Футболистите на „Дунав“ изиграха сложен мач срещу „Беласица“ в Симитли. Тъмната сянка на случилото се с нелепо загиналото момче от школата на клуба Венци Георгиев и многото контузени играчи постави пред сериозно изпитание селекцията на старши треньора Мартин Ковачев. Въпреки това отборът се събра и записа важна победа с 1:0. След този мач „Утро“ разговаря с наставника на тима.

- Г-н Ковачев, как се играе футбол при подобни обстоятелства?
- Беше много, много тежко. Виждах около себе си само наведени глави и много скръб. Психологическият товар беше огромен. Въпреки това се събрахме и говорихме дали трябва да изиграем този двубой. Момчетата решиха: „Нека да го направим в памет на Венци!“ И го направиха, въпреки че тази победа е слаба утеха за близките на момчето. Малкият ми син също е бил на онази тренировка като част от школата на „Дунав“ и се е намирал на метри от инцидента. Не смея да мисля като баща колко дълбока е болката на родителите на Венци. Мога само да им съчувствам с цялото си сърце и да поднеса най-искрените си съболезнования.
- Как се разви мачът в Симитли?
- Беше двубой с повече единоборства в средата на терена. Първото полувреме мина без кой знае колко голови положения, но ние успяхме да поведем с попадение на Миро Будинов. Той бе изведен зад защитата, пребори се с нея и се разписа хладнокръвно. Картината през втората част бе почти същата. Ние имахме нови ситуации пред вратата на „Беласица“, но пропуснахме да затворим мача с втори гол. Доколкото си спомням, съперникът ни имаше само една възможност пред Дамян Дамянов. Беше здрав мач като физически сблъсъци, а съдията Митрев показа цели 12 жълти картона - по 6 за всеки отбор. Поздравявам момчетата, че се раздадоха и изпълниха обещанието си да посветят победата на Венци. При това го направиха срещу много неприятен отбор с добри изпълнители като Запро Динев, Вангелов и др. 
- Не е ли странно, че 10 от 12-те точки бяха спечелени от мачовете като гости?
- Разбира се, че не е нормално и непрекъснато говорим на тази тема. В двубоите у дома все нещо ни куца - концентрация, липса на повече самочувствие. С времето ще почнем да печелим и вкъщи /следващият домакински мач на 16 септември е срещу много сериозния отбор на „Спартак“ /Варна/.
- В неделя играхте срещу „Беласица“, а още днес ви чака мач за купата срещу „Кюстендил“. Ще издържите ли физически и какво знаете за тима от родния ви град?
- Трябва да издържим. Гледах един мач на „Кюстендил“. Този отбор е съставен от опитни и млади футболисти, а през последните 2-3 години неизменно е в челната тройка на Югозападната Трета лига /в момента „Кюстендил“ е на 13-то място/. Не е тайна, че тази дивизия е най-силната и конкурентна от всички аматьорски лиги в страната. Ще посоча за пример „Миньор“ /Пк/, „Вихрен“, „Балкан“, „Банско“, ЦСКА 1948 III, „Рилски спортист“, „Пирин“ /Разлог/, „Левски II“. Така че ще се срещнем с един коварен отбор, затова предупредих момчетата, че ще берем големи ядове, ако подценим съперника.
- На колко години бяхте, когато излязохте от Кюстендил?
- На 20. Винаги е хубаво, когато човек се завръща у дома. Баща ми, лека му пръст, почина, но ще се видя с майка си и семейството на сестра си.   
- И последно - как се развиват събитията около бившия футболист на „Марица“ /Пд/ Радослав Апостолов, когото БФС докладва на ФИФА за „заобикалящ трансфер“ в „Дунав“?
- Световната федерация ни разреши да го картотекираме, но БФС не му даде права, въпреки че Апостолов получи жълтата си карта. Изпратили сме жалби до двете институции и, надявам се, да дочакаме добри новини. Става въпрос за един футболист, който ще помогне много на „Дунав“.