Д-р Росица Кръстева завършва Медицинския университет в Плевен през 1997 година. През 2008 г. придобива специалност по нервни болести в Медицински университет - Варна, където е докторант към катедра „Нервни болести“. Д-р Кръстева ръководи Отделението по нервни болести на УМБАЛ „Медика Русе“ от създаването на болницата през 2013 година. Член е на Управителния съвет на Районната колегия на Българския лекарски съюз в Русе. Взема активно участие на национално и регионално ниво в организации за лечение на инсулт. Д-р Кръстева работи активно в насока превенция, бързо и качествено лечение на инсулт и намаляване на пораженията върху организма.

- Д-р Кръстева, следващата седмица на 29 октомври отбелязваме Световния ден за борба с инсулта, колко често срещано е това остро, животозастрашаващо състояние в България?
- Мозъчносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят и нашата страна е на едно от челните места в това отношение. В България се регистрират годишно над 80 хиляди случая на мозъчносъдови заболявания, а броят на пациентите с исхемичен мозъчен инсулт, които са лекувани в болница, е над 40 хиляди. За съжаление, над 10% от тях завършват с летален изход, немалка част от преживелите мозъчния инсулт са с различна степен на инвалидност, която при някои е тежко изразена и изисква допълнителни грижи и помощ от семейството, близките и обществото. Те изпитват затруднения поради нарушената комуникация, липсата или ограничената социална интеграция, самотата и значителни финансови затруднения. Със застаряване на населението се очаква броят на пациентите с инсулт да се повиши, което налага вземане на спешни мерки както от лекарското съсловие, така и от държавата и обществото.
- Кога възниква заболяването и как да го разпознаем? 
- Исхемичният мозъчен инсулт възниква при запушване на артериален съд от кръвен съсирек и тъй като мозъкът, за разлика от други органи на тялото, е особено чувствителен към липсата на хранителни вещества и кислород, част от мозъчната тъкан бързо загива. За 1 минута умират близо 2 милиона нервни клетки, ето защо е важно незабавното възстановяване на кръвотока в засегнатата зона
 Типичните симптоми на инсулт са изкривяване на лицето и увисване на устния ъгъл, внезапно настъпила слабост на ръка или крак и говорни нарушения
Трябва да има широка осведоменост на обществото за разпознаване на тези симптоми и при установяването им да се потърси незабавно спешна помощ с цел транспортиране към най-близкото лечебно заведение за лечение на инсулти, защото изходът от заболяването зависи от възможно най-ранното започване на лечението. Тъй като времето при инсулта оказва ключова роля за лечението и възстановяването, екипът невролози на „Медика“ провежда редица информационни кампании за бърза реакция при животозастрашаващото състояние. Това бе и основната причина да подкрепя и да съдействам за полагането на основите на здравнообразователната програма „БЪРЗИ ГЕРОИ 112“ на територията на община Русе, чрез която деца от 6 до 9 години и техните близки по интерактивен начин се обучават как да разпознават симптомите на инсулт и как да действат правилно в случай на спешност.
- Как помагате на пациентите с инсулт в болницата?
- Единственото ефективно лечение на исхемичния мозъчен инсулт е възстановяването на кръвотока към засегнатата зона чрез венозна тромболиза с прилагането на лекарство, разтварящо съсирека. Методът подобрява значително шансовете за възстановяване от мозъчния удар и намалява инвалидността.
Това лечение може да се приложи безопасно в рамките на 4 часа и половина след първите симптоми на инсулта
а до 6-ия час може да се извърши и инвазивно лечение с механично отстраняване на тромба в специализиран център за ендоваскуларно лечение на инсулти. В България венозната тромболиза се прилага успешно в 44 болници, лекуващи мозъчен инсулт. В УМБАЛ „Медика Русе“ през последните няколко години успяхме да изградим център за лечение на инсулти, отговарящ на всички европейски стандарти за качество, с над 18% венозни тромболизи годишно и сме носители на много златни и платинени награди от Европейската организация по инсулт(ESO). Тази тенденция се запазва през годините. В лечението на пациента съществена роля оказва и екипът от сертифицирани инсултни сестри, специално обучен в алгоритъма за действие на лечебното заведение. В болницата се работи по алгоритъм за действие, който позволява времето от постъпването до прилагане на лечението да е под 60 мин. За възстановяването помага и рехабилитацията, която започва още в Отделението по нервни болести.
- Кои са сигналите, че сме застрашени от инсулт и има ли как да намалим този риск?
- В последните години фокусът при лечението на мозъчните инсулти се премества към превенцията им, като се обръща особено внимание на ефективната профилактика и изучаването на различните рискови фактори. Водещите рискови фактори са други социално значими заболявания като
хипертоничната болест, захарният диабет, ритъмно-проводните нарушения на сърцето и най-вече предсърдното мъждене и дислипидемията
Голяма част от нашите пациенти имат повече от един такъв рисков фактор. Въпреки че голяма част от хипертониците приемат медикаменти, при голяма част от тях няма добър контрол на хипертонията, аналогично е при пациентите със захарен диабет. Все още има много пациенти с предсърдно мъждене, които не приемат антикоагуланти като профилактика на образуването на тромби.
Рискът от инсулт може да се повиши също от тютюнопушенето, затлъстяването, злоупотребата с алкохол, консумацията на храни с високо съдържание на сол, мазнини и захар, заседналия начин на живот. Съществуват достатъчно доказателства за успех на всички кампании на институциите в областта на общественото здраве, насочени към силно разпространените рискови фактори, включително ограничаване на тютюнопушенето и насърчаване на здравословния начин на живот. Това е постижимо чрез законодателни промени, медийни кампании, етикетиране на храните, образователни и превантивни мерки в училищата, работните места и общността.
Много е важно да се разпознават т.нар. преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, които имат същите симптоми като мозъчния инсулт
но те са бързопреходни и отзвучават в рамките на 24 часа. Такива пациенти са с висок риск за последващ мозъчен инсулт и се нуждаят от спешно диагностициране, включващо преглед от невролог, извършване на ЕКГ, компютърна томография на мозъка, доплерова сонография на мозъчни съдове и някои кръвни изследвания. Пациентите, които са преживели мозъчен инсулт, също имат повишен риск от рецидив на инсулта и подлежат на регулярни профилактични прегледи при невролог и стриктен контрол на рисковите фактори.
- Инсултът е едно от най-инвалидизиращите заболявания. Как продължава живота след него?
- Продължаващото лечение на инсулта след острата му фаза в специализирани звена за рехабилитация значително би подобрило смъртността и намалило инвалидизацията.
Колкото по-рано и адекватно започне рехабилитацията след инсулт, толкова по-успешно е възстановяването
и тя трябва да продължи системно в рамките на една година. Въпреки че доказателствата за ползите от рехабилитацията след една година от инсулта са оскъдни, при някои пациенти подобрението може да продължи за по-дълъг период, затова никога не е късно за рехабилитация. За съжаление, в България грижите след инсулт са недооценени и на практика в повечето случаи рехабилитацията продължава много кратко или изобщо липсва и такива пациенти са оставени единствено на грижите на близките. В Русе има добре изградена структура за физиотерапия и рехабилитация, в това число амбулаторни практики и СБАЛФРМ „Медика“. Ние нямаме проблем да насочваме пациентите към тях, но начинът на финансиране от НЗОК в рамките на две клинични пътеки от по 7 дни в рамките на една година след инсулт е крайно недостатъчен за повечето пациенти.

Мартин ГЕОРГИЕВ