Акушерки в общински болници работят за заплати, близки до минималната. Това каза за БТА Павлина Герина, председател на Алианса на българските акушерки.
По думите ѝ от осем университета в България всяка година се дипломират около 70 акушерки. В системата са необходими няколко хиляди акушерки, а сега работещите са не повече от 1600, каза още тя. Преди 15 години акушерките в България са били седем хиляди. За да бъде максимално пълноценна дейността на акушерките в болничната и в извънболничната помощ, както и в акушерските амбулатории по здравни грижи, трябва да се изработи Акушерски стандарт, регулиращ цялостната дейност. По думите на Герина в центъра на майчиното и детското здравеопазване трябва да е акушерката.
Заплащането на труда на акушерките
Основните заплати на акушерките, работещи в София и на колегите им, работещи в страната, са различни, посочи Павлина Герина. По думите ѝ възнагражденията им са в зависимост от това дали работят в общинска, държавна или в частна болница. „Ножицата“ в заплащането на труда на акушерките е много отворена, допълни Герина и посочи, че акушерки, работещи в общински болници, получават основни заплати, близки до минималната. Акушерките, работещи в някои частни болници, получават основни заплати от 1500 лева.
Заплатите на акушерките в някои общински болници са толкова ниски заради недостатъчните бюджети на лечебните заведения, както и заради клиничните пътеки, по които работят. По думите на Павлина Герина общинските болници работят основно по недобре финансирани клинични пътеки. Заедно с прихода от клинични пътеки, заплатата на акушерка в общинска болница достига най-много до 1200 лв., посочи Герина.
Според официалната информация, предоставена от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, в България има около 3500 акушерки, каза още Герина. По думите ѝ това е общият брой на завършилите и дипломиралите се акушерки през последните 15 години. От тях като акушерки работят около 1600, защото много от колегите работят като медицински сестри, допълни тя. Според Герина заплатите на медицинските сестри в някои болнични отделения, в извънболничната помощ или в детските градини и ясли са по-високи от заплатата на акушерка.
Акушерките и патронажната грижа
Демографската криза и намаляващото население са реципрочни на намаляването на броя на акушерките от гледна точка на липсата на грижа, посочи Герина. По думите ѝ ние сме загубили пренаталната подготовка, липсва патронажната грижа, а семействата са слабо подкрепени по време на бременността на жената и след раждането на бебето. На този фон реалността показва основно семейства с по едно дете. Ако искаме да подобрим нивото на раждаемостта, трябва да се осигури по-сериозна грижа за младите родители. Вече нормалната възраст за първа бременност е 30 години, но това е късна възраст за раждане на първо дете, допълни Герина.
Частни акушерски практики
Акушерките имат право да отворят частна амбулатория за здравни грижи, в която да осъществяват дейността си, но НЗОК не финансира тази практика, посочи още Герина. По думите ѝ няма и стандарти, по които се работи в тези практики, така, както работят английските или германските акушерки. В България има не повече от четири регистрирани самостоятелни акушерски практики, но това не е основната работа на колегите, работещи в тях, каза Герина. По думите ѝ основното работно място на тези акушерки е в болница, а в частната практика оказват патронажна грижа или пренатална подготовка. Ако те работят само в тази практика, не биха могли да се издържат финансово, въпреки че всяка услуга, оказана в тези практики, се заплаща от семействата. Младите родители, особено извън големите градове, рядко биха могли да заплатят за консултации в акушерската практика, каза още Герина и посочи, че в София няма регистрирана частна акушерска практика.
Патронажната грижа
Патронажната грижа, която преди време се оказваше 14 дни след изписването на бебето, вече е регламентирана на шест месеца. Тя, обаче, се осъществява от личния лекар, а не от акушерката. Личният лекар може да наеме акушерка, на която да плаща за тази дейност, но няма личен лекар, който да е сключил договор с акушерка, допълни Герина.
Медицинска сестра не може да окаже патронажна грижа на новородено дете, както и на майката, чието здраве 40 дни след раждането трябва да се проследява много активно, посочи още тя. Не може да има патронажна грижа за бебето без да има патронажна грижа за майката, защото много често усложненията са при майката – проблеми с гърдите, проблеми с кървене, с хранене, с депресия. Няма медицинска сестра, която да разбира от тези проблеми толкова, колкото една акушерка, каза още Герина.
Ролята на дулите
Дула е жена, припознала възможността да подкрепя жените по време на бременността им или по време на раждането. Дулите не са медицински лица. Те могат да окуражават бременната или раждащата жена, но когато има здравословен проблем, дулите нямат право да се намесват със съвет или с терапия, допълни Герина. Някои дули завършиха образованието си с цел да работят като акушерки, но много малко от тях започнаха акушерска работа, защото видяха, че отговорността на акушерката е много по-различна от тази на дулата, каза още Герина. Като дула можеш да дадеш съвет и да се оттеглиш, но когато си акушерка с диплома и се появи проблем при жената или бебето, не можеш да се оттеглиш, отговорността на акушерката е много голяма, допълни тя.
Съсловна организация на акушерките все още няма
В продължение на 12 години се борим за самостоятелна професионална съсловна организация, която да ни раздели от медицинските сестри, като това е заложено през 2017 г. в стратегия на Световната конфедерация на акушерките. Вече шест години изпращаме на Министерството на здравеопазването тези препоръки, но никой не ги взима под внимание, каза Павлина Герина. Всички практикуващи акушерки трябва да членуват в съсловна организация, която е Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, но тя се управлява от медицински сестри, които нямат отношение към акушерската дейност и не се интересуват от развитието на акушерската дейност, допълни Герина. Медицинска сестра, която не  е обучавана допълнително, не може да работи в клиника по неонатология или в родилно отделение, както и в отделение по патологична бременност, каза още тя.
Предложение за промяна
Решението на тези проблеми е чрез структуриране на здравеопазването по различен начин и поставяне на акушерките в центъра на майчиното и детското здравеопазване, посочи Герина. Работим по Национална стратегия за детско и юношеско здравеопазване и педиатрична грижа, а в нея ние, акушерките не фигурираме като фактор, посочи тя. По думите ѝ в цялата стратегия само веднъж се среща думата „акушерка“. Стратегията трябва да се изгради на база глобални принципи и национални приоритети, с фокус върху психическото и физическото здраве. Необходимо е да се гарантира достъпност на гражданите и компетентност на медицинските специалисти в профилактиката и лечението, добави тя. Писането на документи не означава действие. Ако напускането на акушерките от болниците не даде сигнал на обществото и на органите, които се занимават със здравеопазване, няма как да се случи нещо добро, добави Герина.
Фокусираме се върху измерватели, а не върху изпълнители на реални дейности, допълни Герина. Според нея работещите в общинските болници, в регионалните здравни инспекции и др. получават ниски заплати за сметка на финансиране чрез скъпи клинични пътеки в частни болници и на неправителствени организации с регионално покритие, ангажирани с малцинствата. Медицинските специалисти са превърнати в "еднолични търговци на здраве," а вакуумът е компенсиран от самозвани „консултанти“ по сън, по слагане на гърне, по бебеносене, дули и др., които държавата позволява да съществуват и да имат претенции, че са професионалисти, добави тя. По думите ѝ взаимодействие между работещи в здравната система липсва.