ЕДИН НЕДООЦЕНЕН ВЪЗРОЖДЕНСКИ ФИЛОЛОГ – ИВАНЧО ЙОТАТА (IV ч.)
Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
След като накратко разгледахме теоретичните идеи на Иванчо Йотата за състава на азбуката, нека сега да проследим как те присъстват в неговите писмени текстове. В главата „Палатът на Мунча“ е включено писмо, адресирано до дядо Амвросий, игумена на манастира. Хаджи Смион обяснява по следния начин защо именно Иванчо трябва да напише писмото: „ти напиши с попски слова, дядо Амвросия е руснак и по руски само чете. Аз колко руски съм слушал в Молдовата, че хортуват, но писмено не знам по руски“.
Ето и самото писмо:
Прѣчестнiй отче Амвросie, благословi!
По прiчiна на агарянскаго гоненiя i прочiя окрiхомъ ся во дупката на белiй яръ находяща ся (iже извѣстно на святiня вi) i молимъ вi всяческi i серцеоткровено да постарайте ся за избавленiя нашего i да нi прѣпосiлаешъ по Богопрiятномъ человѣкомъ Мунчомъ (iже приходящii здесь) да нi донесе довечеромъ по мракомъ едiнъ чiфтъ обущей, сирѣчъ iменiй i хлѣбомъ i два феса (аще не iмѣете прѣпосiлайте двѣ шeпки сiр. отъ кожа) i да iзвѣстувате въ домi нашя какъ че сме жiво i здраво i да се не страхуватъ защото невiнность нашя есть i прочiя.
I да знайте яко опасностi велiкiй прѣтерпехомъ отъ кораблекрушенiемъ i змѣя проклятаго i прочiя напасти, но съ вашiмъ молитвамъ побѣда дарова ся намъ.
Благословете:
Вашi покорнiя чада
Iоанъ Iотовъ,
X. Смiонъ К.
(тайно есть)
Писмото, макар и написано „с попски слова“, е на български език, но в текста са включени различни архаизми. Например под влияние на черковнославянския и руския език застъпникът на старобълг. ѧ е „я“ (вж. „святiня“ и кратката местоименна форма „ся“). Авторът на писмото използва черковнославянски падежни форми, които в някои случаи са неправилно употребени. Текстът разказва за премеждията на двама мъже и в него би трябвало да са употребени форми за двойствено число на имената, местоименията и глаголите, но Иванчо разказва в множествено число. Писмото свидетелства, че авторът му не познава добре черковнославянските езикови норми.
Стремежът към архаизация е налице и в устната реч на героя. Под влияние на черковнославянския език и на домашната книжовна традиция той употребява някои черковнославянизми: 1. представките съ- и въз- в облиците со- и воз- (вж. да се соберемъ, соглашенiе, совѣтъ, не возприимамъ); 2. същ. име смърт в облика „смерть“; 3. числителното име „първо“ в облика „перво“; 4. застъпникът на старобълг. ѫ е у, вж. „присуствува“ вм. „присъства“, „мученици“ вм. „мъченици“; 5. някои черковнославянски словообразувателни особености, напр. злоупотребление.
Иванчо Йотата е герой и в романа „Под игото“ на Ив. Вазов. В този роман има интересен случай, който допълва впечатлението от филологическата култура на Иванчо Йотата:
На сутрешния ден от оня, в който ние проследихме Марка Иванова от Калчовата тополивница до техния арсенал, Ганковото кафене димеше и гърмеше от весели кикотения.
Тях ги бе причинил Иванчо Йотата, понеже Франгов, като четеше в „Право“ член за австрийската политика на изток, беше се спънал във фразата „Drang nach Osten“, а Иванчо Йотата обясни, че то значело „драг наш остен“.
Всеобщият кикот оглушаваше кафенето.
(“Под игото“, ч. II, гл. XVII – „Плесница“)
„Drang nach Osten“ е немски израз, който буквално означава „Натиск на Изток“, т.е. той характеризира немската експанзия в Източна Европа. Разбира се, обяснението с „драг наш остен“, предложено от Иванчо Йотата, няма никакъв смисъл и неслучайно предизвиква смях в кафенето.
Културата на Иванчо е ограничена, а знанията му не надхвърлят домашната книжовна традиция. Едновременно с това героят има и една привлекателна черта – той е любознателен и с това свое качество се отличава от другите „чичовци“. Затова и критичните бележки по повод на неговата слаба култура в никакъв случай не бива да се разбират като презрение или отрицание на този интересен персонаж.
Иво БРАТАНОВ