Ако се наложи, ще поискам чрез съд да си върна материалите и вещите, дарени от моя дядо, от баба ми и от вуйчо ми. Това изречение, което може за някои да прозвучи като закана, всъщност е произнесено миролюбиво, но заедно с това издава и отчаянието на един мъж, който вече започва да се уморява от битката с вятърните мелници на бюрокрацията и немарата.
Става дума за внука на българския писател Димитър Добрев - основател и създател заедно с поета Веселин Тачев на единствения в България селски литературен музей в село Щръклево. Внукът се казва Иво Дунчев, той е син на дъщерята на Добрев - Маня Добрева, живее в София и е художник на свободна практика. Дунчев е разтревожен от това, че ценни
документи, снимки и вещи се съсипват в рушащата се сграда на музейната сбирка
оставена на произвола на дъждовете и снеговете и немарата на местните власти в Иваново и Щръклево. Той прочел в електронното издание на в.“Утро“ за искането на Общинския съвет в Иваново да извади сградата от списъка на Националния институт за недвижимото културно наследство /НИНКН/ и за евентуалното последващо събаряне.
Както „Утро“ тогава писа, решението на общинските съветници да изпратят писмо с искането до НИНКН е взето в последния работен ден за миналата година - на 28 декември 2012 г. Идеята е след изваждането на сградата от списъка на НИНКН в Щръклево да се проведе местен референдум и жителите сами да решат да се събори или не постройката, в която е било първото щръклевско училище. В нея през 1981 г. към етнографската сбирка, събрана и наредена от поета и краеведа Веселин Тачев, се прибавя и уникалната колекция от архиви, свързана с издаването на единствения в България селски литературен вестник „Светлоструй“.
Старото здание от края на 19 век
представлява плачевна гледка, но не от вчера
На няколко пъти са отделяни пари за ремонт, но или не всички средства са отивали по предназначение, или кърпежите са претупвани, така че фазерните плоскости, с които е бил „укрепен“ отвътре покривът, са подгизнали и разкъсани, през тях и част от потрошените турски керемиди се вижда небето, а понякога вали направо вътре. Затова експонатите са прибрани в кашони в читалището.
Когато през февруари група русенски интелектуалци се събраха за представянето на книга със спомени за Веселин Тачев, бе повдигнат въпросът за музейната сбирка „Светлоструй“. Спонтанно възникна идеята за подписка в защита на уникалния музей. Към нея се присъединиха четящи и пишещи от Русе, включиха се и столични писатели, литературни критици, журналисти и университетски преподаватели като Иван Цанев, Владимир Попов, д-р Горан Благоев, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, проф.Амелия Личева, проф.Михаил Неделчев, Божидар Кунчев, Божана Апостолова, Митко Новков, Пламен Дойнов и още десетки знакови за българската култура имена.
За кратко време подписката бе подкрепена от 877 души
с различни професии и студенти от Русе, Щръклево, Казанлък, Стара Загора. Тя бе изпратена до Министерството на културата, до НИНКН и до областния управител на Русе Стефко Бурджиев. Отговорът от областния управител дойде светкавично /за разлика от двете столични институции, които все още пазят мълчание - може би заради предизборната залисия/ - той бе поискал от кмета на община Иваново становище по казуса.
Междувременно внукът на Димитър Добрев също написа свое писмо до Министерството на културата. През март Иво Дунчев пристигна в Щръклево и остана ужасен от състоянието на експонатите от музейната сбирка. Документи и снимки са натрупани в кашони, навлажнени, много от тях вече са твърде увредени, а със сигурност една част липсват - това видях в читалището, разказва Дунчев. Тогава той се срещна с директора на Регионалния исторически музей Николай Ненов и в разговора възникна идеята
сбирката да бъде прехвърлена във фондовете на музея
за да се съхранява при подходящи условия. В писмото си до министерството Дунчев предлага това да стане в най-скоро време. Но отговорът, който получил преди десетина дни, връща нещата в изходно положение. От Министерството на културата му отговарят, че музейната сбирка „Светлоструй“ е създадена към читалището в Щръклево и единствено то може да вземе решение за евентуално прехвърляне на експонатите в музея. Читалището едва ли ще се съгласи на такава стъпка, разсъждава Дунчев. И затова се кани да предприеме действия по съдебен ред да търси защита за ценните свидетелства, дарени от неговия именит дядо, и събирани години наред всеотдайно от неговия следовник Веселин Тачев.
Спазвайки сроковете, указани в писмо на областния управител, кметът на Иваново Георги Миланов също изпрати своя отговор. В него той обяснява, че действията по изваждане на музейна сбирка „Светлоструй“ от списъците на НИНКН са предприети „след
многократни сигнали, подавани от местната общност в село Щръклево
по повод невъзможността от използване по предназначение на сградата. Позицията на гражданите е свързана и с големия финансов ресурс, насочван във времето, за ремонт и укрепване на същата, без осезаем резултат“. „Ремонтът, реконструкцията и въвеждането на изискванията на нормативната уредба за музей са непосилни за общината“, се казва още в писмото. След евентуално събаряне на сградата щял да се изработи неин макет, а на мястото на старата постройка да се постави паметен знак, „каквато е световната практика в подобни случаи“. И се потвърждава, че бъдещето на сградата ще се реши на местен референдум.
Прави впечатление, че в писмото на ивановския кмет не се цитират суми за възможен ремонт на постройката. Според специалисти за укрепване на покрива са нужни около 9000 лева, за цялостен ремонт - вероятно два или три пъти повече. Сума навярно колосална за някой безработен, но може би не чак стряскаща за хора с добър бизнес, които биха откликнали на едно родолюбиво начинание. Или дори за ивановската общинска администрация, която
не тъй отдавна си увеличи парите за представителни разходи
Подозренията, че предишни управи са допускали нарушения и „Светлоструй“ не е бил ремонтиран както трябва, не би следвало да се превръщат в оправдания, още по-малко в основание за мислене по матрицата „Има човек /музей/ - има проблем. Няма човек /музей/ - няма проблем“.
А инак погледнато, ще бъде много жалко, ако Щръклево за втори път прокуди Димитър Добрев и неговото възрожденско дело - първият път е през 1936 г., когато създателят на в.“Светлоструй“ е принуден да напусне родното си село заради неразбирателство с кметската управа и да започне да издава вестника в София...