Младата русенка Анабел Попова е основател и ръководител на първата в България кей-поп група „Brave Dance Studio“ - още едно първо нещо, което тръгва у нас от Русе. На 29 юли формацията ще изнесе втория си самостоятелен концерт на сцената в Летният театър, входът ще бъде свободен.
„Ние сме първата в страната и града танцова школа, която вече от 6 години насам се занимава само с преподаване и формиране на к-поп танцови кавър групи. Сега осъществяваме нашия втори концерт, който ще въплъти идеята на заглавието - „Different but one“ /“Различни, но единни“/, а тя е да покажем, че ние наистина сме различни не само като школа, но и като хора и танцьори. Фокусът този път няма да падне върху школата, както беше в първия ни концерт, а върху нас като личности, за да може да изразим себе си, публиката да ни почувства по-близки и да бъдем по-добре разбрани и приети, както и нашата философия“, казва Анабел Попова.
Кей-поп или к-pop е музикален жанр, модерна форма на южнокорейската поп музика, която е вдъхновена от редица музикални стилове и жанрове в света: английски поп, рок, хип-хоп, съвременен ритъм енд блус, експериментална музика, джаз, госпъл, латино, реге, електронна денс музика, фолк музика, кънтри и класическа музика, използвайки за основа върха на своите уникални традиционни корейски музикални корени. По-модерната форма на жанра е създадена благодарение на една от най-ранните кей-поп групи „Seo Taiji“ и „Boys“, основана през 1992 г. Тяхното експериментиране с различни стилове и жанрове на музиката и интегрирането на чуждестранни музикални елементи помагат за преустройството и модернизирането на съвременната южнокорейска музика.
Според американското музикално списание „Ролинг Стоун“, к-попът е „смесица от модна западна музика и високоенергетичен японски поп“ (J-pop), който „лови слушателите с повтарящи се закачливи фрази, често на английски език“. К-попът „следва линията на смесване на стилове, съчетава пеене, рап и специален акцент на представление и мощни визуални ефекти“. 
Това не е просто музика, а субкултура, която е популярна сред младите хора по целия свят, до които достига благодарение на интернет.
По тези и други теми разговаряме с Анабел Попова.

- Разкажете ни за себе си - коя е основателката на първата к-поп група в България?
- Завърших Училището по изкуства с профил „Класически балет“, от 4-и до 12-и клас. Разбира се, освен балет, изучавахме и много други различни стилове и техники на танца - както модерни, така и народни. В училището се получава широка танцова култура, ставаш професионалист. Когато завърших, преминах през колебания какво да правя и как да продължа, но в крайна сметка реших да запиша Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София с профил „Балетна педагогика и хореография“. Там завърших висшето си образование, като през този период малко преподавах в столичния „Роберта балет“. В Русе бях за малко в „Мираж“ като хореограф, а като изпълнител - в Музикално-драматичния театър във Велико Търново и в балета към Русенска опера. Паралелно имах и други преподавателски дейности. 
- Как и защо беше създадена к-поп групата?
- Създадох „Brave Dance Studio“ през 2018 година. А защо - аз от много дълго време, от 2011 година всъщност, открих к-попа, корейската поп музика и се занимавам главно с това - кавъри на к-поп танци. Просто исках и в Русе да има такава група, понеже в България във всеки град постепенно се развиваше такава общност,
к-попът набираше популярност, а Русе сякаш стоеше някак встрани
Реших, че няма защо да чакам някой друг да направи група, след като аз мога да я направя. И така - отворих студиото, което се оказа първото организирано студио за к-поп в страната. Никой не го беше правил до този момент. Разбира се, к-групи поотделно е имало, но човек, който да основе цяло студио и да се занимава специално и професионално с това нямаше. Честно казано, не очаквах много, но потръгна. 
- А вие как стигнахте до к-попа?
- Имаше един шпионски сериал по бТВ - „Ирис“, който тогава беше нещо много странно, различно и интересно. Там имаше един к-поп изпълнител, който ми беше най-интересният в сериала и реших да го потърся. После разбрах, че е идол и оттам започнах да слушам музиката. Идоли се наричат певците, като по принцип главно се набляга на групите. Всяка личност, която е в к-поп индустрията, се нарича к-поп идол. 
- Значи началото не е от вездесъщия Сай /Psy/ с обиколилия света и натрупалия милиарди гледания хит „Гангам Стайл“ /“Gangnam style“/?
- Не, не е от него. 
- Той беше ли излязъл вече по време на излъчването на сериала?
- Мисля, че да, но той всъщност за жалост стана известен само чрез „Gangnam style“. Тази песен е по-скоро пародийна - Сай осмива богатия квартал на Гангам. Но той всъщност има много стойностни песни с хубав текст, аз съм заимствала от него. Като цяло в българските медии малко повърхностно се гледа на к-попа. 
Аз съм много критичен човек, защото съм започнала с изкуството от малка, подготовката ми е професионална и имам отношение към него
Това, което ме впечатлява в к-попа, е екипната работа. И то не само в крайния продукт, а във всеки детайл: и костюми, и държание - въобще като цяло. Това е нещо, което в България го няма - да разбереш, че можеш да зависиш от други и от това колко те са сериозни. 
- Важна е не само звездата отпред, но и целият екип, всеки на сцената, пред и зад нея - това ли е идеята?
- Да, точно това е главната идея. 
- А как се стига до тази самобитност на к-попа? Защото японският джей-поп например няма такава световна популярност и толкова почитатели? Как така к-попът стана глобално явление, на какво стъпва той?
- Според мен самите корейци много добре съобразяват всяко нещо, учат се много бързо и са перфекционисти. 
Те гонят много, много високи цели, които продължават да преследват постоянно, защото винаги искат да постигнат по-добър резултат
Смятам, че в този смисъл са важни решенията, които вземат продуцентските компании - те всяка минута наблюдават какво се харесва от хората. Мисля обаче, че важни са не само компаниите, които са много и различни, но и самите к-поп групи. Те минават през наистина много сериозни кастинги и много сериозна подготовка. Те не са само певци и музиканти, имат и много, много други качества, които компаниите виждат в тях и знаят, че могат да ги развият. 
- Значи това е по-особен вид колаборация между артисти и продуценти?
- Да и смятам, че като музиканти те също имат много голямо влияние в музиката си, защото когато пишат текстове и музика, те могат да влагат свои идеи в тях.  
- Има ли дял в този успех и хилядолетната култура на корейците, защото те стъпват върху дълбоки културни пластове?
- Да, да, тази тяхна култура и типичният им характер личат и в творчеството им.
- Но те използват ли свое културно наследство в к-попа - както например ние се гордеем, че имаме фолклорни елементи в другите музикални стилове?
- Има го в голям процент - не само в музиката, но дори и в сериалите. Правят го по такъв начин, че е много леко за възприемане, може да привлече твоето внимание и да те накара да се заинтригуваш повече и от самата култура. 
- Значи можем да направим някакво обобщение, че те следят най-новите, най-актуалните и най-популярните глобални процеси, но използват и своето културно наследство, интегрират своето наследство в тези процеси - така ли е? 
- Да, така е, съгласна съм.
- Какво съдържат текстовете на к-поп групите, с какво вълнуват, за какво пеят, любовта ли е главната тема?
- Текстовете са много красиви и много смислени. Разбира се, като във всяка индустрия, има и такива, които не са толкова добри. Сред темите има и любов, но в повечето случаи текстът служи да изразиш себе си чрез своите преживявания, да вярваш в себе си - да си ти, който си. Има също и доста песни, посветени специално на феновете - те показват, че групата оценява своята публика, като й благодари за обичта и подкрепата.
- Как се разпространява к-попът? Живеем в  технологични времена, в които даже дисковете са отживелица, тогава как се продава класически албум?
- Да, но пак се купуват страшно много класически албуми, които са с дискове. При тях в кутийката не е само дискът, а има и изненади - например цяла книга с фотосесии за процеса на създаване на албума, както и благодарствени писма към публиката, написани от всеки член на групата. Те много държат на това - какво си преживял и усетил, дали си се развил и подобрил. Много обичат да казват фразата: 
„Подкрепяйте ни, ние ще бъдем по-добри следващия път!“
Такава е тяхната философия според мен - те винаги се стремят да дават все повече от себе си в това, което обичат да правят. 
- Това ли е философията и на вашата група?
- Да. 
- Как си набавихте техните песни и материали в началото, как стана това?
- От интернет, Ютюб е главният ни източник, но вече имаме и много оригинални продукти. Като цяло в България интересът към к-попа се увеличава, което развива и предлагането. Преди имаше по-скоро частни поръчки и продажби, докато сега в книжарниците има вече книги и албуми, например от издателство „Сиела“ излезе книгата на „BTS“ - най-известната в момента к-поп група.
- Как намерихте съмишленици, когато решихте да създадете групата?
- Направих реклама и разпространих флайери,  обявих създаването на групата и в социалните мрежи. Така желаещите започнаха да се събират. Повтарям, че аз не очаквах много, но бях твърдо решена, че ще направя това и - каквото стане. 

- Колко човека се отзоваха в началото?
- За 2 месеца групата ни се увеличи на 25 човека, което е много добро начало. Предварително бях ангажирала в определени дни и часове залата на мои приятели в училище „Йордан Йовков“, която така се и казва - „Залата“. Там се развиват и други дейности, като йога и май-тай. После реших, че ни трябва по-голяма зала и отидохме в Арена Русе - аз бях нейният първи бизнес като наемател там, който създаде зала, след мен дойдоха и други наематели. Но цените се вдигнаха и сега базата ни е във Военния клуб. Така сформирахме групата и започнах да търся изяви.
- Как съставихте репертоара?
- Ох и аз не бях много наясно как реално трябва да преподавам к-поп, когато започнах. Аз съм учила как да преподавам съвсем други дисциплини. Но се учих в самия процес, учих се на нови неща и се развивах. 
- Нали знаете, че във възрожденските училища е имало една взаимноучителна метода, това всъщност е добилият много голяма популярност през 19 век модел на английските педагози Бел и Ланкастър - по-големите учат по-малките? Нещо такова се е получило и при вас.
- Така е, да. С годините вече научих - студиото е от 5 години - че далеч не всеки танц е за всяка група, много е специфично. 
- Разкажете за първия концерт?
- Първият ни концерт беше миналата година във Военния клуб - хората там са много точни и тогава просто си дойде всичко на мястото. От много време си мечтаех да го направя, но нямаше къде, освен това има много и специфична организация.
- Имаше ли конкретен повод за концерта?
- Съобразихме се да е преди началото на учебната година - на 17 септември. Щяхме да бъдем на откритата сцена, но времето беше много облачно, а искахме за публиката да е приятно. 
Имах съмнения, но напълнихме залата
- На каква възраст е вашата публика?
- На каквато възраст са и групите, които танцуват - от 10-11 до 30+ години. 
- А сега какво предстои?
- Предстои вторият концерт, а преди него - един фестивал в Италия, утре /сряда - б.а./ пътуваме натам. През месец февруари тази година имаше предварителна селекция за този фестивал на „Денс гран при“ в София, след което през месец юни - състезание пак в София. Спечелихме освен I-во място и диплома за безплатно участие на този фестивал в Италия.
- Какво по-голямо признание...
- Така е, така е. Още повече, че тук вече говорим и за авторски хореографии - ние правим и такива, не само к-поп. Фестивалът в Италия ще бъде в град Салерно, близо до Неапол, и ние ще представим България и Русе, разбира се. Концертът всъщност е само изява след обучението и няма състезателен характер. 
- Какво ще види публиката на 29 юли във Военния клуб?
- Каквото е и заглавието - „Различни, но единни“. Танци в различни стилове - хип-хоп и к-поп, както и авторски.
- Какви са вашите наблюдения след създаването на школата - има ли много желаещи и жадни за танци в Русе?
 - Много е индивидуално - зависи от това, какъв стил харесваш и искаш да усвоиш. 
Не прави добро впечатление, че има случаи на взаимно охулване на школите, което е глупаво и излишно
Зависи и колко рекламираш - аз например рекламирах само първата година, след което спрях и си казах: този, който иска да ме намери - ще ме намери, и който има желание да дойде - ще дойде. И поне при мен тази техника работи. Но да създадеш нещо ново тук, в Русе, е голям риск.
- Защо е риск, по-консервативни са хората ли?  Нали това е градът на свободния дух и му отива да е по-отворен за експерименти?
- Честно казано, духът на този град май не е много свободен. Да, важен е духът на младите, но е важно и какво е възприемането отвън, защото това, което ти правиш, трябва и да го представиш, да имаш импулс и публика. В този ред на мисли, хубаво е публиката да не опира само до роднините на изпълнителите.
- Един деликатен момент - как се издържа вашето студио?
- Има си такси, както при всички школи. За някои неща винаги сме организирали кампании за набиране на средства - за костюми например.
- Входът за концерта е свободен, а обикновено концертите носят някакви приходи на участниците.
- Тук няма как да е така, защото сме клуб към Военния клуб, а те ни предоставят базата безвъзмездно, поради което ние не можем да събираме пари от своята дейност там. Няма комерсиален момент в тези отношения, ние просто искаме да покажем своето развитие, да покажем колко по-добри сме станали.  
- А защо сте различни, както заявявате в заглавието на концерта, чувствате ли се по-различни от останалите и с какво?
- Да, ами първо смятам, че 
аз като преподавател имам много по-различна система
отколкото всички други. Другите застават отпред, обясняват, дават наставления понякога на висок тон, а въпросът е в отношението - да направиш тим от своята група, като при футболните отбори. В случая преподавателят, треньорът е много важен - да изгради спойката и доверието между всички. Освен това за този концерт например плакатът е направен от децата, декорът пак е изпълнен от тях, тоест, те трябва да са сериозни и отговорни, напълно отдадени и ангажирани към това, което правят. 
- Това е разликата в методиката на преподаване и в цялата организация. А иначе друга различност има ли във вашата общност? Как да разбираме това „Различни, но единни“?
- С това мото искам да кажа, че всеки е бил някъде в друга школа или се е занимавал с нещо друго, но щом се е откъснал от място, към което е принадлежал, той няма вече нищо общо с него. Тук при нас се създава среда, в която искам - и смятам, че и те го чувстват по този начин - 
освен отговорни, ние да сме и щастливи от това, че сме заедно и от това, което правим
Това за нас наистина е дом. При изработката на плаката за първия ни концерт накарах всяко от децата да напише някакво пожелание на него и им казах, че след много години ще си ги чета. Много от тях бяха написали, че се чувстват като семейство.
- Какви цели имате за школата? Да станете повече и по-известни?
- Ние вече завоювахме I-во място и в Румъния, а да станеш по-известен невинаги е по-хубаво. Но от друга страна, може би е по-добре да се обръща повече внимание и на другите школи в града. Аз за много неща съм търсила например много институции в Русе - или не ми се отговаря, или въобще не ни гледат сериозно. Залага се на традиционните състави. Защо? Нали и другите, които сега започваме, съществуваме на тази планета, колкото и да сме малки. 
- А мислите ли, че едно участие в някакъв телевизионен формат от типа на „България търси талант“ би променило картината?
- Може би - ние ще се покажем и това ще влезе в нашата биография, но доколко ще бъде дълготрайно? Много малко участници успяват във времето и правят кариера след такива формати. 
Корейското посолство в България пуска състезания и конкурси за к-поп винаги с награда посещение в Корея. Прави се онлайн кръг, след което и кръг на местно ниво в София. Спечелилият отива в Корея и там участва в международен конкурс. 
Това се прави веднъж годишно и нашата цел е да спечелим тази награда
- Участвали ли сте досега в такъв конкурс?
- Да, тази година участвахме в онлайн кръга, в който оценката се формира от процентите лайкове и гледания. Това на мен малко не ми допада - за да имаш например 20% от лайкове и 30% от гледания, ходиш по тънък лед и трябва да тормозиш други хора да регистрират своята подкрепа. Това малко изкривява картината, затова не ми допада, но не се отказваме - ще участваме отново и щом това е решаващо, ще се борим за подкрепа.
- Какво мислите за изкуството изобщо в наши дни, какво е изкуството за младите хора - търсят ли го те и как общуват с него?
- Аз съм на мнение, че хората трябва да имат отношение към изкуството от малки, но формирането на това отношение е процес на взаимодействие между родители и учители, чрез което те да го изграждат у децата. Защото, за да имаш потребност, ти трябва да опознаеш изкуството и да имаш умението да го възприемаш. Смятам, че сега 
тази връзка е нарушена и вече е късно да се търси изградена такава потребност при 16-17-годишните
Мисля, че само тези, които са в училищата по изкуства имат някакво отношение към изкуствата. 
- При останалите кое е заместител?
- Инстаграм, въобще - социалните мрежи, и то главно визуалните. Аз също имам профил там, но всяка социална мрежа има своите минуси. 
- Това, че децата от непрофилираните училища се насочват към социалните мрежи, не подава ли някакъв сигнал, че и те имат нужда, и те търсят, но не е намерен начинът да им се поднесе това, което търсят? Защото не може да бъдат упреквани само децата или само семействата им - значи и другата страна трябва да се адаптира към тази ситуация, а тя май не успява да се адаптира докрай?
- Така е, да - трябва да се търси начин. Аз смятам, че за всяка кауза трябва да има и лидер, а когато го няма, групата е изгубена. Даже и група от лидери трябва да е, защото това е твърде голям проблем, за да успее само един лидер да промени нещата. Но това е - 
в България няма такива лидери, а и хората тук не се слушат, не се чуват и не се интересуват от останалите. Всеки мисли, че е по-добър от другия
- Няма лидери, които да насочват енергията за промяна във всеобхватно отношение - за изкуство или други промени. България може би е една от най-пострадалите страни от този всеобщ процес на сриване на авторитетите по принцип и може би това е причината?
- Това важи за всяко нещо: като се навържат малките неща - става голям проблем. Никой на никого не вярва и никой никого не зачита, аз виждам това в хората и си задавам много и постоянни въпроси, как ще продължа да живея живота си. Но живееш, какво да правиш... Аз лично, като човек, който наблюдава младежта, каквото зависи от мен, ще го направя. Ще се опитам да съм опора за тях. 
- Има ли и друг вариант - да си кажете, че нищо не става тук и да тръгнете нанякъде?
- Аз ли? Този вариант винаги го е имало, има го и ще го има, но не съм човек, който се отказва, боря се - защото там пак ще се сблъскам с нещо, което пак няма да ми хареса, няма перфектна среда. 
- Два въпроса за финал. Първият - бихте ли участвали с вашето „Brave Dance Studio“ в благотворителни изяви?
- Много обичаме да се включваме в различни благотворителни каузи. Абсолютно винаги бихме откликнали на такава покана и това е така от създаването на школата.
- И последно - как сте с корейския език?
- Имам първото ниво и спрях за малко, но имам идея да продължа. За мен това е мелодичен език, може би като свикнеш с годините да гледаш и слушаш, става по-лесно, поне за мен беше така. Зависи и кой какъв талант за учене на езици има. Песните в к-попа са на корейски език, но тук-там в припевите има думи и на английски език. За да харесваш к-попа, трябва да го разбираш, иначе става само подражателство.