Утрешният ден е голям християнски празник - православните почитат света Петка. Смята се, че денят бележи свършека на лятото и есента и че след него хората приключват с кърската работа и вече могат да се отдадат на дейности, които не са свързани с тъй важните за хляба и храната работи в полето и грижата за реколтата. Света Петка е покровителка на други съществени „къщни“ дейности като предене, тъкане, кроене, шиене. 
Дали затова русенските майстори на художествени народни занаяти са избрали тъкмо светицата с драматично битие да бъде и тяхна покровителка? 
В навечерието на датата 14 октомври, тази вечер от 17 часа в двора на комплекса на Дунавската задруга на майсторите, се събират хората, които всеотдайно и вдъхновено творят красоти и пазят красивите български народни традиции. Празникът за тях тази година е двоен. Към обичайното отбелязване на деня на тяхната светица те прибавят и още един важен повод - днес русенските майстори празнуват и десетата година от създаването на сдружението, което ги обединява в 
любовта към майсторлъка и красивото 
- десетия рожден ден на Дунавската задруга. 
В китния двор на улица „Витоша“, където атмосферата припомня уюта и хармонията, които са били прибежище на българите от векове, двадесет и осемте майстори ще посрещнат много гости. Сред тях ще бъдат председателката на Софийската задруга Магдалена Ангелова и нейният заместник Камен Пантелеев, колеги от задругите в Пловдив и Враца, приятели, съмишленици, ценители на уникалните красоти, които умелите ръце на талантливите последователи на традициите съхраняват и възраждат за нов живот и във времето, като един вълшебен драгоценен контрапункт на вездесъщия днес изкуствен интелект. 
Откриваме изложба, в която представяме това, което създаваме - правим това в чест на живите майстори и в памет на тези, които вече ги няма, каза специално за „Утро“ председателката на Дунавската задруга Татяна Колева, майсторка на кукли и на тъкани колани. Подредени са дърворезби, кована мед и ковано желязо, изваяни на струг дървени съдини и украшения, излезли изпод грънчарско колело хубости, приказни везби и дантели, гъдулки, тъкани пана и килими, ножове с украсени по неповторим начин остриета и дръжки и още много удивителни красиви и стилни произведения. Те са сътворени от хората, които са обединени от името Дунавска задруга. А в нея членуват не само майстори от Русе и областта. Привлечени от духа, който доминира в създаденото преди десет години сдружение, нейни членове стават даровити 
мъже и жени с вкус към автентичните традиции от Варна, Велико Търново, Вълчи дол, Горна Оряховица, Костенец
Голяма част от тях ще пристигнат в Русе още днес, а другите ще се присъединят към колегите си утре, когато ще бъде спазен обичаят майсторите от Дунавската задруга заедно да почетат покровителката си. 
Но днес със сигурност един от колоритните акценти в тържеството ще бъде една книга, за която вероятно мнозина от майсторите са си мечтали и тайничко са се надявали, но по-скоро са я виждали като красиво пожелание, което едва ли е възможно да видят реално. Това е обемиста богато илюстрирана книга, която е побрала историята на русенските майстори на художествени зантаяти - от учредяването на някогашното русенско звено на популярното през средата на миналия век обединение Национална задруга на майсторите на художествени занаяти през създаването на Дунавската задруга през 2013 година, та до днешни дни. 
Това издание се появява на бял свят благодарение на председателката на Дунавската задруга Татяна Колева. От доста време тя живее с мисълта, че е не просто редно, а направо задължително да се съберат различни документи, снимки, спомени, устни разкази на хората, които са съпричастни към народното изкуство. Самата тя е енергетик по образование и по професия, но фолклорните танци, с които се занимава още от дете, разпалват у нея страстта към пъстрото народно богатство и неговата невероятна хармония.
„Истината е, че оттогава се влюбих във фолклора, в танците, в носиите, в традициите. Особено в носиите. Винаги съм смятала, че една жена, облечена в национална носия, е по-красива от друга, нагласена с моден дизайнерски костюм. Тази ми любов, предполагам, ме доведе и при куклите“,  казва Таня. 
Татяна Колева защитава своето майсторско свидетелство на изпит през 2009 година, а днес нейните кукли в народни носии (но също и впечатляващите копия с характерните за Русчук рокли по „градската мода“) са познати и търсени от ценителите. Предизвикателствата, пред които я изправят куклите, а от известно време и тъкането на цветни колани, очевидно са нещо, което е част от живота на Таня. В едно такова предизвикателство се превръща и книгата, която днес вече е факт. Самата тя обича да си припомня думите на своята баба: 
„Очите се плашат, ръцете не се плашат“
Таня казва това по повод на необичайните ситуации, в които я изправя нейният занаят. Но с пълна сила тези думи могат да се отнесат и към внушителния том, в който тя събра и подреди историята на русенските майстори. 
„Идеята за подготовката на този текст се роди преди 12 или 13 години. Наскоро бях станала член на Задругата. Един ден отидох до Комплекса по някакъв повод и се заприказвахме с майсторите Ангел и Антон в тяхното ателие. Не помня точно как, но разговорът ги върна в спомени за времето преди повече от 40 години. Разказваха ми за старите си колеги, наричаха ги - бай Мечо, бай Ганчо, бачо Кольо, бати Гошо, това бяха все хора, които вече си бяха отишли от този свят. Майсторите говореха за тях с уважение, с признателност, разказваха интересни случки, критични ситуации, за моменти на помощ, за трудности в работата, за Къщата, през смях си спомняха забавни истории. Слушах ги и ми беше много интересно, накрая подхвърлих на Ангел Митрофанов: „Вие трябва да напишете всичко това, иначе ще се забрави и никой няма да знае за всички вас, за тези добри майстори, за всичко, което е преживяно тук през годините“. Времето минаваше, още много разкази изслушах, спомените им се допълваха с нови и нови, а мисълта, че това трябва някак да се съхрани, не ме напускаше. Понякога малко оставаше встрани, изместена от други грижи и задачи, понякога засядаше в ума ми и не ми даваше мира с дни“, разказва Таня. 
Желанието да съхрани всичко това - за да се знае! - я води към решението да се заеме с тази чудновата на пръв поглед задача. Малко по-късно ще признае, че в началото малко плашеща е била нейната амбиция да напише книга - та нали с това се занимават писателите, а Таня, въпреки че е била отличничката по литература в училище, не е писателка... 
Желанието да прибере „под един покрив“ 
- в случая книжен, е било по-голямо от колебанията й. И през миналата година се заема да направи решението си факт.
„Издирвах информация, прочетох много архивни страници, прочетох много книги, месеци наред разпитвах колегите си, срещах се с различни хора, записвах разговори, събирах снимки, опитвах се всичко да подредя и да си го представя хронологично. Част от колегите ми помагаха много, освен със спомени за различни подробности и събития, а също и със снимки, поразровиха личните си архиви, дадоха ми издания от местната преса от минали години. Признавам, че изпитвах удовлетворение и радост, когато виждах как се вълнуват хората, с които имах срещи и разговори - скулпторът Георги Радулов, внучката на Борис Лозанов и дъщеря на Чавдар Лозанов Бистра Лозанова, дъщерята на Йова Спасова Миглена Войнова“, разказва днес Татяна Колева. 
И в резултат на нейния всеотдаен и възрожденски труд днес и майсторите, и всички, които ценят историята, могат да прочетат този интригуващ разказ за хората в Русе, които са се посветили на българската художествена традиция. Богат на исторически препратки, този разказ превежда читателя през криволиците на различни епохи, през аплодирани признания и тъжни сблъсъци с неразбиране и апатия. Документи и спомени припомнят създаването на русенската задруга през 1968 година, разказват любопитни факти - като например това, че за да може да си купи майсторът дървен материал за своите дърворезби, трябвало първо да отиде до София, за да се снабди със заветната бележка от националното сдружение... 
Главната тегоба на майсторите обаче е 
Къщата - мястото, където днес са ателиетата на творците
В книгата се проследяват в детайли и чрез писма и документи драматичните обрати и битките, които се водят, за да могат носителите и пазители на традицията да получат своето естествено право да имат работилници в такъв комплекс, който ще бъде част от хармонията и творчеството. 
Специални адмирации заслужават биографичните бележки за всеки един от майсторите - тях Таня Колева подготвя, като разговаря с живите майстори, и успява да мотивира повечето от тях сами да разкажат своя път към занаята. За творците от задругата, които вече не са между живите, тя успява да събере спомени на техни близки и приятели, да открие в стари вестници и списания данни за тях и техните участия в изложби и фестивали. Така солидният том постепенно придобива характера на своеобразна художествена енциклопедия на живота и вдъхновението на майсторите. 
И в процеса на работа идва и възможно най-точното заглавие на книгата - „За горчивите корени и сладките плодове“. Защото никой не знае какъв тежък и изнурителен понякога труд предшества изящното цвете, резбовано върху дървената картина - но радостта от красотата, която звънти, пее, говори в това, което майсторите създават, е най-важното за тях. 
„Опитах се да събера трошица по трошица това, което се пази и се знае (все още!) за хората преди и сега в русенската задруга и да направя един разказ за вдъхновението - за тяхното вдъхновение. Всички майстори, членували някога в групата, и тези, които членуват сега, заслужават това. Заслужават да ги помнят. А тези, които идват след нас, трябва да знаят. Надявам се, че съм успяла“, казва Таня Колева.
Това, че е успяла, е несъмнено. Сигурна съм, че ще го потвърдят и хората, които днес и утре ще разлистят книгата и трепетно ще си припомнят познати лица и случки. А от Дунавската задруга приканват гостите да споделят мисли и изречения и в... Книгата за впечатления! Тя е от първата изложба на русенските майстори през вече далечната 1987 година и съхранява отзиви и препоръки отпреди няколко десетилетия и днес ще бъде част от празничната атмосфера в двора на Къщата.