Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който предвижда изрично правото на правна помощ на обвиняемите и предоставяне на информация как тя да бъде получена, съобщиха от пресслужбата на кабинета. 
С измененията се транспонира Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Заради непълното транспониране на директивата Европейската комисия (ЕК) стартира наказателна процедура срещу България. 
Също така се предвижда допълнение, съгласно което обвиняемият трябва да получи информацията за правата си по разбираем за него начин. В тази връзка ще бъдат направени изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за митниците, Закона за военната полиция, както и в Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“. 
В допълнение, за да бъдат отчетени в пълна степен стандартите на директивата и разпоредбата на чл. 4 от нея, се въвежда декларация-приложение по образец в горепосочените закони. По този начин лицата, които са задържани, ще имат правото да получат писмена декларация за правата си, като им се даде възможност да я прочетат и да я запазят през целия период на задържането. 
В производството по налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ изрично се въвежда предоставянето на възможност на обвиняемия и на неговия защитник да се запознаят с доказателствата, въз основа на които прокуратурата иска ареста. 
Разширява се кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото - не се допускат показания на оперативни работници, провели разузнавателна беседа с обвиняемия, докато е бил заподозрян. Промяната е свързана с изпълнението на осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Димитър Митев срещу България“, както и от препоръки в доклади на правозащитни институции. 
Предлага се също свидетелят да има право да се яви с адвокат на разпит, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121 от НПК, а при направено искане от негова страна, разследващият орган или съдът да му осигури тази възможност. В сега действащото законодателство свидетелят има право само да се консултира с адвокат.
Опростяват се процедурите при събиране на доказателства, връчване и предаване на книжа по граждански и търговски дела в трансгранични производства
С друго решение Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Целта е опростяване и рационализиране на механизмите за сътрудничество при събиране на доказателства и при предаване и връчване на съдебни и извънсъдебни документи между държавите членки на Европейския съюз (ЕС) по граждански и търговски дела. Особен акцент е и по-ефективната защита на децата в производствата по признаване и изпълнение на решения по семейноправни въпроси с трансгранични последици. 
С проектозакона се осигурява прилагането на три регламента на ЕС в сила от 2022 г. Това е и ангажимент по Плана за действие на правителството за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС. 
Регламент (ЕС) 2020/1783 има за цел да подобри ефективността и бързината на съдебното производство чрез опростяване и рационализиране на механизмите за сътрудничество при събирането на доказателства при трансгранични производства. В изпълнение на това в ГПК се записва, че директното събиране на доказателства в друга държава членка може да се извърши от съда, от делегиран член на съда или от определено от съда вещо лице. Исканията за събиране на доказателства в България се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането. А компетентен да разреши и окаже практическа помощ при директно събиране на доказателства е окръжният съд, в чийто район ще се извършва директното събиране.