Историци и краеведи се събраха днес в Регионалния исторически музей в Монтана и дискутираха по повод 335-ата годишнина от избухването на Чипровското въстание през септември 1688 година. Кръглата маса бе на тема „Чипровското въстание (1688 – 1690) и мястото на католицизма в българската история. Историографски аспекти“.
В дискусията участваха водещи специалисти от Института по балканистика с център по тракология и Института по история при БАН, Централния държавен архив и занимаващи се с краеведски изследвания, потомци на банатските българи – католици. Специален акцент бе поставен върху историческите извори за въстанието и новите открития около избухването, хода му и неговото потушаване, както и за миграцията на българи от Чипровци в Банат и на други места.
В десетилетията преди въстанието в планината над Чипровци се добива злато, а градчето се разраства и става златарска школа на османската империя. Будни българи създават в Чипровци килийно училище, вдигат въстание, като водят няколко битки с турците и техни съюзници. Въстанието е потушено, а Чипровци е разрушено. Част от хората успяват да избягат през Стара планина и се заселват в местността Банат в днешна Румъния, където и досега пазят своите български обичаи, носии, език и култура и често гостуват в Чипровци за празници.