Загубихме един от доайените на Съюза на българските писатели, каза председателят Боян Ангелов
„Той наистина беше свързан със Съюза на българските писатели много близко. Ние често се срещахме с него. Отличен е с най-високите отличия на Съюза на българските писатели. Освен държавните награди, които е получавал, той е носител на ордена „Иван Вазов“, който се дава изключително рядко и на почетен плакет за изключителни заслуги към българската литература“, коментира Боян Ангелов.
По думите му Виктор Барух е бил изключително добронамерен човек. „Не съм чул лоша дума за него от никого, а това е едно много рядко срещано явление в нашата действителност“, каза Ангелов. Наистина загубата за българските писатели и въобще за българската култура е огромна, допълни той.
Виктор Барух е роден през 1921 г. в София. Следва право и история в Софийския университет. По време на Втората световна война е изселен от София, като по това време се включва в Съпротивителното движение. След 9 септември 1944 г. работи като журналист и редактор в различни издателства. Бил е заместник главен редактор на списание „Пламък“от 1965 до 1970 г., редактор и главен редактор на издателство „Български писател“ (1972 -1978). Член е на Съюза на българските писатели от 1957 г. и на българския ПЕН център. Бил е заместник-председател на организацията на българските евреи „Шалом“.
Творбите му са превеждани на английски, френски, руски, италиански, иврит.
През 1961 г. е единственият български журналист, отразил съдебния процес срещу нацисткия офицер от Гестапо Адолф Айхман в Йерусалим. / ГН