Визията на 41-ия фестивал на българското кино „Златна роза“ е вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова. Нейният талант и чар ще красят плаката, създаден от Николай Тонков, съобщават на БТА от Националния филмов център (НФЦ).
Снимката, използвана за визията, е предоставена от партньора на фестивала – Българска национална филмотека и е кадър от филма „Татул“ (1972 г. реж. Атанас Трайков)- първата главна роля на актрисата.  
Както писа БТА, фестивалът ще се състои във Варна от 20 до 28 септември. Форумът, организиран от НФЦ, и Община Варна тази година ще предложи селекция от 12 български пълнометражни игрални филма в основния си конкурс, многообразни като жанр и стил филми в програмата ‚Открити хоризонт“, седем конкурсни програми от късометражно кино и съпътстващи събития като изложби, дискусии и представяния на книги. За пръв път тази година „Златна роза“ ще включи и телевизионни сериали в специална конкурсна програма и ще организира дискусия на тема, свързана с най-гледаните филмови сериали. 
Меглена Караламбова е родена на 20 юни 1943 г. в Пловдив. Артистичният й път е определен още в детството. Баща й Стефан Караламбов (1902-1968) – един от пионерите на българския театър, водещ актьор в много трупи из страната, пенсионирал се като народен артист от Народния театър „Иван Вазов“. Преди това е бил директор на Младежкия театър. Майка й Вяра също е актриса. 
След дипломирането си през 1967 г. Меглена Караламбова работи две години във Варненския театър. Първата й роля е на Елисън от „Обърни се с гняв назад” от Джон Озбърн. От 1969 г. е в трупата на театър „Българска армия“, където изиграва десетки роли в български и чужди съвременни и класически пиеси.
Наричана е от театралите „актрисата на Леон Даниел“. „Леон Даниел ме открехна да работя по начин, който ми дава усещането, че съм сто процента вътре в играта. Пристъпвам към всяка нова роля с любопитство, независимо дали е централна или по-малка, и гледам да доставя удоволствие и на себе си, и на публиката“, казва тя.
Меглена Караламбова е гостувала на сцената на Народния театър, Драматичен театър – Пловдив и „Театър 199“. 
Освен в български продукции, се е снимала и в американски, френски и италиански филми. Сред най-запомнящите й роли в киното са Вена от филма „Осмият” (1969) на режисьора Зако Хеския, Тошка от „Татул” (1972) на режисьора Атанас Трайков, Вера от „Глутницата” (1972) на Иванка Гръбчева, Атанасова от „10 неплатени дни” (1972) на режисьора Януш Вазов, Пепа от „Онова нещо” (1991) на режисьора Георги Стоянов, рускинята от „Чудо” (1996) на Георги Дюлгеров и Леон Даниел, баба Величка от „Лист обрулен” (2002) на Светослав Овчаров.
През 1999 г. играе във френския филм „Изток – запад” на Режи Варние с участието на Катрин Деньов, номиниран за награда „Оскар”. През 2019 г. участва в „Обичам те, Бойдин“ на режисьора Борислав Михайловски. През 2023 кинопубликата я видя отново на големия екран във филма „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов.
Николай Тонков е графичен дизайнер, роден в София през 1969 година. Завършил е художествена гимназия в София, а през 1991 г. продължава образованието си по визуални комуникации в Берлин. Създава студио Formschlag през 1997 година и от тогава до днес се занимава изключително с графичен дизайн и изграждане на корпоративна идентичност.
Поради местожителството му, студио Formschlag е представено както в Берлин, така и в София. Никога не е губил връзката с България и съумява вече 30 години да жонглира и в двата града и да обслужва както български, така и германски клиенти. Студиото работи с перфектно сработени екипи от различни самостоятелни, креативни дизайнери и артисти.
От създаването си до днес в портфолиото на formschlag присъстват направени през годините концепции и реализации за няколко телевизии на българския медиен пазар БНТ, Нова ТВ, Нова+, TV7, Rе:Tv, Vivacom, както и множество други успешни графични проекти, кампании и фестивали. Някои от тях са „Златна роза“, „Златен ритон“, „Киноваканция“, Festa del Cinema Bulgaro Roma, Sofia Summer Fest, „БГ радио“, фондация „Америка за България“, епископската базилика на Филипопол, Berlinale, берлинската болница Charité, Berlin Case Viewer, Jesske Modehaus, както и кампанията за популяризиране на България с проекта Like.Bulgaria.
/ДД