Гибелта на есетрите в Екомузея в Русе е била предопределена още при проектирането на аквариума, при което заради икономии или некомпетентност изпълнителят на обществената поръчка не е предвидил резервно захранване на аериращите водата системи в случай на авария с електричеството.
Точно това се е случило в лятната буря в сряда вечерта. Заради токов удар електрическите предпазители изключват и всички животоподдържащи системи спират. Резултатът - всички есетрови риби, отглеждани в аквариума от самото му отваряне през 2014 година и видяни от над 120 000 души за този период, умират. Освен есетри сред тях има и чиги. И двата вида са критично застрашени от изчезване, затова уловът им от много години е строго забранен. Оцеляла е само една червеноперка, която е била в техния аквариум.
Рибите в останалите аквариуми са невредими. Обяснението е, че това са дунавски видове, които са по-добре адаптирани за живот във вода с по-малко кислород. На такова изпитание ги поставя например всяка критично маловодие, което през последните години вече е по-скоро правило отколкото изключение. А есетрите, съвременници на динозаврите, живеят в морето и в Дунава влизат само за размножаване.
„Това, което трябва да направим, е трябвало да бъде направено още в проектирането на сградата и на аквариума, защото когато проектирате в 21 век 65 тона аквариум, логично би било според мен да има алтернативен начин за захранване. Не е направено за съжаление, а знаете, че музеите в България не са най-богатите институции. Ние не можем да инвестираме такива суми, каквито са необходими, за да се направи алтернативно захранване. Въпреки всичко сега ще предприемем такива действия, ще видим откъде ще успеем да набавим средства и ще се опитаме да направим алтернативно захранване, което автоматично да се включва при токов удар“, каза уредникът в отдел „Природа“ Венцеслав Петков.
„До момента такъв прецедент не е настъпвал, поради което специална комисия обследва електрическите системи в Екомузея“, съобщиха от музея.
„Есетрите, които ние имахме, бяха от развъдници. Те бяха дарение и ние вече 8 години се грижехме за тях, като някои от тях станаха огромни, каквито стават по принцип тези риби“, каза Венцеслав Петков.
Загубата за музея е голяма. Те имат специално място в разказите на Екомузея, тъй като показват крехкото равновесие в природата. Предстои да се намерят нови екземпляри от развъдници за есетрови риби.