Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Изразът насъщен хляб, употребяван в съвременния български книжовен език, означава прехрана. Този израз води началото си от Господнята молитва: “насъщния ни хляб дай ни днес“ (Мат. 6: 11). В цитирания тук евангелски стих се съдържа четвъртото прошение от молитвата. В него съществителното име хляб се разбира преди всичко пряко – то означава на първо място хляба, който е необходим за човешкото съществуване. Но в Мат. 6: 11 думата хляб има и преносно значение. Тя означава също така и всичко онова, което е нужно за поддържането на телесния ни живот (жилище, дрехи, обувки и т.н.).
Съществителното име хляб и във Ветхия Завет има тези две значения. Например в Лев. 23: 17 – 18 то несъмнено се употребява със своето пряко значение. Засвидетелствани са обаче и редица други случаи, в които думата хляб означава храна. Например в Бит. 18: 5 Авраам казва, че ще донесе хляб, за да угости тримата пътници, но освен това той донася още и месо, масло и мляко (Бит. 18: 7 – 8). Същото преносно значение на съществителното име хляб е засвидетелствано напр. и в Бит. 3: 19, и в Изх. 2: 20.
В Мат. 6: 11 Господ ни учи да изпросваме от нашия небесен Отец насъщния хляб. Прилагателното име насъщен означава който има важно жизнено значение, безусловно необходим (в нашия език това прилагателно име се използва и самостоятелно, като при това означава хляб, прехрана). Явно е, че Господ Иисус Христос ни заповядва да измолваме само най-необходимото, и то само за днес. Така Той ни посочва, че не бива да се грижим прекалено за бъдещето, а трябва да се надяваме на Божията милост спрямо нас.
Под насъщен хляб в Мат. 6: 11 можем да разбираме също така и духовните блага, които са хлябът на душата. В Свещ. Писание се посочва, че „човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко (слово), което излиза из устата на Господа“ (Втор. 8: 3; вж. още Мат. 4: 4 и Лук. 4: 4).
Думата насъщен е калка от грц. ἐπιούσιος < ὁ ἄρτος ἐπὶ οὔσαν ἡμέραν „хлябът, който е за същия ден“. В старобългарския език сегашното деятелно причастие за м. и ср.р. им. пад. е сы, а основата за косвените падежи е сѫшт-. Прилагателното име насъщен е образувано от основата сѫшт- и наставката -ьн-. Голямата носовка, отбелязвана с старобългарската кирилица с буквата ѫ, в съвременния български книжовен език е заменена с [ъ], а в руския – с [у]. 
Изразът насъщен хляб се употребява и в някои други езици, например в сръбския (насушни хлеб) и руския език (хлеб насущный). В полския език се използва словосъчетанието chleb powszedny < лат. quotidianus „ежедневен“.
*
Заб. При написването на предложената осведомителна бележка съм използвал сведения и тълкувания от следните издания: 1. Български етимологичен речник. Т. IV (Минго2 – Падам). С., АИ „Проф. Марин Дринов“, 2012, с. 546 – 547; 2. Хр. Попов. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга „Деяния апостолски“. С., Синодално издателство, 1991, с. 201; 3. Проф. к.б. Т. Коев. Православен катехизис и Послание на източните патриарси за православната вяра. С., Синодално издателство, 1991, с. 135 – 136.

Иво БРАТАНОВ