Предложението 24 май да стане национален празник предизвика коментари сред политическите сили. Идеята беше оповестена днес от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), съвместно с инициативата „Правосъдие за всеки“, при представяне на проект за промени в Конституцията.
Предлагаме 24 май да се нарича Ден на българското слово, просвета и културата, и на кирилицата, каза премиерът акад. Николай Денков, представяйки предложенията. Никой от другите празници не променя статута си, те остават официални. В глава 10 на Основния закон, където са описани герб, химн и флаг, трябва да поставим логично и мястото на националния празник, каза още Николай Денков. Тази дискусия продължава много години и по различни причини не получи краен резултат. Сега можем да намерим решение в обществото. Опитахме се да намерим празник, който обединява, а не разединява, посочи още премиерът. 
„Не вярвам в искреността на аргументите, с които се предлага 24 май да стане национален празник“, каза по-късно в телевизионно интервю вицепрезидентът Илияна Йотова. Това е венецът на безспорните дати, но все още сме единствената страна в Европейския съюз без културен институт, за да може да влияем с кирилицата, която носим, отбеляза тя. Според нея подходът, когато се предлагат промени в Конституцията, трябва да бъде по-сериозен. Тя призова за сериозно обществено обсъждане и да се чуе думата на истинските експерти и конституционалисти. Промяната в един текст води до промяна в много други текстове, посочи вицепрезидентът. 
За предложените конституционни промени от ГЕРБ – СДС заявиха в своя позиция, че парламентарната им група ясно е декларирала готовността си за участие в общ проект за промяна на основния закон, заедно с ПП-ДБ и ДПС. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС участва в общите законодателни инициативи и гарантира 69 гласа за необходимото мнозинство за приемането на промените в българската Конституция, които са получили одобрението на трите парламентарни групи, отбелязаха още от ГЕРБ-СДС.  Заместник- председателят на ГЕРБ Даниел Митов припомни в телевизионно интервю, че авторството на идеята 24 май да стане национален празник е на ГЕРБ.
Искаме да изведем културата и писмеността на преден план. Искаме да вкараме идеята, че сме потомци на просветители и с тези промени искаме да покажем, че бъдещето е в науката, каза съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков в коментар на предложението. 
Председателят на политическа партия „Възраждане“ и на парламентарната им група Костадин Костадинов  коментира във фейсбук предложението за смяна на националния празник на България. „Току що стана ясно, че според проекта за промяна на конституцията на ПП - ДБ националният празник на България трябва да бъде сменен. Управляващият американски режим иска 3-ти март да бъде премахнат и на негово място да се сложи 24 май“, пише в публикацията си Костадинов.  
ДПС и „БСП за България“ все още не са коментирали предложенията за промени в Конституцията, сред които е и това за националния празник. 
„Ако някой има право да каже кога е българският национален празник, това е само българският гражданин на референдум“, написа във фейсбук лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов. 
Миналата година парламентарната група на ГЕРБ-СДС внесе законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се предлагаше парламентът да обяви датата 24 май за национален празник на България.
Дебатът за промените в Кодекса на труда се проведе в парламента на 15 юли миналата година. В хода на дебата стана ясно, че ресорната комисия по труда не подкрепя законопроекта. Депутатите от „Има такъв народ“, „БСП за България“ и „Възраждане“ тогава настояха да не се противопоставят двата празника. От „Демократична България“ заявиха, че темата е важна, но не може да бъде обсъждана просто като една от многото промени в Кодекса на труда. На заседание на парламента на 20 юли депутатите  отхвърлиха предложението 24 май да бъде национален празник. 
Тази година на националния празник на България - 3 март,  отбелязахме 145 години от Освобождението на страната от османско иго. За първи път Денят на освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 г. 
На 19 февруари 1878 г. (ст.ст.) в руската главна квартира в гр. Сан Стефано (дн. Йешилкьой) е подписан Санстефанският мирен договор от руските представители граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от страна на Османската империя - от Сафет паша (министър на външните работи) и Садулах бей, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. С договора се слага край на войната.
Условията на договора се изработват въз основа на Одринското примирие („Основание на мира“), подписано на 31 януари 1878 г. в Одрин. С него се урежда положението на България, която се създава като автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция. Границите обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров). Общата ѝ площ възлиза на около 172 000 кв.