Националната асоциация на румънските туристически агенции и Федерацията на румънските превозвачи подкрепят премахването на граничните проверки между Румъния и България, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес, позовавайки се на тяхното съвместно изявление, оповестено вчера.
Двете организации посочват, че България от години е сред първите три туристически дестинации за румънците. През 2019 г., референтна за международния туризъм, България отчете 2,1 милиона туристи от Румъния. За по-малко от два месеца тази година (1 юни-25 юли) от около 800 000 чуждестранни туристи в местата за настаняване в България 260 000 са румънци, като преобладаващата част от тях пътуват с автобуси и леки автомобили, а над половината използват граничния пункт Гюргево-Русе.
„Ако добавим другите стотици хиляди румънци, които всяка година преминават транзит през България към останалите дестинации от челната тройка - Гърция и Турция - и ако добавим също стотиците товарни влакове и камиони, които се редят на километрични опашки в двете посоки (а те се управляват от хора, които понякога са унижавани в продължение на десетки часове, след което, естествено, трябва и да си платят), имаме всички основания да твърдим, че „Мостът на дружбата“ и районът около него са позорът на обединена Европа, мястото, където никой не иска да бъде, но не можеш да го избегнеш поне два пъти годишно“, казват лидерите на Националната асоциация на румънските туристически агенции и на Федерацията на румънските превозвачи.
Те отбелязват, че броят на българските и гръцките туристи, посещаващи Румъния, също непрекъснато нараства, като много от тях пристигат по шосе.
Председателят на Националната асоциация на румънските туристически агенции Думитру Лука предлага премахване на „безполезната“ граница, като по този начин Румъния и България ще докажат, че са напълно готови да влязат в Шенгенското пространство.
„Европа, която ни искаше като пазар и източник на евтина работна ръка, не ни иска като част от зоната за придвижване без ограничения. Под различни предлози от поне 10 години на Румъния и България е отказан достъп до Шенгенското пространство... Но... какво ни пречи да направим местно „шенгеневеску“, премахвайки безполезната граница помежду ни, и по този начин докажем, че сме напълно готови да влезем в техния Шенген?“, каза Лука.
Сред проблемите на граничните пунктове в прессъобщението се посочват: десетки минути или часове, прекарани на опашка, което означава допълнителен разход на гориво и амортизация, замърсяване на въздуха и природата, тонове боклук наоколо, който никой не събира; значително увеличение на разходите (гориво, заплати на шофьори и дневни) за превозвачите, което в крайна сметка се отразява в цените на всички транспортирани стоки и др.
Според председателя на Федерацията на румънските превозвачи Аугустин Хаджу, ако Румъния беше влязла в Шенгенското пространство, оборотът на автомобилните превозвачи щеше да се е увеличил с поне 5 процента. 
„Независимо дали влизаме в Шенгенското пространство, или не, ние сме унижени. В момента преживяваме провал. (...) Ако бяхме влезли в Шенгенското пространство, оборотът на превозвачите щеше да се увеличи с поне около 5 процента“, каза Хаджу.
От Националната асоциация на румънските туристически агенции и Федерацията на румънските превозвачи също настояват за „премахване на източниците на корупция и огромните закъснения при плащането на таксата за моста“ на двата бряга чрез въвеждане на предплатени системи.