Колит и Синдром на Раздразненото Дебело Черво

Колит или Синдром на Раздразненото Дебело Черво – На всеки от нас се е случвало да се оплаква от честа болка в корема, подуване, гадене, метеоризъм, запек или диария.

Появяват се бързо от “нищото” и изчезват също толкова бързо.

Тази констелация от оплаквания може да бъде свързана с т.н. “Синдром на раздразненото дебело черво” (СРЧ или IBS – irritable bowel syndrome, още наричан колит).

Това е е хронично функционално разстройство на стомашно-чревния тракт, характеризиращо се с хронична коремна болка и променена предимно моторна функция на червото.

Под моторна функция в случая се разбира перисталтиката, която осигурява движението на червата.

Факторите, водещи до синдрома на раздразненото дебело черво са стрес, нарушена чревна флора, свръхчувствителност на чревната лигавица или наследствена предразположеност.

Синдромът на раздразненото дебело черво е изключително често срещан, особено при млади жени. Около 15% от подрастващите споделят, че в даден момент са имали присъщите оплаквания. [1]

Разликата между Колит и Сииндром на Раздразненото Дебело Черво

Важно е обаче да подчертаем, че синдромът на раздразненото черво изцяло функционално заболяване и органът (в случая червата) не е увреден.

За разлика от него, колитът, или по-точно IBD (Inflammatory bowel disease), е сериозно органично заболяване, представляващо възпаление на големи области от лигавицата на червата, протичащо много по-тежко и изискващо лечение, а понякога дори и операция.

Повечето от Вас сигурно са чували небезизвестните примери за възпалителни заболявания на червата – болест на Крон и улцерозен колит.

В българските медии двете съкращения често се бъркат поради разликата от само една буква, но на практика двете състояния са доста различни. Въпреки това, оплакванията от синдрома на раздразненото дебело черво са присъщи и за възпалителните болести на червата.

Известна мнемоника за лесно различаване на двете състояния е следната: “Ако има S, значи е safe. Ако има D, значи е dangerous.” [2], [3]

Какви са симптомите на тези състояния?

Както може да видим, симптомите на синдрома на раздразненото черво са доста по-леки и състоянието позволява прилагането на множество комплексни подходи, включващи здравословно хранене и добра физическа активност.

Един от критериите за да се постави диагноза синдром на раздразненото дебело черво е поне три от гореизброените симптоми да са били изпитвани поне 3 дни на месец за периода от последните три месеца.

Някои хора имат постоянни оплаквания, докато други изпитват тези симптоми само при обострящ фактор – напр. стрес. 

В зависимост от нарушенията в дефекацията, могат да бъдат обособени трите основни подтипа на IBS (синдром на раздразненото черво):

• IBS-C (преобладаваща констипация), 
• IBS-D (преобладаваща диария),
• IBS-M (IBS редуване на констипация и диария).

Определянето на правилния подтип IBS може да помогне за избирането на правилен хранителен режим и лечение при нужда.

Причини и рискови фактори

До момента няма ясни и доказани причини, водещи както до синдром на раздразненото дебело черво, така и до колит. Въпреки това има хипотеза, че синдрома на раздразненото черво може да бъде развит след бактериална чревна инфекция или прекалено чувствителен колон.

Дори да нямат изяснена причина, и двете състояния са свързани с добре проучени рискови фактори за тяхното развитие. [4], 

Рискови фактори, водещи до развитието на IBS (синдром на раздразненото черво) са:

• Хранителни токсоинфекции
• Продължителна употреба на антибиотици, водеща до чревна дисбактериоза
• Тревожни и/или депресивни разстройства; соматоформно разстройство. [5]

Рискови фактори, водещи до развитието на IBD (колит) са:

• Според множество проучвания, в основите на възпалителните чревни заболявания стои генетична компонента. Ключов рисков фактор е семейна история на болни от улцерозен колит или болест на Крон. [6]
• Автоимунен отговор на имунната система, атакуващ собствените клетки и в случая – чревната лигавица. 
• Тютюнопушенето е водещ рисков фактор конкретно за болестта на Крон, тъй като не само увеличава риска от развитието ѝ, но и влошава симптомите като болка и дискомфорт. Въпреки това, повечето болни от улцерозен колит са непушачи или бивши пушачи.
• Фактори на околната среда – според проучване от 2019 г., хората, живеещи в урбанизирани и индустриализирани райони са по-рискови, както и тези, консумиращи много мазни и преработени храни. Смята се, че хората живеещи в северните държави на по-суров и студен климат, развиват по-често IBD. [7], [8]

Както е видно, рисковите фактори за групата тежки заболявания като колит (IBD) са доста повече на брой и по-комплексни, спрямо тези, свързани със синдрома на раздразненото черво.

Също така, рисковите фактори за развитие на IBD се избягват много по-трудно, отколкото тези за IBS. 

Храни, асоциирани със синдром на раздразненото черво

Някои храни могат да действат като “пусков механизъм” (trigger) за симптоми от спектъра на синдрома раздразненото черво. Те не представляват опасност при здрави хора, но при хора, вече страдащи от СЧР, могат да доведат до влошаване на ситуацията. Такива храни са:

• Бобови култури
• Продукти, съдържащи сорбитол, манитол или ксилитол – изкуствени подсладители  (особено в по-големи количества)
• Източници на фенилаланин (често се среща в дъвките и желираните бонбони)
• Лук, чесън, люти чушки, хрян, люта ряпа, зеленчуци с твърда ципа.
• Плодове с високо съдържание на фруктоза – най-вече ябълки, круши, диня, грозде, както и сушени плодове като фурми, смокини, круши, стафиди, боровинки.
• Плодове и зеленчуци с много семки – патладжани, домати, грозде, нар.
• Някои млечни продукти, особено при хора с намалена лактозна толерантност.
• Храни, богати на прости въглехидрати. [9], [4]

Желателно е хората, изпитващи симптоми на раздразнено черво да избягват консумацията на тези продукти, за да намалят риска от дискомфорт. 

Каква диета е подходяща при синдром на раздразненото черво (IBS) и възпалителни чревни заболявания като колит (IBD)?

За някои хора промените в хранителния режим могат значително да помогнат за облекчаване на симптомите.

Това включва по-чест прием на по-малки по обем хранения и избягване на храни, които предизвикват дискомфорт.

Често срещан модел на хранене, който лекарите и сертифицираните диетолози препоръчват за СРЧ, е диетата с ниско съдържание на FODMAP (ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли).

Проучванията показват връзки между FODMAP и някои често срещани храносмилателни проблеми.

Тъй като симптомите на IBS варират при хората със заболяването, концепцията на хранителния режим трябва да бъде адаптирана конкретно за нуждите на индивида. 

Според някои проучвания, диетата, бедна на FODMAP е благоприятна и за хора, страдащи от IBD (улцерозен колит и болест на Крон). [10]

Хранителен режим, беден на FODMAP

Какво влиза в понятието FODMAP?

• Олигозахариди – ограничаването на тези трудни за усвояване въглехидрати значително подобрява състоянието на хора, страдащи от IBS. Източници на този въглехидрат са пшеницата, грахът, фасулът и варивата, лукът, инулинът и фруктоолигозахаридите, които се срещат в преработените храни.
• Дизахариди – основната форма на дизахарид е лактозата, която се съдържа в животинските млечни продукти. Малки количества от нея не представляват опасност за повечето хора, поради което не е нужно да бъде избягвана и от пациентите със синдром на раздразненото черво (разбира се само при отсъствие на реакция на непоносимост и придържане към оптималното дневно количество – до 50 милилитра дневно). Това е и причината, страдащите от IBS да изпитват противоречиви реакции след консумация на млечни продукти – симптоматиката зависи от количеството. 
• Монозахариди – основният монозахарид, който трябва да се ограничи, е фруктозата. Този въглехидрат присъства в плодовете, в меда, както и в изкуствени храни. Когато количеството фруктоза надвиши количеството на глюкозата, се появяват проблеми.
• Полиоли – това са захарни алкохоли, които се съдържат в различни диетични продукти и храни без захар, като целта им е да се намалят калориите. Примери за полиоли са сорбитолът и ксилитолът. Те се откриват естествено в костилковите плодове и някои зеленчуци, например праскови, сливи, гъби, карфиол. [11]

Как FODMAP влияят на храносмилателната система при хора, страдащи от IBS и IBD?

Повечето от FODMAP храните преминават през по-голямата част от храносмилателната система, без да бъдат усвоени.

Те са напълно устойчиви на храносмилането и се определят като диетични фибри.

Само някои от въглехидратите, които консумираме в ежедневието си, функционират като FODMAP, което дава основание на учените да смятат, че именно чувствителността към този тип въглехидрати е отговорна за храносмилателните проблеми.

Освен това, чувствителността може да бъде селективна – т.е. Иван да е чувствителен към лактоза, а Мария – предимно към олигозахариди. 

Когато FODMAP достигнат дебелото черво, започват да ферментират и стават храна за чревните бактерии.

Нещо подобно се случва и с полезните фибри, но с разликата, че те хранят добрите бактерии.

Докато полезните бактерии произвеждат метан, тези, които се хранят с FODMAP, произвеждат водород, който подува корема и може да предизвика дискомфорт, болка и запек.

Въпреки това, при пациенти, предразположени към диария и страдащи от IBS-D (диариен подтип на синдрома на раздразненото черво) може да се появят диарични изхождания, тъй като FODMAPs също са осмотично активни (каквито са и повечето захари), което означава, че те могат да увеличат водното съдържание в червата и да допринесат за диария.

Кои храни трябва да бъдат включени в хранителния режим?

Целта на диетата е да се намалят вредните за състоянието FODMAP. Това често се оказва достатъчно за намаляване на храносмилателните проблеми.

• Месни и рибни продукти.
• Яйца.
• Млечни продукти: млечни продукти без лактоза (прясно мляко без лактоза)*, твърди сирена и по-меки, зрели като бри и камембер. Зрелите сирена от козе мляко понякога се понасят по-добре, напр. пекорино романо. 
• Всички видове растителни мазнини – слънчогледово олио (шарлан), зехтин и т.н.;
• Повечето билки и подправки, ако разбира се не дразнят стомаха Ви.
• Семена и ядки – бадеми, кашу, фъстъци, макадамия, кедрови ядки, сусам. Препоръчва се избягване на шам фъстък. 
• Плодове: банани, боровинки, пъпеш, грейпфрут, грозде, киви, лимон, лайм, мандарина, портокали, маракуя, малини, ягоди. Препоръчва се избягване на диня.
• Зеленчуци: чушки (пиперки), моркови, целина, краставици, патладжан, джинджифил, зелен боб, кейл, маруля, зелен лук, маслини, пащърнак, картофи, репички, спанак, зелен лук, тиква, сладки картофи, домати, ряпа, тиквички. Имайте предвив, че патладжанът, както и други зеленчуци, съдържащи семки, могат да образуват повече газове. 
• Естествени подсладители: кленов сироп, меласа, стевия;
• Зърнени култури: царевица, овес, ориз (за предпочитане див), киноа; допустима е консумацията на бобови култури без люспи – белен боб и белена леща, както и белен грах в умерени количества.
• Напитки: вода, кафе, чай и други. [11]

Храни, богати на FODMAP, които да се избягват

• Млечни продукти: прясно мляко, сладолед, повечето кисели млека, заквасена сметана, меки и свежи сирена, суроватъчни протеини и други, богати на лактоза, млечни продукти. Млечните продукти с лактоза могат да се консумират до 50 ml. 
• Плодове: ябълки, кайсии, къпини, череши, фурми, смокини, круши, праскови, диня.
• Зеленчуци: артишок, аспержи, броколи, цвекло, брюкселско зеле*, зеле*, карфиол*, чесън*, копър, праз, гъби, бамя*, лук, грах, стар лук. Зеленчуците, отбелязани със звезда трябва да бъдат още по-старателно избягвани. 
• Бобови и зърнени култури: боб, нахут, леща, червен боб, печен фасул, соя; други зърна: ечемик или ръж. 
• Пшенични продукти: хляб и тестени изделия, повечето зърнени закуски, тортили, вафли, палачинки, крекери, бисквити и др. Особено внимание трябва да се обърне на тази хранителна група при хора, страдащи от глутенова ентеропатия с придружаващ СРЧ.
• Подсладители: фруктозен царевичен сироп, глюкозо-фруктозен сироп, ксилитол, манитол, малтитол, сорбитол. Допустима е консумация в много малки количества.
• Напитки: бира, сладки вина, безалкохолни напитки с фруктоза, мляко, соево мляко, плодови сокове. [11]

При започване на хранителния режим се препоръчва следната схема:

• Една въвеждащата седмица през която постепенно се ограничават FODMAP храните.
• Период, през които настъпва облекчаване на симптомите.
• Постепенно въвеждане на различни храни от FODMAP групите, за да се провери кои дразнят повече и кои по-малко. Може да се води дневник, за по-прецизно отчитане. Тази стъпка важи само за хора, страдащи от синдром на раздразненото черво. Пациентите, страдащи от IBD (напр. колит), трябва да се придържат към предписаната им терапевтична диета. 

Трябва да се търси златната среда, при която симптомите на синдрома на раздразненото черво не са налице, храносмилането е нормално, а храненето – балансирано и разнообразно.

Хранителният режим с ограничени FODMAP не дава 100% гаранция, но е полезна стъпка за облекчаването на симптомите. 

Промяна в начина на живот и други средства за намаляване на симптомите

Някои промени в начина на живот могат да помогнат за облекчаване на симптомите на синдрома на раздразненото черво без употребата на лекарства.

Примери за тези промени в начина на живот включват:

• Повишена и редовна физическа активност, като например упражнения.
• Ограничаване на консумацията на кофеинови напитки, тъй като кофеинът стимулира чревната перисталтика и ускорява пасажа.
• Намаляване на стреса чрез различни практики за психично здраве, например йога упражнения.
• Приемане на хранителни добавки с фибри и/или пробиотици („добри“ бактерии, които по принцип се намират в червата) за облекчаване на газове и подуване на корема. Тази стъпка е допустима само за хора, страдащи от IBS. Пациентите, страдащи от IBD, трябва да се придържат към предписаната им терапия, включваща хранителни добавки. 
• Отказване или намаляване на тютюнопушенето. [12], [13]

Ако все пак имате нужда и решите да приемате лекарства, отпускани без лекарско предписание, за облекчаване на симптомите си, трябва да имате предвид, че прекалено честата употреба на някои лаксативи може да доведе до привикване и зависимост, както и до тежка дехидратация.

Не забравяйте да пиете достатъчно вода и напитки. 

Помага ли физическата активност при IBS?

В проучване от 2011 г. изследователите установяват, че упражненията намаляват тежестта на симптомите при хора със синдрома на раздразненото черво. От друга страна, по-малкото физическо натоварване се свързва с по-тежки симптоми на IBS. [14]

Изследователите проследяват в бъдещето някои от участниците от проучването от 2011 г. Времето за проследяване варира от 3 до 6 години. В своето проучване от 2015 г., изследователите съобщават, че тези, които продължават да спортуват, са имали благоприятни, трайни ефекти върху симптомите на синдрома на раздразненото черво. [15]

Друго проучване от 2018 г. стига до подобни заключения. Повече от 4700 възрастни попълват въпросник, който оценява техните стомашно-чревни разстройства, включително синдром на раздразненото черво, и физическата активност. След анализ на данните, изследователите установяват, че по-малко активните хора са по-склонни да имат симптоми на IBS, отколкото тези, които са физически активни. [16]

Въпреки, че все още няма научно обяснение как точно упражненията повлияват благоприятно симптоматиката на синдрома на раздразненото черво, то вероятните механизми са следните:

• Облекчаване на стреса. Стресът може да предизвика или да влоши симптомите на IBS, което се обяснява с връзката между мозъка и червата. Упражненията имат положителен ефект върху стреса.
• По-добър сън. Подобно на стреса, лошият сън може да предизвика обостряне на синдрома на раздразненото черво. Физическата активност  от своя страна спомага да използвате ефективно енергията, която предоставяте на тялото и да спите по-добре.
• Повишен газов клирънс (изчистване). Редовната физическа активност подобрява способността на тялото ви да се отърве от газовете. Това може да намали подуването, заедно със съпътстващата болка и дискомфорт.
• Насърчаване на чревната перисталтика. Упражненията също може да насърчат движението на червата, което от своя страна да облекчи симптомите.
• По-добро психо-емоционално състояние. Когато тренирате редовно, е по-вероятно да възприемате и други здравословни навици. Тези навици биха могли да сведат до минимум симптомите на синдрома на раздразненото черво.

Какви упражнения да правим, за да подобрим състоянието си?

При проучването от 2015 г., споменато по-горе, изследователите откриват, че най-предпочитаната физическа активност е ходенето пеша.

Свързана статия: Ползите от Ходенето: 10 начина, с които ходенето пеша подобрява здравето

Други, също ефективни за намаляване на симптоматиката физически активности са:

• упражнения с ластици
• джогинг
• спокойно колоездене
• аеробика с ниско въздействие
• спокойно плуване
• тренировки със собствено тегло
• дихателни упражнения с участието на диафрагмалната мускулатура [15]

Свързана статия: 73 упражнения с Ластици + Тренировка: Крака, Корем, Ръце, Гръб, Гърди, Глутеус

Има ли противопоказани упражнения?

Упражненията с висока интензивност на натоварването не се препоръчват при IBS. Например:

• бягане с максимални усилия
• интервални тренировки с висока интензивност (HIIT)
• състезателно плуване, колоездени или други прекалено натоварващи активности

По-интензивните дейности могат да влошат симптомите на синдрома на раздразненото черво.

Ако страдате от IBD (улцерозен колит или болест на Крон), обсъдете плановете си за физическа активност с Вашия лекар преди да започнете да тренирате. [15]

Съвети при обостряне на симптоматиката по време на физическа активност

Ако искате да спортувате по-често, важно е да се подготвите за пристъпи на синдрома на раздразненото черво. Това ще направи тренировката ви по-удобна и няма да остави неприятни спомени у вас, свързани с упражненията. 

• Ако сте склонни към диария, дръжте под ръка лекарства против диария, отпускани без лекарско предписание.
• Когато планирате храненето си преди и след тренировката, избягвайте храни, които обострят симптомите. 
• Избягвайте кофеина. Въпреки че кофеинът може да подобри тренировката, той има шанс да влоши симптомите на синдрома на раздразненото черво.
• Пийте повече вода и изотонични напитки. Поддържането на хидратацията може да помогне за честотата на изпражненията и да облекчи запека.

Синдромът на раздразненото черво може да бъде сериозно предизвикателство за много хора, тъй като симптомите му променят изцяло ежедневието им.

Именно поради тази причина е важно да се прилагат всякакви начини за намаляване на симптоматиката, особено когато те са полезни по принцип, а не само за конкретния проблем. 

Ако страдате от синдром на раздразненото черво не се отчайвайте, а опитайте да промените начина си на живот, включвайки в ежедневието си повече спорт и адаптирайки хранителния си режим.

А ако сте диагностицирани с някоя от болестите на възпаленото черво – улцерозен колит или болест на Крон, то следвайте винаги предписанията си и при нужда се консултирайте с лекаря си относно храненето с ограничаване на FODMAP и подходящи физически тренировки. 

Споделете в коментарите свое мнение.

Източници

1. Weaver KR, Melkus GD, Henderson WA. Irritable Bowel Syndrome. AJN, American Journal of Nursing. 2017;117(6):48-55. doi:https://doi.org/10.1097/01.naj.0000520253.57459.01
2. Wu S, Yuan C, Liu S, et al. Irritable Bowel Syndrome and Long-Term Risk of Cancer: A Prospective Cohort Study Among 0.5 Million Adults in UK Biobank. American Journal of Gastroenterology. 2022;117(5):785-793. doi:https://doi.org/10.14309/ajg.0000000000001674
3. CDC. People with IBD Have More Chronic Diseases. www.cdc.gov. Published May 21, 2020. https://www.cdc.gov/ibd/features/IBD-more-chronic-diseases.html
4. Patel N, Shackelford K. Irritable Bowel Syndrome. PubMed. Published 2021. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK534810/#article-23774.s9
5. Klem F, Wadhwa A, Prokop LJ, et al. Prevalence, Risk Factors, and Outcomes of Irritable Bowel Syndrome After Infectious Enteritis: A Systematic Review and Meta-analysis. Gastroenterology. 2017;152(5):1042-1054.e1. doi:https://doi.org/10.1053/j.gastro.2016.12.039
6. Liu TC, Stappenbeck TS. Genetics and Pathogenesis of Inflammatory Bowel Disease. Annual Review of Pathology: Mechanisms of Disease. 2016;11(1):127-148. doi:https://doi.org/10.1146/annurev-pathol-012615-044152
7. Vedamurthy A, Ananthakrishnan AN. Influence of Environmental Factors in the Development and Outcomes of Inflammatory Bowel Disease. Gastroenterology & hepatology. 2019;15(2):72-82. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6469265/
8. Narula N, Wong ECL, Dehghan M, et al. Association of ultra-processed food intake with risk of inflammatory bowel disease: prospective cohort study. BMJ. 2021;374:n1554. doi:https://doi.org/10.1136/bmj.n1554
9. T. Larussa. Trends and characteristics associated with dietary triggers and psychological distress in patients with irritable bowel syndrome: a cross-sectional study. European Review. Published May 28, 2021. Accessed July 22, 2023. https://www.europeanreview.org/article/25943
10. Ahmad OF, Akbar A. Dietary treatment of irritable bowel syndrome. British Medical Bulletin. 2015;113(1):83-90. doi:https://doi.org/10.1093/bmb/ldu039
11. Gearry R, Skidmore P, O’Brien L, Wilkinson T, Nanayakkara W. Efficacy of the low FODMAP diet for treating irritable bowel syndrome: the evidence to date. Clinical and Experimental Gastroenterology. 2016;9:131. doi:https://doi.org/10.2147/ceg.s86798
12. Black CJ, Ford AC. Best management of irritable bowel syndrome. Frontline Gastroenterology. Published online May 28, 2020:flgastro-2019-101298. doi:https://doi.org/10.1136/flgastro-2019-101298
13. Mahmood K, Riaz R, Ul Haq MS, Hamid K, Jawed H. Association of cigarette smoking with irritable bowel syndrome: A cross-sectional study. Medical Journal of the Islamic Republic of Iran. 2020;34:72. doi:https://doi.org/10.34171/mjiri.34.72
14. Volta U, Pinto-Sanchez MI, Boschetti E, Caio G, De Giorgio R, Verdu EF. Dietary Triggers in Irritable Bowel Syndrome: Is There a Role for Gluten? Journal of Neurogastroenterology and Motility. 2016;22(4):547-557. doi:https://doi.org/10.5056/jnm16069
15. Johannesson E. Intervention to increase physical activity in irritable bowel syndrome shows long-term positive effects. World Journal of Gastroenterology. 2015;21(2):600. doi:https://doi.org/10.3748/wjg.v21.i2.600
16. Sadeghian M, Sadeghi O, Hassanzadeh Keshteli A, Daghaghzadeh H, Esmaillzadeh A, Adibi P. Physical activity in relation to irritable bowel syndrome among Iranian adults. Ashktorab H, ed. PLOS ONE. 2018;13(10):e0205806. doi:https://doi.org/10.1371/journal.pone.0205806