Неговото верую „Евангелието на богатството“ вдъхновява Бил Гейтс и Уорън Бъфет за създаването през 2010 г. на инициативата „The Giving Pledge“, при която милиардери даряват пари за благотворителни цели. Прави огромни дарения с убедеността, че богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи. В тази връзка казва: „Който умира богат, умира в позор“. Това е Андрю Карнеги, роден в Дънфърмлин, Шотландия, в бедно семейство и спечелил с упорит труд, далновидност и предприемчивост приказно богатство в Съединените американски щати. Това е Андрю Карнеги, който си отива от този свят точно преди 104 години - на 11 август 1919 година.
Когато Андрю е на около 13-годишна възраст, семейството му се премества в Съединените щати и се заселва в град Питсбърг, Пенсилвания.
В родната Шотландия Андрю Карнеги посещава Свободното училище в Дънфермлин. Интересно е, че училището е основано от Адам Роланд от Гаск, известен шотландски филантроп и съдия, съосновател на Кралското дружество в Единбург.
След като се премества в Съединените щати, той
прекъсва образованието си
Причината е ясно - пари няма и трябва да се работи. За да прекоси океана, семейството му взема заем от чичо му по майчина линия Джордж Лаудер - старши.
В САЩ двамата Карнеги - баща и син, започват работа във фабрика за памук. Тийнейджърът Андрю работи като момче на бобина. В началото печели 1,50 долара на седмица.
Около тринадесет години след пристигането си от Шотландия Андрю Карнеги е призован в американската армия по време на Гражданската война (1861-1865 г.). Той обаче плаща близо 900 долара и е освободен от служба - доста разпространена практика по онова време.
Преди Гражданската война Карнеги работи на различни места. Постъпва като куриер в телеграфна служба („Ohio Telegraph Company“) в Питсбърг. Постепенно се издига, за да стане секретар, а след това и телеграфист.
Компенсира пропуските в образованието си с четене. 
Чете жадно и ненаситно
Тази любов към книгите по-късно е в основата на щедрите му дарения за изграждане и подпомагане на обществени библиотеки.
Младият мъж е изключително усърден в работата си, а докато работи в телеграфната служба, успява да създаде много контакти с много важни бизнесмени, особено с тези от железопътния сектор.
Той винаги е бил страстен читател. Любовта му към четенето е една от причините, поради които името му остава символ на дарителство.
На 45-годишна възраст Карнеги започва връзка с 24-годишната Луис Уитфийлд, дъщеря на търговец. Майката на Карнеги е против връзката им, но шест години по-късно и година след смъртта й те се женят. Имат едно дете - дъщеря Маргарет, родена през 1897 г.
Твърди се, че чичо му по майчина линия Джордж Лаундър - старши оказва огромно влияние върху ранния му живот. Лаундер е този, който го запознава с творчеството на шотландския поет и лирик Робърт Бърнс.
Някои от детските герои
на Андрю Карнеги са шотландският борец за свобода Уилям Уолъс, шотландският народен герой Робърт Рой Макгрегър и Робърт Брус (Робърт I).
Твърди се, че Карнеги е бил вдъхновен от идеите и философията на английския философ и биолог Хърбърт Спенсър (1820-1903 г.). Въпреки че някои от еволюиралите идеи на Спенсър не съответстват на житейската философия на Карнеги, той все пак твърди, че се е вдъхновявал доста от Спенсър. А той подкрепя философията за оцеляване на най-приспособените, при което е против всякакви опити да се помогне на слабите и потиснатите в обществото. Спенсър наричал подобни стъпки лоша услуга на природата и еволюцията.
Андрю Карнеги умира на 11 август 1919 г. на 83-годишна възраст. Твърди се, че е починал от пневмония в дома си в Шадоу Брук в Ленокс, Масачузетс.
Погребан е в гробището Слийпи Холоу в Слийпи Холоу, Ню Йорк.
„Човекът не трябва да има идол и натрупването на богатство е един от най-лошите видове идолопоклонничество! Никой идол не е по-унизителен от преклонението пред парите!“
казва Карнеги.
И през целия си живот доказва, че това е негово кредо, а не красива фраза. 
След като се отличава с работата в телеграфната служба, той приема предложение за работа (от ръководителя на железниците и американски бизнесмен Томас Александър Скот) за длъжността телеграфист в железопътната компания на Пенсилвания.
С огромна отдаденост, упорит труд и постоянство Карнеги успява да се докаже отново и отново. До 25-годишната си възраст той се издига до суперинтендант в Западния клон на железопътната компания на Пенсилвания. С много упорит труд и решителност Карнеги се издига до началник на отдел в железопътната компания на Пенсилвания в края на 50-те години на XIX век.
Много от инструментите за управление на бизнеса, които той използва с такава голяма ефективност в по-късния си живот, са изковани по време на работата му в железопътната компания на Пенсилвания. С помощта на своя наставник Томас А. Скот Андрю Карнеги 
започва да прави инвестиции в редица компании, най-вече в желязната и нефтената промишленост
Например значителна част от състоянието си натрупва като инвеститор в „Columbia Oil Company“ в Пенсилвания.
Към края на 50-те години на XIX век Карнеги започва да купува акции в компании, които произвеждат железопътни спални вагони. Оттам преминава към инвестиране в различни области на железопътната индустрия.
Благодарение на силните си бизнес отношения с американския изобретател Теодор Тътъл Уудръф и инженера-индустриалец Джон Едгар Томсън, Карнеги успява да навлезе в производствената част на железопътната индустрия. Той е натрупал достатъчен капитал, за да открие компания, която произвежда релси и части, използвани за направата на мостове.
Само няколко месеца преди Американската гражданска война Андрю Карнеги осъществява много изгодно и жизнеспособно сливане между своята компания и компаниите на двама свои съдружници - Джордж Пулман и Теодор Тътъл Уудръф. Новата компания става водещ производител на железопътни спални вагони.
В началото на Американската гражданска война (1861-1865 г.) връзката на Карнеги с Томас А. Скот, тогавашен помощник-министър на войната, му позволява да служи като високопоставен служител, отговарящ за железниците и телеграфа на Съюза. Усилията му довеждат до възстановяването на железопътните линии до столицата на страната, които са били прекъснати от бунтовници, лоялни на Юга.
През лятото на 1861 г. опитът му в тази област е много полезен, когато помага за транспортирането на ранените войници на Съюза след загубата при Бул Рън (първата голяма битка в Американската гражданска война).
Работата му по време на Гражданската война допринася изключително много за улесняването на комуникацията и транспорта, което от своя страна е от решаващо значение за осигуряването на победата на армията на Съюза.
Основаването на „Keystone Bridge Works“
Инвестициите му в желязото и въглищата са подкрепени от огромния растеж на железопътната индустрия след края на Гражданската война. Със своята компания „Keystone Bridge Works“ в Питсбърг той започва да си извоюва репутацията на известен производител в търговията с желязо.
Напускането му от железопътната компания на Пенсилвания му позволява да съсредоточи усилията си в новата си компания. Запазва добрите си отношения с бившите си работодатели и прави много успешен бизнес с тях, но вече сключва сделките от името на собствената си компания.
Стоманенатя империя
Карнеги е успешен инвеститор в редица предприятия в областта на стоманата и петрола. До началото на 30-те си години натрупва значително богатство и за около две десетилетия той се превръща в колосален играч в индустрията. Най-големият му удар в американската индустрия е свързан с производството на стомана. Индустриалецът е почитан като най-големия стоманодобивен индустриалец в историята на Америка.
Навлизането му в стоманодобивната промишленост става през 70-те години на XIX в., когато съосновава стоманодобивна компания близо до Питсбърг. Около две десетилетия по-късно внедряването на разумни управленски инструменти му е позволило не само да увеличи печалбите на бизнеса си, но и ефективността в цялата индустрия. Той постига това чрез усъвършенстване на Бесемеровия процес - процес в производството на стомана, който намалява високото съдържание на въглерод в чугуна.
Превръща „Carnegie Steel Company“ в най-големия световен производител на чугун и стоманени релси
Карнеги е собственик на много фабрики, като има контролния пакет акции по цялата верига на доставки. Успява да произвежда на много ниска цена, което от своя страна води до намаляване на цените на стоманата. Най-големият му партньор в доставките и клиент на производството е железопътната индустрия, след като дистрибуцията и транспортът се убеждават, че може да произвежда огромните 2000 тона чугун дневно. 
През 80-те години на XIX в. Карнеги придобива конкурента си „Homestead Steel Works“, а през последното десетилетие на 19 век, компанията „Carnegie Steel Company“ (създадена през 1892 г.) е безспорният световен крал в стоманодобивната промишленост.
През 1897 година Карнеги се връща в Шотландия и купува замъка „Skibo Castle“.
През 1900 година неговата компания произвежда повече стомана, отколкото цяла Великобритания.
През 1901 година 66-годишният Карнеги продава бизнеса си на Джон Пирпонт Морган, известен като Джей Пи Морган, за 480 млн. долара. Половината от тази сума отива директно при него. Новата компания се нарича „United States Steel Corporation“.
След сделката Карнеги е най-богатият човек в света. Дж. Морган го поздравява за това, а Карнеги отговаря с „Не знам дали не трябваше да поискам 100 млн. долара повече“. Морган отговаря: „Ако ги бяхте поискал, щяхте да ги получите“.
Благотворителност
Андрю Карнеги прави някои от най-щедрите дарителски жестове в историята и точто те, а не достигането на най-високите върхове в бизнеса, му осигуряват безсмъртие.
През 1900 г. създава в Питсбърг Техническо училище „Карнеги“ с цел да обучи майстори и занаятчии и да ги превърне в инженери и учени. Впоследствие то се разширява и превръща в университета „Карнеги Мелън“. Построил е или е подпомогнал създаването на стотици обществени библиотеки не само в САЩ - 1681, както и няколко големи научноизследователски центъра и фондации.
Дарява немалка сума за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест „Карнеги Хол“.
Други сгради с дарения от него и носещи неговото име са: 420-местна зала в Луисбург, Западна Вирджиния; 1928-местна зала в Питсбърг, Пенсилвания (в съседство с музея „Карнеги“ за естествена история, както и с библиотеката „Карнеги“ на Питсбърг); 1022-местна музикална зала, част от библиотеката на предградието на Питсбърг Хоместед; 540-местна зала в родния му град Дънфърмлин, Шотландия. 
„Човек не живее само с хляб. Познавам милионери, гладуващи поради липса на хранителни вещества, които единствени могат да поддържат всичко, което е човешко в човека, и познавам работници и много така наречени бедняци, които се наслаждават на лукса извън силите си от тези милионери, които трябва да достигнете. Умът е този, който прави тялото богато“, обяснява веруюто си Карнеги.
По материали от интернет