За едно свято и вълшебно място на час път с кола от Русе включително с минаването на Дунав мост разказа кореспондентът на БТА в Румъния - русенката Мартина Ганчева.
Само на 45 км. от град Русе, от другата страна на река Дунав, се намира румънският манастир Комана. Той е бил 
изграден през далечната 1461 г. от влашкия владетел Влад Цепеш
послужил за прототип на литературния герой Дракула, разказва игуменът на манастира Михаил Мускариу.
„Цепеш издигнал Светата обител на остров, насред блатата, така че да бъде трудно, почти невъзможно за враговете да проникнат вътре. С околния свят я свързвал само един дървен мост, който лесно можел да бъде разрушен, ако някой нападне мястото“, разказва Мускариу. По думите му Комана е бил първият манастир в Румъния с крепостни стени.
И до днес тук се крият ценни съкровища
като например троновете от дърво на крал Карол и кралица Елизабета и прът от рогово дърво, върху който е резбована историята на румънския народ.
„Той символизира нашето единство и общия идеал на всички, които създават история“, казва с гордост игуменът, а после показва и различни артефакти, открити в региона при археологически разкопки. Надникваме и в библиотеката с 6000 книги, най-вече специализирана литература.
Безброй господари и боляри прекрачват прага на това място, което, макар и разрушено от турците, е издигнато отново през 1589 г. като символ на вярата и мъжеството на хората по тези места, а днес е включено в списъка на историческите паметници на Румъния.
„При археологически разкопки на манастира през 70-те години на миналия век е открито обезглавено тяло, което 
според някои историци е възможно да е принадлежало на Влад Цепеш
Още повече, че наблизо се провежда битката, в която той пада убит. Трудно е обаче да се установи истината, тъй като погребението е извършено тайно, а дали гробът в двора на манастира наистина е на Дракула, е твърде спорно“, коментира Мускариу.
Днес в двора на манастира се намира Мавзолей на загиналите герои в Първата световна война. Първоначално в криптата са били положени останките на 564 души. Имената на идентифицираните войници са изписани върху мраморни плочи. Според историческите данни тук са погребани и българи. Костите могат да бъдат видени през остъклена решетка на пода на църквата. 
Характерно за този период от историята е, че
много от жените в кралските фамилии в цяла Европа
се занимават с благотворителност - било като милосърдни сестри, било като активисти на Червения кръст. Румънската кралица Мария не прави изключение. Именно благодарение на нея и на подкрепата на професор Николае Йорга през 1919 г. е взето решението да бъде изграден мавзолеят.
Обратно в наши дни, за да се подпомагат финансово, от манастира са започнали сами да произвеждат натурални продукти без никакви преработени заместители. 
„Имаме градина със зеленчуци и билки, от които се правят най-хубавите супи и яхнии. Имаме и кошери за мед. Правим сиропи от бъз, ела и ягоди, сладка от портокали, ревен, жълти череши, сливи, вино, ракия, ликьор от орехи, сапуни с мента, канела и лавандула. Всичко е сто процента натурално“, казва с гордост Михаил Мускариу, а после ни кани на обяд в столовата, където ни гощава с
 манастирска шкембе чорба, но без шкембе, а с яйце, по специална рецепта
ръчно направен хляб, огретен и тирамису с ванилия. 
„Всичко започва и свършва с молитва, затова всичко е благословено и особено вкусно“, казва игуменът с усмивка, преди да ни изпрати да изкачим духовната стълба на християнските добродетели на св. Йоан Лествичник. 
Но не само манастирът привлича посетители в Комана.
Хартия от дънки и чехли от папур са само част от нещата, които се изработват на ръка в „Селото на занаятите“ в селото. Там Дана и Йон Джорджеску са създали място, където занаятите от миналото се завръщат към нов живот.
Всичко започва през 2011 г. Водени от страстта си към книгите и от професионалния си опит в областта на човешките ресурси и консултациите, 
двамата съпрузи поемат по пътя към сбъдването на мечтите
Те решават да избягат от динамиката и шумотевицата на Букурещ и поставят началото с малка работилница-музей, наречена „Мелницата на хартията“. В нея има старо печатарско и подвързващо оборудване. 
„На практика музеят съдържа най-голямата историческа колекция типографско оборудване в Румъния. Най-старата ни машина е от 1886 г. Повечето, които виждате тук, са произведени в Австрия или Германия и са били използвани в печатници в Румъния“, разказва за БТА Йон Джорджеску.
С гордост показва един линотип, произведен в СССР, на който някога се отпечатвали цели страници на вестници. Тук е и преса за подвързване на книги, принадлежала на печатница „Универсул“. 
„Стои при нас като музеен експонат, ние не го използваме. Взехме го, защото ни хареса и решихме, че ще е по-добре да бъде с нас, отколкото да свърши като скрап“, обяснява Дана.
С годините
проектът, първоначално насочен към ръчен печат
правене на хартия на ръка и подвързване на книги, прераства в „Селото на занаятите“. 
„Тук организираме творчески работилници, в които деца и възрастни преоткриват старите занимания на румънците: тъкачество, обработка на тръстика и папур, ковачество, грънчарство, керамика, дървообработване. Това е единственото ателие в Румъния, където можете да правите монети със собствените си ръце“, обяснява Йон, докато не развежда из къщичките в „селото“, направени от дърво от акация и кирпич.  
Изпод сръчните ръце на домакините и гостите излизат майсторски неща. 
Тук се работи с рециклирана хартия, към която се добавят цветя, трева, билки и дори кафе
Прави се и хартия от памук или дънков плат. Играчките са от дърво и представляват животински видове, които са защитени в Комана, като дивата котка например.
„Специфичен за региона е и папурът. Във всяко село, в което ходим, откриваме по едно езеро, където има папур. Материал, който може да се намери навсякъде, но няма друго място в Румъния, където можете да отидете и да видите как някой обработва папур“. Крайният резултат са кошници, рогозки, шапки, чехли.
От известно време Дана и Йон 
събират скъсани, повредени дънки и поради още една причина
За да правят от тях рогозки. Дънковите кръпки им доставя благотворителен магазин на Червения кръст в Букурещ.
„Устойчив дизайн от дарени дънки, защо не“, усмихват се съпрузите. Те работят със 70 общности от Румъния, привличат деца от селата и организират безплатни ателиета за тях. 
„За някои млади хора в нашата общност „Мелницата на хартията“ е мястото, където могат да са доброволци или да бъдат наети на работа за първи път в живота си“, обясняват Дана и Йон. 
Една от тях - Вера, е била и двете. А наскоро е срещнала любовта на живота си и се е върнала при Дана и Йон в Комана, за да направи покани за сватба с хартия от „Мелницата на хартията“.