Илинденско-Преображенското въстание е венецът на българското национално освободително движение, отбелязват в декларация от „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Тя бе прочетена от парламентарната трибуна от депутата Христо Даскалов.
По думите му в историята на всеки народ има дати, свързани с героизъм, себеотдаване и извисяване в духа в определен исторически момент и такава дата е днешната. Даскалов посочи, че на 20 юли в далечната 1903 г. нашите горди деди въстанаха срещу тиранията на Османската власт, заложиха живота на семействата си в името на свободата, равенството и справедливостта. Той добави, че те продължиха делото на българското възраждане, мечтата за свобода, за равенство на всички народи и независима република, прокламирана от Раковски, Левски, Ботев и др. 
Илинденско-Преображенското въстание е венецът на българското национално освободително движение, заяви Даскалов. Според него основание за това е броят на въстаниците - над 26 хил. Той отбеляза, че освен българи, участие вземат и представители на други групи. 
Даскалов припомни, че решението за организиране на това въстание е взето на Солунския конгрес от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), тогава носеща името Тайна македоно-одринска революционна организация, от 2-4 януари 1903 г., председателствана от Иван Гарванов. Мястото на провеждане е изпълнено с особена символика, защото това е солунската българска гимназия, "откърмила" много от българските революционери в Македония, добави Даскалов. 
По време на Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли - Илинден. Началото на бойните действия в Одринския революционен окръг се определя на Конгреса на Петрова нива за 6 август. По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 14 септември, каза още Даскалов.
По думите му османската власт хвърля огромни сили за потушаване на въстанието в Македония и Одринска Тракия, като изпраща над 350-хилядна войска.