във въстанието от Клисура, за които се знае, че са изпратени там. 
Поборниците от снимката явно поддържат познанството си и приятелството от времето на освободителното движение и заточението си
Иваница Данчев от Свищов участва в дейността на революционната емиграция във Влашко от 1869 г. При подготовката на Старозагорското въстание (1875) заедно със Стоян Заимов и Бенковски е трябвало да участва в подпалването на Цариград. Част е от Гюргевския революционен комитет и един от 10-мата участници от Свищов в Ботевата чета. Заловен заедно с брата на войводата - Кирил - и осъдени на смърт, присъда заменена с вечно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр (Акия, днес Ако в Израел).
Йордан Недев-Инджето от Търново е участник в чета на Караджата от 1865 г., арестуван, лежи в Търновския затвор, участник заедно с брат си в четата на Христо Ботев, заточен в Акия. Включва се в Сръбско-българската война през 1885 г.
Сава Пенев, също от Търново, е съратник на Левски. Участва в Старозагорското въстание, арестуван е, но успява да избяга във Влашко. Включва се активно в подготовката на Ботевата чета, част от Гюргевския революционен комитет. Той е сред присъствалите на смъртта на войводата. Заточен в Акия, по-късно участва в Сръбско-българската война.
Димитър Тодоров-Димитрото от Нова махала, Габровско е емигрант в Румъния. Включва се в четата на Ботев и също е един от свидетелите на смъртта му. Заточен в Акия.
Присъствието на Райна Дипчева на снимката насочва към факта, че 
за откриването на паметника тя е гостувала на русенската „Райна Княгиня“
шила две от знамената на българските въстания, в които участват братята й - Петрана Обретенова. На анотацията се вижда ясно, че имената на двете жени са допълнително прибавени. Няма преки данни за поддържана връзка между тях. По това време Райна е вече вдовица, продължава да акушерства и да издържа петтимата си сина и осиновеното си момиченце Гина.
Друг интересен факт е, че ветераните са фотографирани от г-ца Тонка Николова Обретенова (според анотацията), „тъкмо върнала се от Франция“. Доколко е възможно в началото на века семейство Обретенови да притежават личен фотографски апарат? Това че е специално записано показва, че анотиращият (вероятно Димитра Обретенова, съпруга на Никола и майка на Тонка) отдава значение на този факт. Знаем, че родената през 1885 г. Тонка след завършването на френски пансион на „Notre Dame de Sion“ и на девическата гимназия в Русе (през 1905 г.) заминава да учи агрономство във Франция. Освен че ни информира кога Тонка завършва висшето си образование и се прибира в България, тази бележка говори и за желанието на младото момиче да пренесе част от модерното време в родния си град. За съжаление снимката е подлепена така, че последната част от изречението не се чете.
Трябва да кажем, че в началото на ХХ век фотографията е недостъпна за мнозинството от хората. Въпреки че още в края на 80-те години на ХтХ век е произведена първата „джобна“ камера, пуснат е в производство фотоапарат с хартиена светлочувствителна лента, а през 1889 г. - и с целулоидна лента, процесите са бавни и трудни и се снимат се главно важни събития и личности. 

Ренета РОШКЕВА