Няколко годишнини, свързани с местната и националната историческа памет, ще бъдат отбелязани днес на връх Бузлуджа
Ще бъде отбелязана 155-ата годишнина от Бузлуджанската епопея – това е петото и последно сражение, което остатъците от четата водят с турския поробител, посочи д-р Ангелов. Подвигът на обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа има ключово значение за по-нататъшната съдба на българския народ, а сраженията, които четата води, показват веднъж завинаги, че българинът е готов да извоюва свободата си с оръжие в ръка. По думите му на 18 юли 1868 г. на връх Бузлуджа се ражда първата българска епопея в новата ни история.
Сто и петдесет години се навършват и от обнародването за пръв път на баладата "Хаджи Димитър", автор на която е поетът и революционер Христо Ботев. Тя е обнародвана на страниците на вестник “Независимост”, който Ботев е издавал. Със съдействието на нашите колеги от Националния музей “Христо Ботев” в Калофер сме подготвили една малка изложба, посветена на самото произведение, включително и преводите му на испански, френски и немски език, за да видят хората как звучи тази знаменателна балада, посочи Ангелов.
Другото важно събитие, на което предстои да бъде отбелязана 140-ата годишнина, е първият събор, посветен на Хаджи Димитър и неговите четници, състоял се на 17 юли 1883 г., каза още д-р Чавдар Ангелов. Съборът е организиран от казанлъшката общественост, а именно от членовете на ученическа дружина “Искра” и част от техните преподаватели в тогавашното мъжко класно училище в Казанлък. “От предварителните проучвания, които направихме, установихме, че това не е локално събитие, организирано от местните жители, а е на практика първото с подобен мащаб, организирано в следосвобожденска България - с около 400 участници и всички характерни елементи за едно такова честване. Хубаво е този факт да се припомни, още повече, че на третия такъв събор, който е проведен през 1885 г. на Бузлуджа за малко да бъде провъзгласено Съединението на България”, разказа той. Според д-р Ангелов казанлъчани, както и жителите на град Шипка и на днешните села Хаджидимитрово, Шейново, Енина и Крън, имат много сериозно отношение не само към опазване на историческата памет за похода на четата на войводата Хаджи Димитър, но и към организирането на подобни събития, които са от огромно значение за патриотичното възпитание и за цялостната мотивация на българския народ.
Последната годишнина, която ще бъде отбелязана днес, е навършването на 25 години от лятото на 1998 г., когато, по инициатива на тогавашното ръководство на СДС в Казанлък, е възстановено отбелязването паметта на войводата Хаджи Димитър отделно от събора, който Българската социалистическа партия всяка година провежда на същото място, коментира още д-р Ангелов. Той поясни, че допреди това дълги години честванията, посветени на войводата, са се състояли по време на събора на партията.
По време на днешното честване ще бъдат спазени всички съществени елементи за такова честване - ще бъде отслужена заупокойна молитва от Старозагорския митрополит Киприан, ще има представители на Българската армия, почетен караул и оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада, отбеляза д-р Чавдар Ангелов. За поредна година ще бъде представена и възстановката, която се организира от Националното дружество “Традиция” и регионалния клуб „23-ти пехотен Шипченски полк - Казанлък“.
Гостите ще имат възможност да чуят и няколко изпълнения на смесен хор “Петко Стайнов” към казанлъшкото Народно читалище “Искра – 1860” с диригент Младен Станев. Две от произведенията не са изпълнявани до момента. Те са от сборниците “По следите на една забравена песен”, а инициативата за възстановяването им е съвместно с Национален парк-музей “Шипка – Бузлуджа”, по идея на д-р Ангелов.
“При паметника на войводата Хаджи Димитър ще бъде отбелязан неговият подвиг, както и всичко, което е последвало в годините след това до наши дни. Надявам се да вземем пример от делата на войводата и неговите четници и да ги претворим в конкретни реални дела, ако изобщо искаме страната ни да тръгне в някаква добра посока”, каза още д-р Чавдар Ангелов. Според него българският народ има примери, въпросът е доколко можем да прочетем знаците, да си извлечем изводите и да ги претворим в нещо полезно за самите нас днес.