Общинският съветник от ГЕРБ Наталия Кръстева е внесла предложение за изменение на Наредба 4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на община Русе. Промените са свързани с въвеждането на норми, ограничаващи нивата на шум в децибели /db/ през всички часове на деня и вечерта. 
В сегашния си вид Наредба 4 за опазване на обществения ред, в частта шум не осигурява правото на почивка, което имат хора в различни часове през деня, като например бременните жени, майките с бебета и/или малки деца, възрастните, болните, хората, които са били нощна смяна, както и всички други, които работят ненормирано или по някаква причина са си у дома през деня. Затова в наредбата трябва да се въведат норми, ограничаващи нивата на шум в децибели /db/ през всички часове на деня и вечерта /от 6:00 ч. сутринта до 23:00 ч. вечерта/ до 35 децибела, а за нощта /от 23.00 ч. до 06.00 ч., през зимния период от 22.00 ч. до 07.00 ч./ до 30 децибела, смята Кръстева. Много е вероятно обаче тези толкова конкретни гранични стойности на шума да направят прилагането на наредбата практически невъзможно.
Само преди два месеца по същите причини Общинския съвет прие изменения в Наредба 4, с които завиши глобите, които се налагат за вдигане на шум извън нормите в определените за почивка часове. Според общинския съветник обаче усещането за безнаказаност у нарушителите въпреки това остава. А обичайният отговор на служителите от телефон 112, към който най-често се обръщат за помощ гражданите, е, че не могат да вземат отношение, тъй като високите нива на шум от музика са в часовите диапазони, които не попадат в забранените в нормативните актове часове.
Забраната за вдигане на шум през светлата част от деня е заслужаваща внимание идея, но фиксирането на някакви гранични нива на шума в децибели на практика ще направи наредбата неприложима в тази й част. Това означава, че правоохранителните органи ще трябва да носят със себе си някакви измервателни средства, с които да отчитат нивото на шум и това измерване да се протоколира, за да може да служи за доказателство при евентуално оспорване на глобата в съда.
Както все повече българи разбират, проблемът с правораздаването у нас не е в липсата на закони и наредби, а в практическия отказ на институциите да ги прилагат. Както много русенци са се убедили на практика, правохранителните органи не изгарят от желание да се разправят с нарушаващите правилата за шум граждани, особено когато те са от малцинствата. И оплакванията срещу тях остават без никакъв ефект.
Гласуването на някаква забрана е най-лесната част от работата, трудното е да осигуриш контрола върху спазването на правилата. И съветниците, както и властимащите в цялата държава, трябва да се фокусират върху тази част от правораздаването, вместо да премат все нови и нови правила, които обаче все така никой не зачита. В случая с тормозещия гражданите шум една действаща наредба би следвало да отговаря на доста неясни в момента въпроси: Ще има ли кой да реагира веднага, ако му се обадим за силен шум? Какво ще направи той, ако никой не му отвори вратата? Как ще измери дали нивото на шума е над 30 или 35 децибела? С какъв протокол трябва да се удостовери това, за да има основание за налагане на санкции, което да издържи на оспорване в съда? Такива въпроси трябва да имат ясен отговор, ако искаме поне този проблем да бъде най-после решен. А че трябва да бъде решен доказва дори само последният фрапантен случай на улица „Голям Богдан“ в квартал „Родина 1“, описан във вчерашния и днешния брой на „Утро“, който пряко кореспондира с предложените от Наталия Кръстева промени.