Едва ли има русенец, който не би посочил Кирил Старцев като най-успешния кмет на града. Съгласен съм в много отношения. Такива изводи са подкрепяни през годините с многобройни публикации, с многобройни проучвания, с изложби, със срещи и представителни мероприятия, с откриване и поставяне на паметни знаци и т.н. и т.н. Един различен прочит на историческите сведения пресъздава начина на управление на инж. Кирил Старцев - един от най-успешните кметове не само в Русе, но и в България, работил не само в града ни, а и в Добрич и Видин през един десетгодишен период - 1934-1944 г., при икономически, политически и военни сътресения.
Скептик съм си и то не само спрямо ред събития и дейци, особено „революционни“, спрямо налаганите ни от десетилетия изводи и аргументи, най-често подкрепяни само с политически хъс и с голословни твърдения без факти. Оборването на жонглирането с такава „фактология“, с изопачената статистика, отдавна ме е превърнало в „черната овца“ на стадото блюдолизци. Навярно и не само на тях! Нито съм дон Кихот в борба с вятърните мелници, нито пък ще се превърна в нещо като „анти“ на русенската митология. Ще ми се да си мисля, че ще остана в онова положение на момчето, което кай-сетне извикало „Царят е гол“!
Навярно няма нищо лошо в това да си създаваме митове, примери безброй. 
Българинът е известен с това, че винаги е склонен да преувеличава, да се възвеличава
и то до степен на размиване на границите между реалност и действителност. „Да, ама не“ (лека му пръст на Петко Бочаров)!
Завръщайки се към историята на града ни и тази за обявения за най-успешен кмет инж. Кирил Старцев, трябва да си наложим да погледнем реалистично фактите от онова време. Надявам се с дължимата му почит и уважение.
Отваряйки скоба, ще игнорирам някогашното ни приятелство, или ако щете познанство, със сина му - „шевалие“ Веско. Няколко факта силно ме обезпокоиха. 
Сред многобройните писания за него и неговото управление от най-различни проучватели ярко ми се наби в очите едно авторско съждение: „... нови общински служители ще се назначават, само ако техните политически възгледи са в хармония с общата политика на правителството, която напълно допада на Старцев, който е заклет привърженик на „Звено“ и ревностен изпълнител на спуснатите от София политически директиви...“.
Как да не се замисли човек за голямата ни национална любов към „твърдата ръка“, за верноподаничеството ни и преклонението пред ръководителите! Но да не издребнявам - практиката на „калинките“ е стара като света.
Още от същата публикация: „... е видно, че кметът Старцев се е погрижил за материалния просперитет на своите сътрудници и подчинени...“. От 331-ма през 1934 г., в началото на управлението му, броят им достига 527 в 1941 г.! Няма грешка - ръстът е над 1,5 пъти! Като само за една година, към 1935 г., числото им нараства от 331 на 448 човека и тази тенденция се запазва до 1938 г., когато броят на служителите скача и остава за постоянно над 500. Статистиката е красноречива. Да ви напомня и за съвременни времена? 
Но това, съпоставено с броя на кадровия потенциал в другите отрасли, освен административния сектор, е все още що-годе приемливо. Шокира ме другото, т.н. нарастване материалния просперитет. Само в сегмента на работещите в администрацията на община, които получават заплати между 1000 и 2000 лева тогавашни пари, скокът на броят им надхвърля 2,5 пъти. При това тези служители са и най-многобройни. И това едва ли е за сметка на намаляването на бройката в сегментите на получаващи заплати над 3000 лева. Сред получаващите между 2000 и 3000 лева също регистрирам завишаване на броя чиновниците, съответно 1,27 пъти. И нека не се увличаме, че никога кметът не си позволява да взема максимално полагаемото му се възнаграждение, което също не е малко за времето си - 9000 лева за селищата с над 50 000 жители.
Методите и подходите на общинското ръководство на Русе намират всякакво, но най-вече благосклонно отношение в тогавашните медии
Отчитат го всички изследователи, като регулярно използват цитати от годишните отчети, но архивните документи се ползват преди всичко избирателно. Тоталитарно или не, както за гражданите, така и за служителите от общината, името на Кирил Старцев остава в историческите анали като символ за ред и дисциплина, за управление, неподвластно на спекула и корупция, на нечестни похвати.
„Перла в короната“ за облагородяване на Русе наред с предприетите мерки за модернизирането му, за изграждане на съвременна градска инфраструктура, за ликвидирането на огнищата на зарази и на нехигиенични места, става изграждането на закрития пазар - Градски Хали, модерната кланица и строежът на административната съдебна сграда. 
И до днес първият обект остава най-дискутиран в най-различни аспекти, с най-различни факти и взаимно оборващи се становища. При главния обект - Халите, силно проличават и негативните нагласи на русенската общественост относно избора на мястото им. По страниците на русенския периодичен печат от онова време се разгаря публичен дебат още от м. юли 1934 г.
Освен настоятелството на запасните офицери и софийския арх. Борис Бобчев, който посещава специално за целта Русе, идеята за построяване на покрит пазар и на паметник на Стефан Караджа около лобното му място, не се подкрепя от мнозинството русенци.
Тон на противопоставяне срещу официалната позиция
задава строителният инженер Владимир Малчев, бивш градски архитект. В три поредни броя в. „Русенска поща“ публикува неговото аргументирано и професионално становище, въпреки че по принцип подкрепя идеята на кмета и общината. Интересно е да се отбележи, че той пише как преди няколко години, когато заинтересовани лица са наложили това решение, Инженерно-архитектурното дружество в Русе заявява своето мнение, че мястото на централните градски Хали не е на площада до училище „Ангел Хаджиоглу“. А! Недоизказано, но нещо сякаш не е наред и понамирисва на лобизъм или на корупция. Инж. Малчев дава примери за технически несъобразни решения в града, без да се взема становищата на компетентните фактори. Подробно се аргументира защо избраното място за Хали е неудачно, освен по технически и хигиенни причини. 
Дебат се заформя главно по съхранение на „... историческото лобно място, оросено с кръвта на Караджата трябва да се запази, независимо от всички други, сами по себе си състоятелни мотиви. Настояват то да се превърне в градина с паметник на легендарния български герой...“. Няма да се впускам в дебатите от онова време, пък и особено за целесъобразността на един такъв паметник. Запазвам мнението за себе си.
Огънят се подклажда и от една остра статия на окръжния управител Райко Попрайчев, а старият поборник, дядо Никола Обретенов, въпреки 85-те си лазарника, не пропуска да се включи в споровете. Естествено, за да защити с писмото си тезата, че „Голготата на 25 мъченици за свободата на България не бива да се застроява с хали!“.
Дете на военен, перфектен специалист, звенарят инж. Кирил Старцев и оглавяваната от него общинска управа пренебрегват общественото мнение и успяват да наложат решенията си за мястото на сградата.
Вероятно тук му е място да отбележа, че всички строителни или благоустройствени дейности в града през годините на управление на инж. Старцев се извършват с  кредитиране от банкови институти при съгласуваност на всеки детайл с министерските институции в София. Практиката на Русенската община, заложена още от 20-те години на ХХ век с рефинансирането по водния проект от о-в Матей, хвърлил в ужас и потрес някогашния финансов министър, се прилага усилено и съвсем адекватно в Русе и в по-ново време, но вече за обекти в целия град. 
Налага се отново да се отклоня, но въпреки всичката литература, въпреки всичките публикации на професори, доценти, краеведи и т.н., 
периодът на управлението на Русе от инж. Кирил Старцев остава неосветен от финансово-статистически данни, от цялостно изследване на архивните документи, а не само от периодичния печат
Много ми се иска да „онагледя“ настоящия материал с десетки илюстрации, за да се види и проследи един път, който остава малко в мъгла. Навремето, в битността ми на бизнесмен, през ръцете ми са преминали десетки каталози на техника, в т.ч. и на хладилна. Това обаче, които открих в папките на Държавен архив-Русе, ме накара отново да застана почти мирно, да завидя на майсторството и мениджърските способности на немските и чешките специалисти. Само немската оферта на „Братя Плерш“ надхвърля 100 страници и е онагледена с каталожна техника, която съперничи с тези от фирмата „Мраз“ или на чешко-моравското акционерно дружество „Колбен-Данек“ от Прага. Силно се съмнявам, че архивните документи по въпроса са разглеждани подробно или цитирани.
Щяха ли да премълчават или подминават с няколко думи „списователите“ на историята на изграждането на Халите, че едновременно с тяхното завършване и откриване на 18 септември 1938 г., за един срок само от близо 4 години, в града е построена и една от най-модерните за времето си кланица и към тази структура е създадено на 1 януари 1942 г. ново общинско стопанско предприятие „Кланични животински продукти: кожи, тлъстини, кръв и др.“? Един документ, доклад, на възродената от д-р Ганчо Ганев ветеринарна служба от есента на 1942 г. само върху страница и нещо (!) ни дава такива подробности, които даже не са известни на търновската му наследничка и изследователка Катя Митова-Ганева. По-лошото е че те са непознати и на русенските историци. А въпросът за отношението към популяризиране строителството на двата обекта намира много прост отговор: всичко е пари! Преценете сами. 
На 20 юли 1942 г. ветеринарното отделение, под чието „попечителство“ са основни русенски сгради, обекти, дейности, докладва на кмета: „... Градските хали, за постройката им са изразходвани: а/ За строителната част 7,054,398 лв.; б/ За хладилната и др. инсталации 5,798,000 лв. или всичко: 12,852,298 лв.; Новопостроена общинска кланица обхваща: Главен кланичен комплекс, с кланици за едър рогат добитък, дребен рогат добитък, свине и птици и съответни хладилници - за месо от едър и дребен рогат добитък, от свине и от птици. Към главния кланичен комплекс са построени още: а/ Четири месопреработвателни колбасарски работилници; б/ Една сушилня със складове за кожи; в/ Черварска работилница. За постройката им са изразходвани: а/ За строителни работи кръгло 18,000 000 лв.; б/ За хладилна, машинна и др. уредби 8,500 000 лв. или всичко: 26,500 000 лв. Обор за животински разплодници. За постройката му са изразходвани 228,000 лв.; Общинско стопанско предприятие „Кланични животински продукти: кожи, тлъстини, кръв и др.“ имащо за обект правилно добиване, преработка и съхранение на кожи от едър, дребен рогат добитък, свине и еднокопитни, на тлъстини, на кръв и др. отпадъчни животински продукти, с основен капитал 125,212 лв. и с бюджет за 1942 година - възлизащ на 2,394,100 лева приход и толкова разход...“ (позволявам си цитирането почти дословно, с незначителна промяна само в реда на доклада). Е, как ви се струва това? 
За един близо десетгодишен период - близо 40-милионен заем
А като знам лихвените проценти върху кредитите, отпущани от често срещаната в документите Русенската популярна банка, условията за клиринговите и лизинговите сделки и т.н., направо не ми се говори.
На 18 септември 1938 г., неделя, след тържествен водосвет за полагане първия камък на новоизграждащата се кланица, стотици русенци се отправят към новата русенска сграда, покритият градски пазар, Халите.
Името на инж. Кирил Старцев, „кметът на заем“ се свърза и с историята на Добрич. Той е назначен за първи кмет на този град след подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа отново към България през 1940 г. В Добрич той остава само около 100 дни (септември-декември 1940 г.) и заедно с дошлите с него служители от Русенската община успява да организира работата на общинските служби в града и да се справи със спекулата и с настаняването на пристигащите от Северна Добруджа български преселници. Все като такъв „кмет назаем“ името му е свързано и с историята на Видин. За времето от 1 август 1942 до март 1943 г. е командирован от Министерството на вътрешните работи и народното здраве за директор на новосъздадената Дирекция за възстановяване на град Видин и отстраняването на щетите от катастрофално наводнение от м. март 1942 г.а
За високия професионализъм на инж. К.Старцев като ръководител красноречиво говори фактът, че той работи успешно с осем български правителства
- на Кимон Георгиев, ген. Пенчо Златев, Андрей Тошев, Георги Кьосеиванов, Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. По ирония на съдбата и като илюстрация за превратностите в живота зле завоалираната заповед за предаване властта в Русе на ОФ представители идва от кабинета на онзи, който 10 години по-рано го е назначил за кмет - Кимон Георгиев.
За съжаление, въпреки многократните ми опити да проникна в днешните дълбини на прочутите русенски Хали не се увенчаха с успех. Единственото, което разбрах от регионалния мениджър на СВА (стопанинът на сградата) ме остави без никаква надежда да достигна до оцелелите, съоръжения, ако има такива. Достъпът до тях е затворен с неразбиваема стена от гипсокартон, а сведенията на бившия управител Юлия Грудева и на някогашния технолог на „Винпром“-Русе инж. Д. Гърбов, че лично са ги виждали, си остават все пак думи. Изнесените дотук някои нелицеприятни факти не омаловажават дейността на кмета инж. Старцев, но не бива и да ги забравяме или още по-лошо, да ги игнорираме.