„Утро“ публикува във вчерашния си брой статията „Обща теория на образованието“ на Фил Бъджел и Митко Кунчев - резюме на едноименната студиа на българския и британския експерт. Днес Фил Бъджел описва процеса и методите, използвани от него и Митко Кунчев при разработването на студията.

Процесът за изработването на „Обща теория на образованието“ е заимстван от Националната професионална квалификация за директори (НПКД); квалификация, акредитирана от Министерството на образованието в Англия. НПКД позволява на опитни учители да развият знанията, които са в основата на експертното училищно ръководство, и да ги прилагат, за да станат отлични директори. Целта на семинарите не е нито да ДкажеУ на участниците какво мисли Държавният секретар по образованието (еквивалент на Министъра на образованието и науката) по даден въпрос, нито да ги запознае със съдържанието на последната Бяла книга (документи за политиката, изготвени от правителството на Англия, които излагат предложенията за бъдещо законодателство).
Целта на повечето семинари е по-неограничаваща. Тя е да предостави на участниците опит от работа в група от колеги за създаване на договорена рамка за справяне с определен проблем. Подходът може да се използва за широк кръг от участници и също толкова широк кръг от въпроси:
* група от директори на училища, които се занимават с проблема на излишните места в общината;
* наскоро назначен училищен директор, работещ със старши учители по въпроса за „Училището на бъдещето“; или
* група класни ръководители в училище, разработващи политика за работа с ученици, разрушаващи дисциплината в училище.

И така, петък вечер е, конферентната зала е резервирана

фасилитаторът /човекът, който обезпечава успешна групова комуникация. Съблюдава правилата на срещата, нейните процедури и регламент - б.р./ пристига в определената стая с набора от инструменти на консултанта на ръководството на училището: хартия за флипчарт, лепящи листчета, лепило, лепенки за многократна употреба и маркери - без каквато и да е презентация на PowerPoint!
1. Първата задача е участниците да се разделят на групи от 6-8, със сигурност не повече от 8 души.
2. След това да се разместят масите и столовете по групи - административният персонал със сигурност ще е подредил масите и столовете в колони с лице към предната част, очаквайки фасилитаторът да изнесе лекция.
3. Накрая, за всяка група да се осигурят лепящи листчета, химикалки, лепило, лепенки за многократна употреба и хартия за флипчарт.

Сесия 1

Следващата стъпка е да се убедят участниците, че няма „верен отговор“. От тях не се очаква да правят най-добрите догадки за това какво има предвид фасилитаторът, важни са техните идеи. Съгласно определението за фасилитатор, неговата задачата е да подпомогне процеса, а не да определя резултата.
Първата задача на участниците е да напишат на лепящите листчета всичко, което им хрумне, когато си помислят например за „Училището на бъдещето“ - каквото и да е: добри неща, трудности, стъпки напред, слабости, силни страни, възможности, заплахи; къде сме сега, къде искаме да бъдем, как можем да стигнем до там. Те трябва да работят в рамките на своите групи, като могат да работят в сътрудничество, самостоятелно, по какъвто и да е начин, който те изберат. Тяхната непосредствена цел е да попълнят голям брой листчета (да речем, 100), включващи толкова широк спектър от твърдения, въпроси, неясноти, колкото е възможно в рамките на първата сесия и да ги залепят произволно върху лист хартия за флипчарт и да закачат/залепят листа от флипчарта на стената. Ако има повече от една група, първата сесия ще завърши с това групите да разгледат листовете от флипчарт на другите групи. Това не е състезание, добре е на този етап да добавите лепящи бележки към собствения си лист, ако видите нещо, което смятате за важно на флипчарта на друга група.

Сесия 2

Задачата на участниците в тази сесия е да подредят своите листчета в сходни групи и да дадат на всяка група кратко удобно заглавие - например „професионално развитие“, „условия на работа“, „поведение на учениците“. Важно е отново да се подчертае, че броят и имената на групите се решават от тях, няма предварително определен или правилен отговор. Фасилитаторът не е майстор-готвач, водещ телевизионно предаване и няма „верен отговор“ в подготвена по-рано торба с отговори. Също така е важно групите да разберат, че процесът на формиране на групите почти със сигурност ще се повтаря; няма проблем, ако се спрете и да започнете отново - няколко пъти. Въпреки това, до края на тази сесия листчетата трябва да бъдат организирани в редица сходни групи.

Сесия 3

Задачата на участнците в тази сесия е да подредят по приоритет листчетата във всяка група. В края на тази сесия листовете от флипчартовете трябва да са поставени на стената с няколко заглавия на групите и поредица от лепящи листчета, подредени под всяко заглавие.

Сесия 4 или последващи сесии

До края на сесия 3, листчетата и груповите заглавия ще бъдат в съкратена форма и затова първата задача ще бъде да се „подреди“ езикът; следващата задача ще бъде да се определи дали самите групи имат някаква естествена структура. Последният етап от този семинар ще бъде да се реши дали трябва да се изготви окончателен документ/плакат, ако трябва да се публикуват резултатите и да се стимулира следващият етап на развитие.

Фил Бъджъл и Митко Кунчев имат коренно различен опит.

Фил е бил образователен инспектор и преподавател/оценител по програмата за НПКД и културната му среда:
толерира неопределеността;
насърчава индивидуализма;
позволява относително свободно удовлетворяване на нуждите и
в нея хората не очакват да им се казва какво да правят.
Митко, от друга страна, е бил училищен директор в едно от училищата в България с най-големи успехи и в неговата културна среда:
членовете на средата избягват неопределеността;
се насърчава съвместната работа с хора, интегрирани в групи;
удовлетворяването на нуждите се регулира чрез строги социални норми и
автократичното управление се основава на приобщаване на членове без провеждане на избори.
Може би се чудите

как двама души с толкова различен опит, от толкова различни култури

и които (със сигурност в случая на Фил) едва говорят езика на другия, успяват да постигнат нещо. Те имат нужда от собствен фасилитатор, като Таня Якимова е техен езиков и културен преводач - и от време на време техен фотограф.
За техния семинар проблемите на времето и разстоянието означават, че Фил е трябвало да адаптира Сесия 1 (както е описано по-горе). Вместо да провежда сесия на „мозъчна атака“ за един човек, Фил се подготвя за сесията, като анализира всички документи (имейли, писма, съобщения и т.н.), които получава от Митко. Той изважда от тези документи ключови изрази, които Митко е използвал за образованието и ги прехвърля, на български и английски език, на картончета с размер на кредитна карта.
След това семинарът следва общия модел, описан по-горе. Без да се посочва броят на групите, Митко сортира „кредитните карти“ в сходни групи и дава на всяка група кратко „работно заглавие“. Този процес със сигурност се повтаря, групите са разбивани и съставяни наново, докато Митко не остава доволен от тях.
В края на последната сесия стените на конферентната зала са покрити с листи за флипчарт
показващи десет обозначени със заглавия групи, като съответните картончета с размер на кредитни карти са подредени под техните заглавия.
В края на семинара става ясно, че се е случило нещо важно - Митко и Фил са изградили основата на значителна част от работата по Образователните цели. Следователно, за да се гарантира, че нито един детайл не е загубен и за да се улесни последващият процес, всички листове от флипчарта са заснети и споделени. Следващият етап е като във всеки един опит за написване на съвместен труд:
Митко и Фил написват различни проектоверсии, които трябва да се споделят, критикуват и преработят, докато и двамата не останат доволни; и
се появява естествена структура за образователните цели.
Накрая Митко и Фил представят своята „Обща теория на образованието“ на годишната среща за професионално развитие на учители и директори в Пловдив, организирана от фондация „Америка за България“ (2019).

 Студията „Обща теория на образованието“ може да прочетете на https://www.kunchev.info/articles/conferences/