Като обхват и продължителност, Илинденско-Преображенското въстание е много по-мащабно от Априлското въстание, много по-различна е и неговата тактика. Целта е то да продължи максимално дълго, за да предизвика намесата на великите сили. В продължение на три месеца въстаниците успешно се сражават с многобройна османска редовна армия, но с високата цена на няколко хиляди цивилни жертви - жени, деца и старци. Въстанието бързо попада във фокуса на европейските дипломатически представители, всеки от тях има своите пристрастия, но независимо от различията, дипломатите имат обща и неизменна позиция, че това е българско въстание. Към него на места се присъединяват и други, все още поробени християнски народности, каза доц. д-р Елка Трайкова - научен секретар на направлението "Културно-историческо наследство и национална идентичност" в Българската академия на науките (БАН) на тържесвената научна сесия за 120 години от Илинденско-Преображенското въстание, която се организира в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя прочете приветствие към организаторите и участниците във форума от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и от ръководството на Академията.
"Организирането на това въстание е предопределено още с подписването на Берлинския договор от 1878 г., оставил огромна част от българите в границите на Османската империя, но революциите рядко следват своята вътрешна логика. Съдбоносното решение за избухване на Илинденско-Преображенското въстание е взето в първите дни на януари 1903 г., в кабинета по химия на Солунската българска мъжка гимназия. Неблагоприятната международна обстановка и преждевременната смърт на Гоце Делчев не отменят този важен акт. Въпреки предупрежденията по официални и неофициални канали, идващи от София, ръководителите на ВМРО обявяват въстанието с ясното съзнание, че вероятността да разчитат на военна и политическа помощ от страна на отечеството е нищожна", казва в приветствието си акад. Ревалски. 
Той припомня, че през април 1903 г. Солун е разтърсен от поредица от взривове, които усилват репресиите в европейските територии на Османската империя. "На 20 юли, Илинден, в Македония масово въстава населението от Битолския революционен окръг. На 5 август, Преображение, тогава и в Тракия, Одринско, а на 14 септември, Кръстовден, е обявено и в Серски революционен окръг. Пламъците на въстанието се отразяват почти едновременно във водите на Охридското езеро и на Черно море", отбелязва председателят на БАН.  
Времето, което ни дели от тези славни и трагични времена е дало обективна историческа оценка на Илинденско-Преображенското въстание. Докладите, които ще бъдат представени днес на научната сесия ще обсъдят смисъла и значението му в контекста на политическата реалност на миналия век и посланията на тази национална епопея в съвременната геополитическа реалност. Това е и нашата мисия, като научна общност и граждани на България - да отстояваме от посегателства и манипулации историческата истина и да опазваме националната памет, за да ни има и след векове, заявява в приветствието си акад. Юлиан Ревалски.