Синтезът между монументалните изкуства и архитектурата у нас в периода 1956-1989 г. е акцентът в изложба на Емилия Николова-Байер. Експозицията се открива на 27 юли в „Квадрат 500“ на Националната художествена галерия (НХГ), съобщават организаторите.
Изложбата е озаглавена „Изкуството на синтеза“. В нея са представени декоративните релефи, които художничката създава за театър „София“ (1973-1975) и „Фридрихщат паласт“ в Берлин (1982 – 1984).
Сегментите в експозицията са опит за критичен поглед към разбирането на жената-творец в България от втората половина на ХХ век. Те ни дават възможността за първи път да надникнем в пъстрия свят на художничката, да се запознаем с нейния нов за времето си език и да получим ново изживяване в публичното архитектурно пространство, коментират от галерията.
В изложбата са включени фотографии от личния архив на Емилия и Райнер Байер, които показват декоративни релефи, керамични пана, каменни надписи и рисунки, различни по размери и изпълнени в материал скулптури. За отделни обекти са включени  актуални снимки от Федералната служба за строителство и регионално планиране в Берлин и художника Калин Серапионов. Куратор на експозицията е Ива Велева.
Емилия Николова-Байер е родена през 1934 г. в София. В Държавната художествена академия в София учи едновременно керамика при проф. Стоян Райнов и декоративно-монументална скулптура при проф. Любомир Далчев. Приемат я от първия път, въпреки че не е посещавала уроци по рисуване. Дипломира се през 1958 г. и започва свободна практика като скулптор. Едновременно с това се занимава с приложна графика, печатна графика и оформление на книги. Първата й работа по декорация на сграда е мащабен проект на арх. Неделчо Паскалев за Партийния дом в Сливен. В края на 1960-те години създава декоративни пана за хотели. С арх. Жеко Жеков работи по множество проекти за Смолян, Видин и Варна. 
През 1975 Емилия Николова-Байер заминава за Берлин и се установява там. През следващото десетилетие получава поръчки за големи скулптурни творби в публична среда – паркове и декорации на сгради. Най-известната й работа е проектирането на четири бетонни релефа за новата сграда на театър „Фридрихщат паласт“.
От 1990-те насам художничката отдава изцяло творческата си  енергия на малката пластика.
/ ГН