„За мен е чест да играя за националния отбор на България“, заяви в интервю новоизлюпеният футболен национал Лукас Петков. 
С българска кръв и израснал в Германия, хер Лукас не посмя да говори на родния език. Защо? Защото не го знае.
Но както биха казали някои, туй да му е кусурът. 
И все пак е някак обидно. Явно домашната подготовка не е включвала азбучни уроци по български език.
Вече се нагледахме на чужденци с дълъг стаж в наши отбори, които бъбрят пред камерите на английски, испански или португалски. Когато ги питат защо не се постараят малко, отговарят, че българският е адски труден. Факт е, че клубовете също не правят нищо за обучението им.
В Англия е друга бира. Доста от новопривлечените нямат проблеми с комуникацията - все пак това е световен език, а за тези, които не го разбират и говорят, веднага се ангажират учители. И чужденците дори имат срок - ако до еди-коя си дата не са наясно с езика на Шекспир, следват глоби. И новодошлите откъде ли не играчи учат здраво.
Най-дразнещо е поведението на сръбските наставници, които работят у нас. Да речем, че те нямат по обясними причини като бразилците кой знае какви проблеми с този толкова мъчителен български език.   
Люпко Петрович изкара почти 20 години по нашите терени, но упорито продължаваше да говори на сръбски. Същото положение бе със Саша Илич, Саша Матич, сега - с Младен Кръстаич. На инат ли го правят? Няма как да знаем. 
Малцина футболни мъже все пак научиха свестен български - босненецът Бруно Акрапович, румънецът Козмин Моци, дори и един бразилец - Даниел Моралес!
Значи може. Ако поискаш.
Да говориш на езика в страната, в която изкарваш парите си, е най-малкото уважение към нея. Да де, но случаят у нас явно далеч не е такъв.
И две думи за Лукас - роден е през 2000 година, рожба на елитния „Аугсбург“. Дядо му Слави Петков е роден през 1931-а година в село Покрован, Хасковска област, но успява да избяга от социалистическия рай в България и се установява в Бавария. Баща му Вили Петков също е роден в Германия. Сега младият Петков играе като преотстъпен във втородивизионния „Гройтерфюрт“ /19 мача, 2 гола/. Той е поредната проба на националния селекционер Младен Кръстаич с българчета зад граница.
А как ще се разберат? Няма проблеми - Кръстаич е играл дълги години в Германия, така че немският им със сигурност е по-добър от българския.