Тереза Зиковска показва изложбата си „Платното ми е пристан“ в София
„Започнах целия цикъл по време на пандемията и стана така, че тези творби стоят някак съвсем отделно между всички мои работи. Много лични са, биографични по някакъв начин, затова и заглавието на изложбата е „Платното ми е пристан“. За разлика от досегашните ми платна, те не са само класическа живопис, има и колажи, дори колажите са едни от първите, които направих, когато ни затвориха. Тогава за първи път започнах да работя в галерията си, пренесох ателието си там и засега тя е и ателие за мен“, разказва Тереза Зиковска.
В изложбата е включено само едно старо фигурално платно, то е с размери 300 на 160 см. Рисувано е през 2014 година, която авторката определя като преломна. „Нарекох го „Въжеиграчи“, защото всички сякаш вървим по въже, въпросът е да продължаваме, да не падаме“, разказва тя.
Зиковска уточнява, че голяма част от работите са оставени незавършени нарочно. Според нея често в желанието си да направиш едно платно, колкото се може по-съвършено, убиваш първоначалния тласък и енергията с която го започваш. „В тази изложба съм решила, с риск да бъда провокативна, да оставя да се усеща точно този живот“, заявява тя.
За изложбата на Тереза Зиковска изкуствоведът Ружа Маринска казва: „Живеем в свят, разтърсван от сблъсъци и катастрофи. Живеем на планета, твърде малка, за да понесе грохота, който я облита за миг. Живеем във време, което е убило „вчера“ и не предсказва „утре“, защото ни е закотвило в „днес“. Тогава човекът, извечно обречен на своя кръст, е повече от всякога гол и сам под небето. И вселенската драма отеква като екстаз в душата му. Трябва ли да се учудваме, че експресионизмът преживява ново възраждане? И в българското изкуство експресионизмът е на гребена на вълната. Едно от неговите лица е Тереза Зиковска – органична и дръзка, потопена, отдадена на стихията на чувствата си“.
Тереза Зиковска е родена през 1975 във Варна. Завършва Средното специално училище по приложни изкуства в София, а след това и Националната художествена академия в София в класа на проф. Васил Овчаров и проф. Вихрони Попнеделев. В периода 1999 – 2006 е асистент по живопис във ВСУ „Черноризец Храбър“, Варна. През 2011 открива галерия „Тереза Зиковска” във Варна. През 2015 получава Награда Media AwARTs – Първи независими награди за култура. Последната изложба на Тереза Зиковска бе съвместно с Веско Велев – „Експресивно“, юни 2023, в рамките на Фестивала за съвременни визуални изкуства „Август в изкуството, Варна. Има 26 самостоятелни изложби. Член е на СБХ, секция „Живопис“.
/ВСР