Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Книжовната дейност на Иванчо заема особено важно място в характеристиката на персонажа. Другите чичовци или са неграмотни, или са слабо грамотни, затова Йотата има основание да се смята за учен мъж („Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек.“) Той и изразява това самомнение; например на господин Фратю е казал: „Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение... трябва да оправим язика и прочия.“ Неговата начетеност личи дори и в общуването с „мющериите“ в бакалницата, на които Иванчо говори така: „Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена.“
Естествено е, че Иванчо особено скърби за своите изгубени ръкописи и изтъква своята мъка чрез пожеланието „Кешки аз да изгорях, та не списанията ми... За народа загуба велика.“ 
Още в началото на повестта обаче става ясно, че заслугите на Иванчо Йотата не са оценени от градските първенци и той не е избран за училищен епитроп, макар че се е надявал да бъде между настоятелите. Героят предполага, че „тая пакост му е направил учител Гатю, с когото веднъж се бяха карали за правописанието.“ Посочената караница обаче е била в миналото, а в художественото време на повестта присъства разказ за действителен филологически спор между Иванчо и учителя. Спорът става в Джаковото кафене и отново е свързан с правописа. Ето и някои наблюдения за този спор, намиращ се в главата „Волтерианци и елинисти“, в който са представени филологическите възгледи на Иванчо.
И така, в Джаковото кафене чичовците говорят отначало за коня за Иван Болъшъка, но след това темата е променена – започнат е спор за правописа. Двете страни в него са волтерианците и елинистите. 
Сред „волтерианците” първо място по право заема учител Гатю. Негови съюзници са „Мирончо, Иван Бухалът, вечен обитател на кафенето; сръбналият дядо Нистор, който, ако и безграмотен, занимаваше първо място в редовете на борбата; господин Фратю, голям волнодумец и патриот, и кафеджията.». Групата на «елинистите» е оглавена от «мусикословесний Хаджи Атанасия, сладкогласния псалт и елинист”, а в нея участват «многоученият елинист и доктор с тартароеметико — той го даваше за всички стомашни болести — дядо Йоси, поп Ставри, верен съхранител на традициите на школата на Гърбата: той още пишеше с оксии и варии, двама безгласни, но, види се, вещи слушатели, защото клюмаха много умно глава всекиму, който взимаше думата от двата лагера, и Иван Капзамалинът, мющерия на Иванча и сват на поп Ставря.»
«Волтерианците» са представители на либералната позиция, т.е. те предлагат известно опростяване на правописа, а «елинистите» са консерватори и настояват за запазване на правописните традиции. 
„Учител Гатю, известен волтерианец, поразяваше безпощадно няколкото благочестиви букви, завещани от старината.” Противоположна е позицията на „елинистите“: «при всичката кръвожадност на волтерианците елинистите ни отстъпаха ни йота; напротив, заявяваха още по-ужасни притезания. Мусикословесний хаджи Атанасия изискваше непременно да се възвърнат на първото си почетно място в азбуката и ѯ, и ѱ; Петко Миразът, по-умерен, настояваше само за ы и за ; поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак титлите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само над Бог и над ангел; Иван Капзамалинът и двамата неми слушатели също подкрепяха тия мнения и насърчително клюмнаха главите, а дядо Йоси, многоученият елинист и доктор, просто препоръчваше елиниката.» Ехидният хаджи Смион, който желае да отмъсти на Иванчо Йотата заради току-що завършилата игра на карти, предлага нова тема за спор – да се говори за буквата йота. По повод на това предложение учителят заявява: „и за нея трябва да кажем вечная памят, както за дядовите попови дрипели.»
Срещу това Иванчо Йотата «му възразяваше твърде разумно и го застрашаваше, че ако иска, може да го натъпче в орехова черупка с доказателствата си.»

Иво БРАТАНОВ