Проектът за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна не е обсъждан от правителството. Той не е и сред стратегическите приоритети на Министерството на транспорта, каза министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков в рамките на парламентарния контрол. Питане до него по този въпрос имаше депутата Златан Златанов. Гвоздейков посочи, че преди Министерство на транспорта по проекта трябва да се произнесат редица други институции, като ключова е оценката за екологичния ефект на бъдещия канал.
В Европейския парламент на първо четене през май беше одобрена идеята за изграждането на плавателен канал Русе-Варна като удължаване на международния транспортен коридор Рейн-Дунав. Той трябва да е с дължина 197-километра, като минава през Русе, Търговище, Разград, Провадия, Девня и стига до Варна. Проектът е заложен в законодателен регламент, който трябва да получи одобрението на държавите членки от Европейския съюз и да се гласува на второ четене.
Идеята за канала се ражда още в началото на XIX век, когато България е част от Османската империя. През 70-те години на ХХ век идеята се възражда, като социалистическата власт поръчва и сериозно проучване за неговата евентуална реализация и трасе. Този проект тогава не получава подкрепа, защото Румъния е категорично против. 
Тъй като река Дунав изцяло в ниската си част преминава през румънска територия, изграждането на един плавателен канал от Русе до Варна ще доведе до голям отлив на водните нива, което най-вероятно ще доведе до това, че и без това плитката делта на Дунав ще пресъхне. Разбира се, Румъния категорично ще се противопостави на това и ситуацията не се е изминила от 70-те години на миналия век насам. Румъния би имала интерес от такъв канал, ако по някаква причина водите на Дунав се вдигнат трайно и твърде много, за да премахне опасността от заливане на техния бряг. На този етап обаче такава опасност няма, проблем за корабоплаването са ниските води, а не високите. 
Трудно е да се намери и икономическа причина за изграждането на такова съоръжение, тъй като няма чак толкова товаропоток, който да тръгне по този канал от Европа до черноморските пристанища на Турция, Грузия и Русия. Особено в сегашната геополитическа ситуация, когато корабоплаването през Черно море е практически блокирано от Русия.