Редиците на родените преди 80 години в русенското село Караманово бавно и постепенно се стопяват. На срещата на набора присъстваха вече само 11 мъже и жени с побелели коси. В същото време изплуваха спомените, че когато са започвали да учат в първи клас са били повече от 100 деца, разпределени в три паралелки. „Времето от пет години – от среща до среща, се оказа прекалено дълго. Затова ще си уговаряме среща всяка година – това решиха единодушно всички от групата на осемдесетгодишните.

Независимо от години, от честите болежки беловласите караманчани в продължение на няколко часа се веселиха от сърце и душа. Възрастните хора спазиха уговорката си, дадена на последната среща преди пет години – отново да се срещнат и да си спомнят с умиление за младините. Преди да започне веселието мъжете и жените, изправени на крака, с едноминутно мълчание отдадоха почит към своите връстници, които вече не са между живите.

На финалната права от жизнения си път всички направиха равносметка, че са се реализирали успешно в живота. Хората от третата възраст са успели да предадат и най-важните уроци на деца, внуци и правнуци – да бъдат добри хора, да пазят и съхранят българските традиции и обичаи, където и да са по света. Както и досега през годините, основните двигатели на събитието бяха Юлка Пантелеева и Петка Ангелова – две жени, които не знаят умора и трудност.

Кулминацията на празничната среща дойде при запалването на свещичките, подредени върху празничната торта. В очите на жените и мъжете се появиха радостни сълзи, от спомените за отминалите години. Под звуците на „Многая лета“ всички си пожелаха най-вече здраве и по-добри дни. На изпроводяк всеки участник в срещата получи поздравителен адрес. Като спомен от срещата през следващите дванадесет месеца, родените през 1943 година караманчани ще пият сутрешното си кафе в еднакви чаши, подарени им от Бисер Блажев.