Сбогом на едно поколение изключително талантливи и потопени в джаза от най-ранна възраст момчета... Възпитавани в музиката, морала, отговорността в изкуството от своя БАЩА, доайена на българския джаз ПЕТЪР ПЕТРОВ!
Небесният оркестър се събра!
Да си отдаден на изкуството е тежка задача за много хора! 
Борис следваше думите на баща си, „...който непрекъснато скандираше колко е важно да бъдем будни, да работим така, щото културата, моралът и духовността да бъдат над всичко!“. 
В книгата „Свободният полет на духа“ със спомени за Петър, Борис казва: „Научил съм много от него, но това, за което му завиждах най-много и се учех, е как успяваше да излезе от всяка ситуация с положителност, за него нямаше нерешими проблеми - с усмивка и спокойствие редеше програми, музиканти, концерти, фестивали... и така до последните години от живота му...“. И делото на Петър продължи в ръцете на Борис. 
Музика и светлина по пътя, Борко!

Диана КОВАЧЕВА
Клуб на дейците
на културата