Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

В рубриката „Езикови ситнежи“ на в-к „Утро“ досега бяха поместени три езикови бележки, в които бяха разгледани съответно названията на дните на седмицата (бр. 18 от 27.-29.01.2023 г.), съществителното име събота (бр. 28 от 10.-12.02.2023 г.) и думите време и календар (бр. 38 от 24.-26.02.2023 г.). В предложената бележка ще посоча кратки сведения за имената на месеците в календара. 
Старославянските имена на месеците не са запазени в съвременните славянски езици; запазени са единствено отделни названия в диалектите и в някои от днешните славянски книжовни езици. Всички имена на месеците обаче са документирани в различни средновековни писмени паметници. Тук ще посоча и тези названия, и някои от съответствията им в съвременните славянски езици: 1. Просиньцъ – януари (в чешки prosinec е декември); 2. Сѣчьнъ и сѣченъ – февруари (срв. „малък сечко“, а в белоруски сечен е януари); 3. Сѹхы – март; 4. Брѣзьнъ – април (запазено е в чешки – březen); 5. Трѣвьнь и трѣвенъ – май (вж. и бълг. диал. травен; укр. травен); 6. Изокъ – юни; 7. Чръвленыи и чръвеныи – юли (бълг. диал. цървеник; укр. червень); 8. Заревъ – август (в чешки záři е септември); 9. Рѹинъ – септември (бълг. диал. руен); 10. Листопадъ – октомври; 11. Грѹдьнъ – ноември (в белоруски грудзень е декември); 12. Стѹдены – декември. Видно е, че повечето от тези названия са отразявали известни природни явления.
В съвременните европейски езици са били възприети римските названия на месеците. До средата на II в. пр. Хр. римската година е започвала от 1 март. Именно на 1 март са встъпвали в длъжност новите консули на Римската република. През 154 г. пр. Хр. във връзка с едно въстание в Испания се е наложило началото на годината да бъде преместено на 1 януари, за да не става смяна на командването на армията само за няколко месеца (консулите са били и главнокомандващи на армията).
Ето имената на месеците в римския календар: 1. Март – наречен е на Марс, бога на войната, понеже войните обичайно са започвали през пролетта; 2. Април – етимологията е неясна; 3. Май – на името на древното италийско божество на растежа Maius; 4. Юни – вероятно е наречен на Юнона, съпругата на Юпитер (Юнона е римското съответствие на грц. Хера); 5. Юли – в чест на обожествения император Юлий Цезар (преди това се е наричал Quinctilis „пети“, тъй като е петият месец в годината, ако началото е през м. март); 6. Август – в чест на обожествения император Октавиан Август (по-рано се е наричал Sextilis „шести“, понеже е шестият месец в годината, ако началото е през м. март). Следващите четири месеца са наречени с числителни редни имена: September – „седми“ (от лат. septem „седем“), October  – „осми“ (от лат. octo „осем“), November  – „девети“ (от лат. novem „девет“), December – „десети” (от лат. decem – десет; грц. δέκα, старобълг. десѧть). Месец януари е наречен на Янус, бог на всяко начало, а февруари – на februa “празник на очищението“.
Някои римски императори след Октавиан Август са правели опити да наложат своите имена на месеците след август, но всички тези опити са се оказали неуспешни.
Заб. При написването на настоящата компилативна бележка съм ползвал сведения от следните пособия: 1. Словарь старославянского языка в 4 томах. Репринтное издание. Изд. Санкт-Петербургского университета. 2. Ж. Икономова и др. Старобългарски език за XI клас на НГДЕК. С., 1985, с. 106 – 107; 3. Р. Гандева и др. Латинска граматика. С., 1975, с. 389 – 390.

Иво БРАТАНОВ