На 26 септември 1922 г. правителството на Александър Стамболийски взема решение да даде под съд министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов и д-р Стоян Данев и на Александър Малинов, управлявали България през 1912-1913 г. и  през 1918 г. Десет дни по-рано в Търново се подготвят две събрания - на Конституционния блок и на Сдружените земеделци, които са предшествани от сблъсъци на гарите на 16 септември 1922 г. по пътя към Търново между привърженици на правителството и на опозицията.На 14 октомври 1922 г. 19-ото Обикновено народно събрание приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (16 март 1911-1 юни 1913) и д-р Стоян Данев (1 юни-4 юли 1913) и Александър Малинов (21 юни-18 октомври 1918)  за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 г. и през 1918 г. Законът е публикуван в "Държавен вестник" на 17 октомври 1922 г. Допитването е проведено на 19 ноември 1922 г.  Допитването се извършва чрез гласуване с два вида  бюлетини - черни, с които се гласува за "невиновен" и бели - за "виновен". Бялата бюлетина съдържа имената на 22 бивши министри. От 926 490 избиратели, участвали в референдума, 647 313 гласуват с бялата бюлетина. 223 584 - с черната бюлетина, а 55 593 бюлетини са недействителни.
В бюлетина на БТА четем:                                
Окръжна телеграма, издадена от г-н Райко Даскалов, председател на Министерския съвет, министър на вътрешните работи и народното здраве
Търново, 16 септември 1922 г.  На 15 т. м. в 7 часа вечерта тръгнах за Търново за мисията, натоварена ми от Министерския съвет да запазя на всякаква цена реда в град Търново, където предстояха да станат две събрания. Още от София бях дал нареждане градът Търново да се радели на 2 части. На едната страна Конституционният блок да си направи събрание, а на другата страна – сдружените земеделци. Когато се качвах на трена на гара София, една малка група изпращаше бившите министри Малинов, Тодоров, Данев, Маджаров, Ганев и др. Имаха неприличието да се опитат да освиркват намиращите се в трена сдружени земеделци, привърженици на правителството. Това предизвикателство се повтори на гара Мездра в още по голям размер, където привържениците на опозиционния блок се опитаха да заплюят намиращите се в трена сдружени земеделци. Употребих всички усилия, за да успокоя привържениците на правителството, чак до 1 часа през нощта, да не би да извършат и те, от своя страна, някоя неблагоразумна постъпка. Чак към два часа подир полунощ успях да ги успокоя и капнал от умора съм задремал във вагона си. Когато се събудих в 7 часа сутринта и отидох при поканените от мен във вагона ми десетина кореспонденти на опозиционните вестници, те ми съобщиха за мое голямо учудване, че към 5 часа сутринта е станала на гара Долни Дъбник една борба във трена, в която борба са били арестувани от народа бившите министри.  Щом научих това, веднага дадох нареждане арестуваните да бъдат освободени веднага, обаче ми се отговори, че тях народът ги е арестувал и че няма да ги пусне, още повече, че от тяхна страна е било стреляно и са намерили при обиска им множество оръжия, бомби, патрони и други снаряжения. Никаква въоръжена сила нямах със себе си. Тогава пратих придружаващите ме двама полицаи да отидат във вагона при арестуваните от народа бивши министри, за им бъда във всяко отношение в услуга. Народът обаче не допусна полицаите. Напротив, съобщи ми се, че арестуваните бивши министри ще бъдат веднага екзекутирани. Употребих всички усилия, за да предотвратя тая народна екзекуция и за момент те ме послушаха. По-късно обаче узнах, че екзекуцията щяла да бъде изпълнена непременно в някое ненаселено място. С големи усилия убедих да не извършват това нещо, което ще навреди преди всичко на злочестата ни родина – и този път успях да отърва арестуваните от екзекуцията, но когато потеглихме за гара Левски, народът решил да загради моя вагон, което и стори, за да не би да се застъпя пак за бившите министри да не ги екзекутират към спирка Одърне. Щом научих това, веднага се хвърлих от трена и успях чрез близки до мен лица да съобщя във всички вагони, че на гара Левски ще говоря. Всички ме послушаха. На гара Левски слязоха всички от вагоните. Държах им реч, в която им казах, че силният няма нужда от насилие, че интересите на България изискват на всякаква цена в страната да има мир и не бива да си цапаме ръцете в кръв без един съд да е казал своята дума. Свидетели ми са всички пътуващи във влака, че имах големи мъчнотии да предотвратя и тук екзекуцията. С големи мъки  ги докарах в Търново и ги настаних в удобни помещения в казармата, където се пазят от войници. Настаналото тази вечер събрание на Марно поле, аз успях да убедя възбудения до висша степен народ, че България има интерес по никой начин да не си оцапваме ръцете в кръв. Изтръгнах единодушно решение, че няма да се извършват насилия на арестуваните през нощта. С това смятам, че положението е спасено срещу обещанието ми, че Народното събрание ще бъде свикано веднага на извънредна сесия и ще реши даването пред народния съд и кабинет от 1913-1918 г., като за целта проведе референдум между населението, за да не би да се сметне от някого, че съденето им е дело на партизански страсти и на увлечение.Щом успях да докарам работата до там, за което имам благодарността на арестуваните бивши министри, искам да вярвам, че и утре ще овладея положението и честта на България ще бъде спасена. 
Председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи и народното здраве: /п./ Райко Даскалов
На 13 февруари 1923 г. е обнародван Закон за съдене на министрите от правителствата на Иван Евстратиев Гешов и д-р Стоян Данев и на Александър Малинов. На 11 март 1923 г. на основание на закона за допитването от 19 ноември 1922 г. те са предадени на Държавен съд.  След преврата на 9 юни 1923 г., организиран от Народния сговор и Военния съюз, в който е свалено правителството на Александър Стамболийски, министрите са освободени преди да им бъде връчен обвинителен акт. Законът е отменен на 21 март 1924 г.