Целта на новите промени в Закона за медиацията е да се постига по-бързо и по-ефективно правосъдие, което е от полза за цялото общество. Няма съмнение, че използването на медиация при възникнали конфликти е винаги за предпочитане пред едно съдебно производство, каза в интервю за БТА Албена Комитова - основател на Центъра за разрешаване на спорове (ЦРС).
Това, което можем да очакваме, е да се увеличи броят на провежданите процедури по медиация. Очакванията ни са да се постигат повече споразумения в рамките на образуваните вече съдебни дела. Това със сигурност ще доведе до разтоварване на съда, което, от своя страна, ще доведе до по-качествено и по-бързо правосъдие, посочи Комитова.
По данни на ЦРС постигнатите споразумения в процедура по медиация към съдебните центрове са около 30%, докато процентът на споразуменията в извънсъдебните центрове е доста по-висок – между 70% и 80%. 
Следва пълният текст на интервюто:
В своя последен доклад ЕК оценява положително и приемането на законодателство за разширяване на обхвата на правната помощ и въвеждането на задължителна медиация по определен тип дела. Това какво означава за страната ни?- Това означава, че със сигурност се движим в правилната посока. Приемайки толкова смели законодателни промени, въвеждайки задължително участие в първа среща в процедура по медиация, в определените от закона случаи,определено ни прави отново от водещите държави в ЕС в областта на използването на извънсъдебни способи за решаване на спорове.
Казвам „отново“, защото малко известен факт е, че България е една от първите държави в Европа, приела Закон за медиацията.
Колко закъсняхме с тези промени?
- Не мисля, че сме закъснели. Съвсем навреме са. Това са процеси, които уреждат вече съществуващи обществени отношения, и въвеждането на тези промени отговаря съвсем точно на нуждите на гражданите, адвокатите исъдиите.
Първият успешен съдебен център за медиация към Софийския районен съд отвори врати през 2010 година. Той беше признат за добър модел от Европейския парламент, с негова Резолюция от 13 септември 2011 г., относно прилагането в държавите членки на Директивата относно медиацията.
За изминалото време се направиха съответните анализи и се предприеха необходимите промени, с цел постигане на по-добър резултат при решаването на спорове от различен характер. Целта на новите промени е да се постига по-бързо и по-ефективно правосъдие, което без съмнение е от полза за цялото общество. Няма съмнение, че използването на медиация при възникнали конфликти е винаги за предпочитане пред едно съдебно производство.
Кога практически може да заработи това?
- Съгласно предвидените разпоредби в Закон за медиацията, би следвало да заработят съдебните медиационни центрове, където ще се провеждат медиации по препратените от съда дела.
Какви резултати можем да очакваме?
- В Италия, за период от 10 години е имало ръст на броя на проведените процедури по медиация със 17% годишно.Това, което можем да очакваме, е да се увеличи броят на провежданите процедури по медиация. Очакванията ни са да се постигат повече споразумения в рамките на образуваните вече съдебни дела. Това със сигурност ще доведе до разтоварване на съда, което, от своя страна, ще доведе до по-качествено и по-бързо правосъдие.
Най-много ми се иска да вярвам, че тези промени ще доведат до това медиацията да е първи избор при наличие на спор. Би трябвало към съда да се обръщаме, след като сме направили вече опит да се споразумеем извънсъдебно и по някаква причина не сме успели.
Колко центъра по медиация има в момента в страната и колко случая приблизително минават през тях, какви са резултатите?
- За съжаление, никой в България не знае колко точно центъра по медиация има в момента. Със сигурност има над 15 центъра по медиация към районни и окръжни съдилища и над 100 центъра по медиация, където всеки може даполучи услугата в цялата страна.
Към настоящия момент няма официална обобщена статистика в България за това колко центъра функционират, колко медиации се провеждат, както и какви са резултатите от тях. Все пак, от събраната през изминалите години отЦентъра за разрешаване на спорове информация, може да се направи извод, че постигнатите споразумения в процедура по медиация към съдебните центрове е около 30%, докато процентът на споразуменията в извънсъдебнитецентрове е доста по-висок – между 70% и 80%. Това е така, защото в центровете по медиация извън съда идват граждани и търговци, които сами са изразили желание да се споразумяват.
Има ли модели в други държави, в които този способ работи от години и от които можем да взаимстваме още практика?
- В Италия е въведен задължителен опит за медиация преди съд по някои видове спорове преди повече от 10 години. Официалната статистика сочи, че в Италия проведените медиации са 6 пъти повече, отколкото в останалитедържави от ЕС.
За разлика от България, медиациите в Италия се провеждат само в частни медиаторски центрове, като в Министерството на правосъдието има регистър на медиаторските организации, към които са центровете по медиация. Върху тяхната дейност се упражнява сериозен контрол от страна на държавата. Събира се прецизна статистика и се следи през цялото време за качеството на провежданите медиации.
В Словения също е предвидена възможност съдията да задължи страните да се явят на първа среща по медиация, като тези медиации се провеждат в съдебни центрове. Интересното в Словения е, че медиатори към съдебните центрове по медиация могат да бъдат съдии, адвокати, психолози, социални  работници и др.
Нашите законодатели предвидиха медиаторите към съдебните центрове да са само с юридическо образование, което бе посрещнато с голямо неодобрение от медиаторската общност.
За да се случат всички тези промени, само политическа воля ли е нужна или все пак и правната общност,  в т.ч. и медиаторите, трябва да бъдат по-активни?
- Според мен, съдийската общност в България беше най-активна в този процес на промяна. Ние сме от малкото държави в света, където имаме толкова активни и модерно мислещи съдии. Истината е, че промените се случиха благодарение на тях.
Министерството на правосъдието е все още длъжник, както на медиаторската общност, така и на целия процес за популяризиране на медиацията, защото не е нормално толкова много години тази услуга да бъде оставена без никакъвконтрол от страна на държавата.