Д-р Надежда Давидова е завършила АЕГ „Гео Милев“ в Русе. През 2014 година завършва медицина в Медицински унивреситет - Варна. Придобива специалност „Кардиология“ миналата година. През цялото време е част от екипа на отделението по кардиология на Университетска болница „Канев“.

- Д-р Давидова, кои са най-разпространените сърдечно-съдови заболявания сред пациентите?
- На първо място, бих посочила сред по-възрастните пациенти, лекувани в болницата, или тези, които идват на преглед, проявите на различна по степен и в различен стадий на декомпенсация сърдечна недостатъчност. Клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой, които се дължат на невъзможността на сърцето да генерира дебита, необходим, за да задоволи метаболитните потребности на тъканите, или това става възможно за сметка на повишено налягане на камерно пълнене. Това състояние често се развива на базата на съвкупност от повече от един здравословен рисков фактор, а предпоставка за това е застаряващото население на страната. Повечето хора са с повече от едно хронично страдание, често на база на дългогодишна неоптимално контролирана хипертонична болест, диабет, нездравословен, заседнал и често прекомерно стресов начин на живот, неоптимален режим на работа и почивка, вредни навици като употреба на цигари и алкохол. Последствията във времето от органната увреда, до която всички тези рискови фактори водят, както на микро-, така и на макросъдово ниво, действат неотстъпчиво и методично в една посока -
влошаване способността на сърцето да отговаря на нуждите на един вече увреден и компроментиран организъм
Оттам следва затварянето в порочен кръг със значително влошено качество на живот, допълнително обездвижване вследствие на лесната умора при малки и в един момент дори ежедневни усилия, съпътстващия ежедневието задух, задръжката на течности и поява на отоци, често в добавка с метаболитен синдром, наддаване на излишно тегло и наличие на дислипидемия с нарушен метаболизъм на мазнините в организма, а всичко това води до още по-голям товар върху сърдечно-съдовата система. Достига се до състояние на постоянно завишени стресови нива, завишени маркери на постоянно тлеещо възпаление на молекулярно ниво, с увреда на ендотелната функция на съдовете на всички органи (на самото сърце включително), като всичко това във времето променя и влошава защитните механизми на организма.
Необходим е скрининг на всички пациенти с прояви на сърдечна недостатъчност, както за сърдечно-съдови коморбидности като: хипертонична болест, коронарна артериална болест, нарушения в метаболизма на холестерола, така и за не сърдечно-съдови като захарен диабет, обезитет или обратното - кахексия и саркопения, нарушения във функцията на щитовидната жлеза, хронични бъбречни заболявания, анемия, дефицит на желязо, нарушения на дишането по време на сън. И ако са налице такива, те следва да се лекуват. Овладяването на сърдечната недостатъчност има за цел да намали смъртността, хоспитализациите и да подобри качеството на живот. 
- България продължава да е на едно от първите места по смъртност вследствие на сърдечно-съдови заболявания. Кои са основните причини за болестите на сърцето, които можем да контролираме, за разлика от фактора семейна обремененост?
- В световен мащаб, според класификация на Световната здравна организация, въз основа на националните нива на смъртност от сърдечно-съдови заболявания, държавите са групирани в четири категории: ниско рискови, умерено рискови, високо рискови и такива с много висок риск. За съжаление, в тази класификация България се нарежда сред страните с много висок риск.
Атеросклеротичната сърдечно-съдова болест остава водеща причина за заболеваемост и смъртност
в Европа. Класически рисковите фактори се разглеждат като неподлежащи на модификация, такива които са даденост, като например: мъжки пол, възраст, фамилна обремененост. И другата категория на т.нар. модифицируеми рискови фактори, върху които може да се повлияе. Такива са: тютюнопушене и отказа от него, наднормено тегло и често съпътстващата го недостатъчна физическа активност, начин на хранене, т.е. количеството и вида на приетата храна, достигане на оптимален контрол на артериалното налягане при хипертоничната болест, поддържане на добър гликемичен контрол при диабетици, оптимални нива на фракциите на холестерола. Основните причинно-следствени и модифицируеми рискови фактори за атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания са: кръвните аполипопротеин-В-съдържащи липопротеини с ниска плътност, от които липопротеините с ниска плътност са най-разпространени (LDL- холестерол), високото артериално налягане, тютюнопушенето и захарния диабет. В допълнение се разглеждат и много други така наречени модификатори на рисковите фактори, които се взимат в съображение като коефициенти при изчисление на различните рискови скали.
От съществено значение е нивото на психо-емоционален стрес, пренапрежение, социалните и битови условия, както и достъпът до здравни грижи, оптимален режим на сън, работа, отдих.
Здравословното и балансирано хранене безспорно остава от голямо значение
Негови основни характеристики са приемане на повече растителни и по-малко животински храни, като наситените мазнини трябва да съставляват по-малко от 10% от общия енергиен прием. Заместването им с полиненаситени и мононенаситени мастни киселини и свеждане до минимум преработените мазнини. Ограничаване на приема на сол под 5 грама на ден, което е особено трудно, тъй като сол се влага във фабричното производство на повечето готови за консумация изделия. Препоръчва се прием на 30-40 грама фибри дневно от пълнозърнест произход за предпочитане, както и над 200 грама плодове и зеленчуци дневно. Свеждане до минимум на червеното месо до не повече от 500 грама на седмица, като се предпочита риба. Насърчава се консумацията на не повече от 30 грама непосолени ядки на ден, като се обезкуражава приема на подсладени със захар напитки. Алкохолната консумация, ако е налице, би следвало да се ограничи до количество от 100 грама чист алкохол на седмица, което е изчислено в брой и количество на порцията. Стандартите се различават за всяка страна като варират между 8 и 14 грама на напитка. Употребата на алкохол в количество над тази граница намалява продължителността на живота. Насърчават се балансираният начин на живот, физическата активност с аеробни дейности. 
Специално внимание се обръща на контрола на хипертонията.
Тя е една от най-важните предотвратими причини за преждевременна заболеваемост и смъртност
като в Европа са засегнати над 150 милиона души, с разпространение до 45% при възрастни хора в активна възраст и до над 60% при хората над 60-годишна възраст. Първата цел в лечението на новооткрита хипертонията е да се понижи артериалното налягане до стойности под 140/90 mmHg при всички пациенти, а последващите таргети се съобразяват със съответната възраст и придружаващи заболявания. При лекувани вече пациенти над 70-годишна възраст се цели стойност на артериално налягане под 140 mmHg за систолната стойност и по възможност под 130 mmHg, ако се понася добре. При всички лекувани пациенти се препоръчва да се понижи диастолното артериално налягане до под 80 mmHg. 
Не на последно място е въпросът със социално- битовата среда, стандартът на живот, околната среда и нивото на замърсяване на въздуха като фактори за развитие на сърдечно-съдови залобявания. Грижата за здравето и отговорността за превенцията им трябва да е личен приоритет, както на индивидуално ниво, тоест да започне от вкъщи, така и да бъде прерогатив на една цялостна национална стратегия, за което всички носим отговорност. 
- Кои са симптомите, че нещо не е наред със сърцето ни и трябва да се обърнем към кардиолог?
- Няма възрастова група, защитена от сърдечно-съдови заболявания. Най-често хората, в нелекото си ежедневие и работа, не обръщат първоначално внимание на здравословното си състояние и търсят специализирана помощ, когато вече е налице неотложен проблем. На първо място по-младите хипертоници често не обръщат внимание на чувството дискомфорт, напрежение, повтарящо се главоболие, докато случайно не измерят високи стойности на артериалното си налягане. Млади в активна възраст хора често страдат от пристъпи на сърцебиене, които могат да бъдат невинни, но в някои случаи да са
симптом за неразпознато до този момент сърдечно страдание или пристъп на тахикардия
която трябва да бъде изяснена и лекувана. 
Сериозно и не за подценяване е усещането за всякаква болка или тежест в гърдите,особено несвързано с физически усилия, а появяващо се в покой, като все по-млади хора се явяват с типична стенокардна симптоматика, често на фона на високи стойности на артериалното налягане. Всяка гръдна болка би следвало да бъде уточнена и да се отхвърли животозастрашаващо състояние. 
При пациенти с известен захарен диабет често може да не се прояви типична стенокардна болка, а да изпитват неопределен дискомфорт със задух, изпотяване и друга вегетативна симптоматика, които често могат да останат подценени от пациента, което да забави необходимата помощ. Алармиращи симптоми, които трябва да насочат хората към лекар са гръдна болка, особено с ирадиация на болката в лява ръка или леви крайници, лява страна на шията и челюстта, усещане за изтръпване на едната или двете ръце, или задух с изпотяване и усещане за страх, защото това може да е свързано с настъпване на миокарден инфаркт. Пациенти, вече преживели остър коронарен синдром, по-често са наясно с риска и са по-склонни веднага да се обърнат към структурите за спешна медицинска помощ.
Миокардният инфаркт е тежко усложнение на атеросклеротичната коронарна сърдечна болест
и е спешно състояние. В условия на миокарден инфаркт времето от началото на симптомите до своевременното възстановяване на кръвотока в засегнатия коронарен съд, чрез селективна коронарна ангиография и перкутанна коронарна интервенция, по възможност в рамките на първия час от поставяне на диагнозата миокарден инфаркт (чрез незабавно регистрирана ЕКГ), е от ключово значение за правилното лечение, благоприятния изход и минимализиране на последствията за пациента, които при отлагане на интервенцията биха могли да бъдат сериозни и необратими. Що се отнася до сърцето, важи правилото „Времето е мускулна маса“. 
Други оплаквания, които могат да накарат пациента да потърси медицинска помощ обикновено са свързани с прогресия на една сърдечна недостатъчност и  включват: поява и задълбочаване на необяснима умора и недостиг на въздух при все по-малки физически усилия, поява на отоци по глезените, усешане за тежест в краката, дискомфорт и задух в легнало на ниско положение, което кара пациента да спи на повече възглавници, както и намаляване на количеството на отделяна урина. При своевременно лечение и контрол на рисковите фактори може да се постигне добър контрол на заболяването,
забавяне на прогресията, отлагане на хоспитализацията и подобряване качеството на живот
 - Съществува ли синдром на разбитото сърце и ако да, какви са причините за него - силна емоция, стрес?
- Всички древни цивилизации свързват сърцето с източника на човешките чувства, страсти и мечти. В световната култура то е „сърцевината“ на човешката душа и съхранява най-съкровените и силни емоции, което присъства като тема в творчеството на поетите от векове, но може ли сърцето да бъде буквално „наранено“ и даже „разбито“ от силна емоция? 
За пръв път това състояние е описано като синдром в Япония през 1990 г., като не се среща често и до днес е обект на изучаване. Счита се, че между 0,7 до 2,5% от пациентите, презентиращи се с първоначална клинична картина, суспектна за остър коронарен синдром, може да имат така наречената Такоцубо кардиомиопатия, а реалната честота на състоянието може би се подценява. По-застрашени са жени в постменопаузална възраст. Прави се връзка между настъпил ексцесивен или физически стрес за организма, като например силна болка или психо-емоционален стрес и възникването на остро сърдечно засягане, много наподобяващо по клинична картина на остър миокарден инфаркт, с гръдна болка, задух и остро настъпили белези на сърдечна слабост. Близки са по значение „стрес индуцирана кардиомиопатия“ и „синдром на апикално балониране“ на лявата сърдечна камера. При описването на синдрома за пръв път в Япония се прави връзката с приликата на формата, която придобива камерата на сърцето поради преходните нарушения в кинетиката, на едно приспособление за лов на октоподи, което прилича на гърне с тясна начална част и по-широка основа, наподобяващо амфора. Нарушенията в движението на сърдечният мускул се простират на повече от една коронарно-съдова област. Патогенезата на болестта не е напълно изяснена, като се свързва с
възникване на силен стрес при настъпила психо-емоционална травма
Налице е гръдна болка, промяна в ЕКГ, повишени сърдечни маркери CPK-MB и тропонин. Характерната форма, която придобива камерата на сърцето се обективизира чрез ехокардиография. Минимумът за поставяне на диагнозата е налиичието на излив на сърдечни ензими в комбинация с липса на лезия на коронарен съд или необструктивна коронарна болест при своевременно направена селективна коронарна ангиография. Въпреки че прогнозата в дългосрочен план е по-често благоприятна с внезапно възстановяване, невинаги състоянието е бенигнено и могат да възникнат усложнения. Така че отговорът е:  Да! Сърцето може да бъде наранено и дори „разбито“ от много силна емоция. Все пак поетите бяха прави. 
- Как да се грижим за сърцето си?
- Отговорът не е лесен. Сърцето има нужда от грижа, но не можем да се погрижим за него, без да се погрижим за цялата си същност - ума и тялото. Балансираният начин на живот с избягване на доказани вредности е ключов, а балансът се постига трудно в условията на съвременния начин на живот. Да дадем на сърцето си умереност в желанията му и повече любов.

Силвия ДИМИТРОВА