Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Ето какви са доказателствата на Иванчо Йотата.
Преди всичко той призовава на помощ традицията: «Перво — продължи Иванчо, като хвърли заканителен поглед на Хаджи Смиона, — перво, защото йотата присуствува в черковните книги, по отцепредание и прочия... Бива ли сега да се отмятаме, сиреч от старите наши славни списания?» 
На второ място Иванчо посочва, че няма как да се напише словосъчетанието „созданiе мiра“ (вж. черковнослав. создáнiе мíра), ако буквата i не е включена в азбуката. 
Третото основание е най-слабо и затова тъкмо на него учителят «се изкикоти яката»: йотата, както заявява Иванчо, е „една красота на граматиката” – и доказва това наистина смешно твърдение по следния начин: „пиши например Хаджи Атанасия с иже (има се предвид буквата и – в с.м. – И. Б.) – няма никакъв вкус, не стои хубаво; ако ли го пишеш с йота, пò си има приликата, гаче си е родено така.”
Иванчо е привърженик на традицията. Той винаги означава гласния звук [и] с буквата i, както се вижда например от следните негови записки в бакалския му тефтер:
Нiкiта Пiщiкатъ: четiрiдесе др. сiлiмiкiа – 3 гр.
Дiмiтрiа Пiнтiята, пiлъ пiтiе:               – 20 гр.
В черковнославянския правопис обаче има точно установени правила в кои случаи гласната [и] да се означава с буквата i. Ето правилата за употребата на буквата i: 1. Буквата i се пише пред буква за гласна, а също пред й (именно с това положение е свързано третото възражение на Иванчо – за изписването на името „Атанасия“). 2. За различаване на еднозвучни думи, напр. мíръ „вселена, свят“ и мúръ „мир, спокойствие“ (срв. второто основание на Иванчо); 3. В чужди думи, напр. вiнò „вино“ и вíсектосъ „високосна година“). Иванчо обаче пише тази буква и в случаите, когато би трябвало звукът [и] да се означи с буквата И. 
И така, Иванчо не прилага църковнославянското правописно правило за изписване на буквите i и и. Практиката на Иванчо по отношение на изписването на буквата i се споделя и от други възрожденци, напр. от Васил Априлов. Редица авторитетни български книжовници, работили през втората и третата четвърт на ХІХ в., обаче означават гласната [и] с 3 или с 4 букви (i, и, ы и ѵ), напр. Неофит Рилски в „БОЛГАРСКА ГРАММАТIКА Сега ПЕРВО СОЧИНЕНА” (1835 г.), Ив. Богоров в „КРАТКА ГЕОГРАФIА” (1851 г.), Г. Кръстевич в „Писма за някои си мъчности на българското правописание”, Й. Груев, Р. Жинзифов, Ив. Н. Момчилов и Гр. Пърличев. Други възрожденски автори постепенно опростяват състава на азбуката. Например Д. Войников през 60-те години употребява буквите i, и и ы, а към края на същото десетилетие изоставя i и ы. Подобен процес се наблюдава и в писмените текстове на Хр. Ботев – в писмата си до Н. Геров от 60-те години той също пише буквите i, и и ы, а във в-к „Дума на българските емигранти” (1871 г.) изоставя i и ы. Дали Иванчо Йотата знае тези факти? Може би поне някои от тях са му известни, но той не ги посочва, тъй като те не подкрепят неговата практика за писане на буквата i.
От друга страна, учител Гатю е „волтерианец”, т.е. той е застъпник на либералната позиция. За да разберем защо той „злодейски изгони из класовете на училището” буквата i, трябва да напомним, че действието на повестта „Чичовци” се развива в края на 60-те години на ХІХ в. Точно тогава, през 1869 г., в Букурещ започва да излиза Каравеловият вестник „Свобода”. Л. Каравелов не включва буквата i в състава на новобългарската азбука. Принципите на Каравеловата книжовноезикова школа са приложени във в-к „Свобода”. И тук може да бъде посочен още един важен факт – учител Гатю получава бунтовни „писма и вестници, които му идеха от Букурещ”. В такъв случай е естествено, че именно учителят прилага правописа на Каравеловата школа и затова „изхвърля” буквата i от азбуката – факт, който предизвиква гнева на Иванчо Йотата и на другите елинисти.
Посоченото дотук показва, че Иванчо Йотата и учител Гатю имат различни виждания за състава на азбуката, защото изхождат от различни позиции – консервативна и либерална.
Разгледаният спор е важен, понеже в репликите си Иванчо излага своя възглед за правописа на новобългарския книжовен език.

Иво БРАТАНОВ