На днешната дата преди 145 години (1878) руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков издава заповед за сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска. На основата на заповедта и на "Временните правила за Българската земска войска", одобрени на 25 април 1878 г. от княз Дондуков-Корсаков, се полага началото на Българската армия. Това сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.
Нейното ядро е българското опълчение и се изгражда като постоянна армия с обща задължителна военна служба. За кратко време в армията са сформирани четири рода войски - пехота, артилерия, кавалерия и сапьори. Униформите, въоръжението и военната техника са дарени от руската армия. За началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски. Тогавашната ни армия е изцяло сухопътна до август 1879 г., когато се поставят основите и на Военния флот.
На 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство, а на 17 декември 1879 г. влиза в сила „Привременно поло­жение за Българската войска”, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, се посочва на сайта на Министерството на отбраната.
През септември 1878 във Филипопол (дн. Пловдив) е назначен първият команден състав на Софийското военно училище, с което се поставя началото на днешния Национален военен университет "Васил Левски". Първият команден състав на Софийското военно училище се състои от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз. 
В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.
Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв, се посочва в програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на България 2032, приета от Народното събрание на 11 февруари 2021 г., която е публикувана на сайта на Министерството на отбраната.