Петър Стоянов знае какво е да летиш по водата с 65 км в час
Едно тринайсетгодишно русенско момче е наясно за какво са му много необходими и за какво могат да му послужат интернет и английският език. За Петър Стоянов живеенето в телефона, което е толкова характерно за неговите връстници и толкова често става повод за укори и забележки, има друго измерение. В телефона си той пази снимки от изключително важни за кратката му, но вече твърде наситена биография. Освен това в телефона намира информацията за други важни събития, които тепърва му предстоят.
След месец ще бъде седмокласник в русенското училище „Възраждане“. Но този седмокласник само през това лято успя да стане на два пъти четвърти в Европа и в света на състезания по водомоторен спорт.
Какво е на такава възраст да летиш по водата с около 65 километра в час и да знаеш точно колко да настъпиш газта и как да владееш лодката със запомнящия се номер 99, така че тя да те слуша и дори и да направи невъзможното, като преодолее една досадно забавяне на старта и напук на прогнозите на спецовете да успее да изпревари седем други участници и в крайна сметка да се класира на четвърто място?
Младият състезател, който
в края на юли се завърна като истински победител от световното първенство за клас GT15
в Лоустофт във Великобритания, се усмихва. Адреналинът е велика работа, казва момчето. И обяснява: „Тръпката е голяма. Да започнем оттам, че паля мотора с копче - и всеки път нямам стопроцентова гаранция дали ще запали от първото натискане на копчето. Оттам нататък вече идва умението да водиш лодката така, че да постигнеш оптималното. Преценяваш откъде можеш да минеш, преценяваш каква да бъде траекторията, внимаваш каква е обстановката, къде се намират другите лодки“.
Адреналинът в Лоустофт наистина е достигал върхови показания. Заради досадна грешка Петър стартира последен - всички останали 11 лодки вече са тръгнали преди него. И въпреки забавянето младежът не губи самообладание, а си налага да направи нужното, за да превъзмогне забавянето и в крайна сметка да стане четвърти. Подобна е била ситуацията и на европейското състезание в Латвия - само че там лодките общо са били 19, така че Петър вижда как пред него хукват 18 състезателни скутера, които пред очите му набират скорост. Състезателят от Водомоторен клуб Ряхово успява да се справи и с това психологическо препятствие - и отново е четвърти в европейското състезание. Всъщност, ако не бяха тези обидни фалстартове, той спокойно си ставаше трети и в Европа, и в света, подхвърля бащата Стефан Стоянов и уточнява:
„Качихме го на лодка през 2018 година, той беше на осем години“
През 2019-а момчето вече става първи в неговия клас на състезания в Ряхово. Следващата година печели две втори места в ребупликанските шампионати в Лом и София. Ковид пандемията, която парализира земното кълбо за близо две години, връзва на принудителен рейд и състезателните лодки. Но миналата година нещата се раздвижват отново и Петър участва във вътрешния кръг на републиканското първенство в Полша, в европейското състезание в Унгария и в световното в естонската столица Талин. Това са и първите участия на момчето в престижните международни шампионати. И тази година младежът от Водомоторен клуб Ряхово вече уверено регистрира своите постижения, които категорично говорят за сериозен потенциал. Европейското първенство за клас GT15 се провежда в Алуксне, Латвия, където се състезават 19 лодки от страни с традиции във водомоторния спорт. „Клас GT15 се води екологичен. Петър кара с чисто нова лодка, която е направена специално за него, отговаря на всички най-нови изисквания -
в България това е единственатата лодка в клас GT15, която може да участва в състезанията в чужбина за детските класове
През февруари тази година ходихме до Талин да я вземем, мотора взехме от Словакия“, казва не без гордост Стефан. И допълва: „В България на практика не участваме в състезания - най-вече защото датите на външните шампионати се застъпват със състезателните събития у нас“. А и след това, което Петър вече е показал - и успешното му представяне, и самообладанието, с което преодолява всякакви препятствия и успява да се съсредоточи и да влезе във форма след първоначални несполуки - момчето получава възхитени адмирации от организаторите на състезанията в Латвия и Англия, но също и множество покани за участия в следващи надпревари в чужбина.
Бих искал да отида на Балтийското състезание, кара ми се и на състезанията в Италия, казва Петър и признава, че мечтата му е да стане европейски и световен шампион. Догодина му предстои участие в състезание в Германия, имаме още два сезона - до 15-годишна възраст може да кара в този клас, след това, ако реши, може в друг клас да се подготвя и да се състезава, казва Стефан Стоянов. И двамата Стоянови обясняват, че сериозна заслуга за подготовката на Петър има Милен Маринов, председателят на Водомоторния клуб в Ряхово, който е състезател в кралския клас. Със съвети помага и бившият автомобилен състезател Милен Христов, при нужда едно рамо удря и кметът на община Сливо поле Валентин Атанасов.
Стефан Стоянов толкова разпалено разказва за лодките, за стартовете, за шампионатите, че на моменти
не е много ясно кой от двамата е препускал по водите на езерото в Лоустофт и в Алуксне
Е, ние сме екип, засмива се бащата. И признава: „Като стоя на кея и го гледам как кара, той завива надясно и аз „завивам“ надясно, той свива наляво, аз също „свивам“. Не съм сигурен кое сърце бие по-учестено - неговото или моето“. Стефан е убеден: едно такова хоби възпитава без много приказки, назидания и наставления детето. Когато скоростите го увлекат, момчето знае, че за да изпита това удоволствие, трябва да се справи с часовете тренировки, с многократни повторения на едни и същи действия - но пък усещането, което изпитва състезателят, не може да се сравни с нищо друго!
„Освен това, като се събират на състезания, децата се сприятеляват, опознават се, забавляват се. Преди самото състезание лодките са заключени и никой няма достъп до тях. Но в това време момчетата играят различни игри, говорят си, споделят разни неща, свързани и с лодките, и със самите себе си. Няма забиване на главите в телефоните и потъване във виртуалното небитие. Напротив, те са живи млади хора, всичко им е интересно. Но вече са наясно, че за да посгигнат нещо, трябва да положат труд. Наясно са и с това, че съдиите на състезанията са безкомпромисни - при тях всичко е строго обективно и дори и да изпитват симпатия към някого, това по никакъв начин не се отразява на оценките, които дават“, разказва бащата. И точно за тези приятелски разговори на Петър му е нужен английски - това е езикът, който помага в общуването, така че за него ученето на английски не е въпрос на оценка в бележника.
Езикът на Шекспир и Бекъм е безценен
и по време на придвижването на екипа до местата на състезанията - за да стигнат до Латвия тимът на Петър и Стефан е прекосил от юг на север половин Европа, до Великобритания - също, само че от изток на запад.
Чудно ли е, че едно момче и един баща звучат и изглеждат толкова влюбено в лодките и във водата?
Когато това момче и неговият баща са от Ряхово - едва ли е чудно. Да припомняме ли, че другото име на това крайдунавско село е Капитановци? „Израсъл съм на Дунава, реката е втората ми половина. Имах желание да стана моряк - и служих три години във флота във Варна. Като се уволних, започнах работа в Параходство „Българско речно плаване“ и там работих като шлепчия до 2010 година, плавал съм по целия Дунав. Плавахме и с жена ми Вяра - дъщеря ми Виктория проходи на шлепа“, разказва Стефан. След близо двадесет години работа в БРП морякът (към когото се отнасят с уважение и респект мнозина именити речни капитани), решил да промени начина си на живот, без да изневерява на реката. В момента има два кораба и фирма, която управлява в съдружие с двамата си братя Павел и Панайот, които са... капитани, разбира се! Него го затискам да учи спедиция - Стефан кима с глава по посока към Петър, който и сега помага в работата на моряшката фирма.
Дали точно спедицията ще стане професия за Петър Стоянов? Вероятно е още твърде рано да се каже. Все пак, той е само на 13. Но че лодка 99 е неотменима част от неговото тийнейджърско битие и че в реката той се чувства не просто като риба, а като хем опитна, хем любопитна и нетърпелива да завладее света риба - в това едва ли някой от близкото обкръжение на фамилията Стоянови се съмнява. Няма поводи за съмнение. А и Петър го доказва все по-убедително.